Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,

търкаляше се в старото легло

с очи като узрели две черешки,

като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави

и хукна подир чуждите моми?

Едва ли ще откриеш ти такава

по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама

мъжкари, пощръклели за любов;

не знам защо, но виждам тази драма

ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,

патъците си, шапката от лен...

И вече виждам как разгонен влиза

в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща

в килера посред мръсното пране

и цялата занемарена къща

се срути от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 – edited 23 avg. 2017