петък, 25 август 2017 г.

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019

четвъртък, 24 август 2017 г.

Ars Poetica – ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ

ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ*

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази

с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни 
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола.
Над веждите си 
ниско
периферията на хоризонта 
ще опъна.
Усмихвайки се, 
сбогом ще си взема
със мостовете, 
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя...
Макар че няма,
няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е 
да бъде вечер
като тази...

О, нека не узная никога Кардиф! 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 avg. 1977 – edited 24 avg. 2017
____
* Ключов текст от сб. "Кардиф" (1998).

сряда, 23 август 2017 г.

Sapientiae – ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

    * * *
    Някои кървави бунтове и въстания в семейството възникват от бримка на чорапогащник.

    * * *
    Вдигайки кръвното на любимия мъж, благоверната всъщност го тонизира.

    * * *
    На женения му е забранено да охка и пъшка; това е привилегия на жена му.

    * * *
    Всеки съпруг своевременно научава, че е стойност именно понеже жена му е най-милото, най-умничко, най-красиво и чаровно същество в Галактиката.

    * * *
    Той е длъжен да й доказва все нещо си, докато Тя просто си е... Слънчице!

    * * *
    Като отредил жената да ражда, Бог пробвал да обуздае женската стихия.

    * * *
    De nihilo nihil (От нищо нищо не произлиза), твърдели древните мъдреци. Жената от нищо може да направи кавга и други полезни за света работи.

    * * *
    Жената е недовършеният шедьовър на Природата. Някой галантно-нехаен Микеланджело обикновено я довършва.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Лето хилядо деветстотин осемдесет и някое си – edited 24 avg. 2017

Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,
търкаляше се в старото легло
с очи като узрели две черешки,
като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави
и хукна подир чуждите моми?
Едва ли ще откриеш ти такава
по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама
мъжкари, пощръклели за любов;
не знам защо, но виждам тази драма
ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,
патъците си, шапката от лен...
И вече виждам как разгонен влиза
в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща
в килера посред мръсното пране
и цялата занемарена къща
се срути от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 edited 23 avg. 2017

вторник, 22 август 2017 г.

Ars Poetica – СВЕНЛИВАТА РЕНИ

СВЕНЛИВАТА РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът строг,
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува? Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям.

Мае се горката Рени; ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 uni 2000 – edited 22 avg. 2017

понеделник, 21 август 2017 г.

Ars Poetica – И ТУК И ТАМ ОТ АВГУСТ ДО АПРИЛ

       Ако почакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще дочакаш да съзреш как труповете на враговете ти славно се носят по течението покрай теб.

    Сун Дзъ, ок V в. пр. Хр. , китайски мъдрец

И ТУК И ТАМ ОТ АВГУСТ ДО АПРИЛ


И тук, и там от август до април 
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз все тук съм бил,
най-много, сам поседнал край реката.

Мадрид, Париж, Рим, Лондон, Тел Авив
когато са ти лягали в нозете,
мен всичко ми вървеше на афиф
и някой все ми режеше крилете.

На снимките си готин, същи франт,
изискан пич, обиколил Земята,
докато аз край всеки ресторант
преглъщал съм си слюнките в устата.

Облечен в дрешки и патъци шик,
ти – винаги с най-яката заплата,
докато мен отпращат ме с ритник
и левчета пестя си от храната.

За тебе са отворени навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, виждам, за мнозина си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо,
че вечно гонят ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинака край града,
прехвърлям хубостите на живота:
къде ли съгрешил съм за беда,
че пада ми се все да съм в хомота?

Ти – готин мъж и пич с изискан лукс,
на бял кон принц, бленуван от жените;
в костюмче старичко аз тук – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил...
Трупът ти, виждам, плува по реката.


Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 21 avg. 2017

събота, 19 август 2017 г.

Приказки за правнучката – ЗЛЕ БЕШЕ, АМА ИМАЛО И ПО-ЗЛЕ

ЗЛЕ БЕШЕ, АМА ИМАЛО И ПО-ЗЛЕ
    
    И ги катурна народът, търкулна ги от връо баш у дерето със змиите, па се завтече да слуша речите на Оногова, дето си дойде с новички празни куфари от Испания да ни припомни стария мерак от времето на дедо си Фердинанд и на прабаба си Клементина за зарзаватчийска яко доходоносна България, цъфтяща и връзваща нация от трудолюбиви и предприемчиви българи.
    
    И пак народът се показа дете, излъгано, изоставено – повярва на явилия се месия. А учените хора не проумяха отведнъж, че народът има нужда от вяра и надежда за нравствен живот и справедливост; а царедворците се държаха с него като вечеряли с бога.
    
    И стана нетърпимо да се мизерува в бита, и особено в духа. Та бог ни изпрати Бойко Борисов да пооправи нещата. И човекът, захранен с филия свинска мас, и хората му опропастиха всичките ни мечти за сто години напреж, че слушаха какво ще нареди г-н Посланика. Хем с двете уши слушаха и в очи го гледаха като палета.

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 19 avg. 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1711.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1711.)   Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясня...