Ars Poetica – ЗРЪНЦА ВРЕМЕ ОТ ЖИВОТА НИ

ЗРЪНЦА ВРЕМЕ 
ОТ ЖИВОТА НИ

Реших се най-сетне в прав текст да говоря,
че тъй мимолетно е всичко у нас,
внезапно обзема ни някаква страст,
и вълшебство озарява случайните хора.

Седях преди тръгване със семейство на двора,
бяхме аз и двама съпрузи с кафенце в ръка:
Добруджа, ниви зелени, утро и синева;
точно в осем две гургулици прелетяха отгоре.

Беше ми хубаво. Бе някак хем свежо, хем морно
и мене тогава защо ли обхвана ме страх,
че не ще вече никога седна сред тях –
сред мъжа и жената, с кафето на двора?

Във варненска някаква интернет-зала,
тъкмо изпратил два реда лично до теб,
си помислих, вероятно нещо не ми е наред,
щом желая наживо за миг да си ме видяла.

Разминават се людете и всеки неволно
нежен белег оставя под лявата гръд,
а дните броени са, и все тъй се топят:
ту в празнична врява, ту в грижи и болка.

Нищо от случилото се не ще се повтори,
неизличими след мене са следите ми там,
и щом на свой ред се сбогувам – тъй сам,
дано нещо от казаното да ти проговори.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, edited 12 uni 2017

Ars Poetica – НЕКА ДА СМЕ ГРЕШНИ

НЕКА ДА СМЕ ГРЕШНИ 

Нека да сме грешни,
нека да сме влюбени,
докато сме млади,
докато сме хубави:
всичко да изпитаме –
и добро, и скърби,
даже и в нещастието
пак да бъдем първи.

Нека да не гаснем
от доволство сити,
нека дебнат страшни
пропастите скрити,
нека да сме странни,
нека да сме смешни
и богати само
със мечти и песни.

Нека ни разлюбват,
нека да ни мразят –
пак ще се погубваме,
пак не ще се пазим.
Всичко да открием,
всичко да изстрадаме,
докато сме грешни,
докато сме млади.

                                                   

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 10 uni 2017

Ars Poetica – МУЛЕТАРЯТ

Мулетарю, ти минаваш баснословно остъклен от пот.

И чифликът Менокучо

ти донася всекидневно ядове безброй.

Пладне. Крачим по колана на деня.

Слънцето пече жестоко...*  

МУЛЕТАРЯТ

Съзнаваш ли защо ти е това изящно тяло,

 което Господ дал ти е за ласки и любов!
 Избягвам да те гледам, а посветен изцяло,
 до шия да потъна в тебе съм готов.

 Проклет да съм, замръкнал в пустошта голяма
 от жажда безутешна като земя без дъжд,
 пред Бог отново падам отчаян на коляно,
 ала в леглото с тебе бих любил като хъш.

 Пребродил всяка гънка и весела трапчинка,
 покрил със сухи устни налетите гърди,
 бих яздил ненаситно и всичко бих опитал
 без свян под Небесата от гроздове звезди. 

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула, 
аз – странник, насред пътя камилите си спрял,
от страст убил бих даже любимото си муле,
 готов да разпилея стадата си без жал.

О, знам, че знаеш всичко, ала се криеш в здрача
 с усмивка неприкрита на здрачните очи:
  животът всъщност даже не струва и петаче,
  когато с нас Вселената в хармония звучи. 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора – мъже, жени, народ, 
и някой пак за ласки горещи ще примира, 
 облъхнат от Всемира на плътската любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 jan.2008 – edited 9 uni 2017

_____

* Начало на стихотворението "Мулетари" от перуанския поет Сесар Вальехо (1892-1938). 

Ars Poetica – ТРИМОНЦИУМ

ТРИМОНЦИУМ

1.

И ти дотичваше загрижена
за улиците, за дъжда, за вятъра,
за думите, за времето, за вярата –
ефирна, пухкава сред въздуха.
И в голотата ти откривах необятното
и онзи монотонен звук на вечността
през лятото;
под стръмната умора на бедрата ти
бе скрита любовта на хората, погребвани
в двехилядното лято преди ерата,
когато с теб на свой ред сме заченати
от страх и жажда край Марица и могилите,
днес ниски и разровени, пресъхнали,
ненужни стари извори за траките.

2.

Лежахме на върха безпаметни,
Градът под нас клокочеше угаснало,
звездите се въртяха в древни орбити
и старци ни следяха зад прозорците,
обхванати от своите болести,
замислени над нашите слабости,
те гледаха какво си вземаме
и гледаха какво забравяме.

Тогава някъде от дъното
една червена роза се възнасяше
и светеше в нощта на спящите,
красива, но и мъдра като мъката;
Небето я прегръщаше и плачеше
със тъмни влажни сълзи
камъкът.

3.

Не бях те виждал толкоз хубава,
неразбираема и гола като въздуха
в най-кратката луна на лятото,
когато нещо неусетно си отиваше,
когато всичко неусетно си отиваше
и дълго край могилите на траките
Марица и небето се прегръщаха.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 8 uni 1966 – not edited 8 uni 2017

____

* Горе: платно на Макс Ернст (1891-1976), немски живописец, график и скулптор, живял във Франция и САЩ, представител на дадаизма и сюрреализма. 

Ars Poetica – РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА

    Посветено на Крум Марков, бивш секретар "Идейно-възпитателна дейност" (идеологическия отдел) в Окръжния комитет на ДКМС – Пловдив, инструктор в отдел "Организационен" на Окръжния комитет на БКП – Пловдив, по онова време (1981-1982 г.). Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, рекъл пред колегата Иван Желязков по повод уволнението ми от младежкия местен вестник "Комсомолска искра" през лятото на 1981 г. заради критична статия. 

    Като Крум Марков се отнесе и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация" (контролиращия партиен отдел, т.е. цензурата) в ОК на БКП, бивш журналист от партийния всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колегата Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да си мълча, да си затрая, да не ровя по каква причина "отгоре" решили да ме изгонят. Всъщност, всички те – дали с мълчание или в малодушието си, активно бяха участвали при вземане на каквито и да било решения не само по този въпрос.

    Ще каже някой: стари бакии. Но тези неща се случват и днес, кукловодите на политическите джуджета в България през 2017 г. манипулират пак по този начин. Целта: да ни докарат дотам, че да си кажем: Всичко е скапано в нашия свят, нищо не зависи от мен; ами я да нацвъкам купища черни самопризнания в омраза към някого от вишестоящите, докато всъщност става дума за система.

     Срещу система не се воюва с озлобление към един или друг неин служител.

РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю –
малък си пред истината ти.
Аз и на това съм благодарен,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – европейска културна столица 2017

Plovdiv, 7 avg. 1981 – not edited 7 uni 2017

______
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Хр. Г. Данов" (1983), с. 25.

Ars Poetica – ОСМОТО СВЕТОВНО ЧУДО

ОСМОТО СВЕТОВНО
ЧУДО 

Ах, повярвайте, госпожо, пълен съм със номера.
беше просто невъзможно в любовта си да се спра.

Вий събудихте у мене дяволски копнежи, страст;
страст по птици и летене, и мечтаех си за вас.

Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене
и насън дори дочувах сладичкото ваше "не".

А очите ви искрящи даже и в гнева ви лют
хвърляха ме в необятна тръпка на копнеж и смут. 

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам вашия портрет.

Стихове цял месец бича, де що мерна празен лист:
сричам милата девича свян във погледа ви чист.

Вий за мен сте много млада свежа пролетна трева, 
дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.

Ех, да знае как завиждам вашият съпруг прочут,
със патлак ще ме прониже, в ревността си малко луд.

С гола гръд срещу куршума, аз ще му благодаря
с няколко прощални думи миг преди да си умра.

Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст
на женичките неверни смело ви посочвам аз

като истинска съпруга, най-достойната жена – 
Осмото световно чудо в тези подли времена. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv , 13 uli 2007 – edited 6 uni 2017

Ars Poetica – НЕСЪГЛАСИЕ С ТРЕЗВИТЕ ХОРА

НЕСЪГЛАСИЕ С ТРЕЗВИТЕ ХОРА

Какво ми трябва на света,
освен Несбъдната мечта –

достатъчно ми е да знам,
че тя е нейде горе там,

където греят дяволито
за всички като мен звездите!

Пустините не са тъй страшни
със бурите си зли и прашни,

че в състояние са те
да ме превърнат пак в дете,

и с шепите прикрил очи,
да чуя как у мен звучи

мелодия една златиста
за низ звънчета и мъниста,

които подарил съм в знак,
че и до гроб ще любя пак

момичето, което... ах, което
недостижимо в мене грее

и щом погледна към небето,
през пясъка съзирам нея.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited 6 uni 2017