Ars Poetica – МУЛЕТАРЯТ

Мулетарю, ти минаваш баснословно остъклен от пот.

И чифликът Менокучо

ти донася всекидневно ядове безброй.

Пладне. Крачим по колана на деня.

Слънцето пече жестоко...*  

МУЛЕТАРЯТ

Съзнаваш ли защо ти е това изящно тяло,

 което Господ дал ти е за ласки и любов!
 Избягвам да те гледам, а посветен изцяло,
 до шия да потъна в тебе съм готов.

 Проклет да съм, замръкнал в пустошта голяма
 от жажда безутешна като земя без дъжд,
 пред Бог отново падам отчаян на коляно,
 ала в леглото с тебе бих любил като хъш.

 Пребродил всяка гънка и весела трапчинка,
 покрил със сухи устни налетите гърди,
 бих яздил ненаситно и всичко бих опитал
 без свян под Небесата от гроздове звезди. 

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула, 
аз – странник, насред пътя камилите си спрял,
от страст убил бих даже любимото си муле,
 готов да разпилея стадата си без жал.

О, знам, че знаеш всичко, ала се криеш в здрача
 с усмивка неприкрита на здрачните очи:
  животът всъщност даже не струва и петаче,
  когато с нас Вселената в хармония звучи. 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора – мъже, жени, народ, 
и някой пак за ласки горещи ще примира, 
 облъхнат от Всемира на плътската любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 jan.2008 – edited 9 uni 2017

_____

* Начало на стихотворението "Мулетари" от перуанския поет Сесар Вальехо (1892-1938).