Ars Poetica - ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –

пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време!

Като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като Девети кръг на Ада...

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда.
Иззад вечерното стъкло Луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Plovdiv, 11 jan. 2011 – no redact. 30 dec. 2015

Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО

Непоправимо e това, което стори
със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна

в облаци от розови мечти,
и вече не, не мога
да бъда повече това, което бях.
Не съм от себе си доволен,
о, как със себе си не съм съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в моя храм, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми мъдри книги
изпъстри с възклицания най-смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе

един през друг,
с кокетство женско поплака си

на рамото ми...

И се оттеглям днес от свойто Вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние –

достатъчно за да те имам
до мен.

Plovdiv, 29 noe. 1986 –  redact. 29 dec. 2015

Ars Poetica - ПОЖЕЛАЛ БОГ ДА ИЗПИТА

ПОЖЕЛАЛ БОГ ДА ИЗПИТА

Мъжа сам пожелал Бог да изпита
и Ева му изпратил във Едем,
но Дяволът, като змия навита,
пресрещнал я: Я, пробвай да ядем!

Откъснал ябълка червенобуза

и гушнала го Ева начаса,

а после тъй по гръб я затътрузил,

че овършали двамата леса... 

В светата таз троица има още
един, но той блажено сладко спи:
сънува, че с козите ляга нощем,
демек, пасе небесните кози. 

Мъже семейни и благоприлични,
събратя от далечни времена,
и Бог да ти я прати да обичаш,
 остава си пак ничия жена.

Докато ние мерим си калпаците 

или козите Божии пасем, 

на нея някой вдига й мераците 

и гъвкаво я води към Едем.

Plovdiv, 8 oct. 2009 – redact. 25 dec. 2015

Ars Poetica - ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

Дами и господа българи!

Мъже и жени! Деца… Изобщо

граждани на „чистата и свята република”!

Виждам вашите честни лица

и си мисля, че ако нещо в България крета,

това е политическата просвета.

Изгонихме комунистите.

Сприятелихме се с империалистите.

И при нас вече идат засмени

техните президенти, министри и бизнесмени,

пратеници на папата и на Мохамед

идват, радват ни се: „Бульгаристан, прювет!”

Значи, влизаме в прекрасен тунел –

пред нас е голямата, ясната цел:

да разпердушиним до основи построеното

и да обърнем с главата надолу времето.

Задачата, значи, е твърде сериозна,

грандиозна, мистериозна,

обаче ний сме доказали многократно, че

с каквото и напоследък да се заловим,

правим го храбро на трески и дим.

Затова нашият славен, горд народ

разполага със Светия синод,

с достоен Парламент,

с достоен Президент

и с онзи красив балкански ентусиазъм

да се справим дори и с Еразъм*.

Нас ни обичат по цял свят днес.

Всички сме фермери и самураи по чест.

Ако някога Червената армия от раз ни превзе,

днес и Съветският съюз опъна нозе

и го понесоха надолу из трънаците

като сламено чучело, за смях на нациите.

Онез, дето квакаха „Да живей СССР”,

днес нагъват сол и пипер,

и ако поетът Вапцаров сега се събуди,

има мно-о-ого да се чуди.

Държавниците ни бродят по света и у нас.

Ръкопляскаме смело, а всъщност сме пас.

Кажат „Вървете!”, и ние вървим

през полета с лалета и дим необходим.

Лъжците ни лъжат. Крадци ни крадат.

Проститутки ни пазят. Полицаите спят.

Министрите ни просят по широкия свят,

а ний – по площадите: парад след парад.

Народът сме ние в бурна радост до шия,

а шепа нещастници плюскат и пият,

оригват се сито от телевизионния екран

и сексът се смесва с дъх на тамян.

Жужим и се радваме в тоя живот,

както разграбваме своя имот.

България цяла сега нази гледа

изпосталяла и кривогледа.

Прииждат помощи от чужди страни,

Европа над нашето щастие бди.

Самолет подир самолет от небесния свод

оглеждат внимателно тоя народ

как по площадите търка подметки,

докато те правят своите сметки

с порозовели от апетит лица.

А ние – като малките деца:

устремени,

стълпени,

в море до колени

мечтаем големи, славни промени

и сме радостни, и се смеем:

– Не стига, че ви живеем!**

Еразъм Ротердамски

Plovdiv, 25 dec. 1991 – redact. 25 dec. 2015

–––––

* Текст от сб. "Нищо подобно" (1992). Еразъм Ротердамски (1466-1536), вж. http://www.teenproblem.net/a/172-biografii/20674-erazym-roterdamski/ и http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1618-vazhvala-na-glupostta-erazam-roterdamski.html

** В края на 1992 г. населението на България е 9 млн., днес реално едва ли е над 5 млн.

Ars Poetica - НАЙ-ХУБАВОТО НА ЗЕМЯТА

НАЙ-ХУБАВОТО НА ЗЕМЯТА

Най-хубавото на земята

са любовта и свободата.

За любовта не ми е жал –

достатъчно съм поживял,

достатъчно целувал устни:
и вкусни, и не толкоз вкусни,

на чужди сватби ял и пил

и с много мъртви се простил.

Ала не мога на земята

без празника на свободата.

От мен отиде ли си тя,

нима живот ще е това?

Plovdiv, 31 jan. 1992 – redact. 22 dec. 2015

Ars Poetica - ПУСНИ МОМИЧЕТО ДА СИ ВЪРВИ

ПУСНИ МОМИЧЕТО

 ДА СИ ВЪРВИ

Нужна ти е птица в клетка

може би?

Да те гали, да ти шета

може би?

Да я мамиш, да те чака

може би?

Но това го може всяка

може би!

Виж горещото момиче –

може би

ти за нея беше всичко:

радости, беди…

Но пред нейното търпение

може би

будиш само отегчение…

Може би!

Щом не знаеш да обичаш,

може би

друг мъж вече я привлича.

Може би.

 

Plovdiv, 21 dec. 2015

Ars Poetica - ПРАТИХА Я НАША ДЖЕНИ

ПРАТИХА Я НАША ДЖЕНИ

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе,
а пък проснали се неми локви езерно лъщят.
Събота е. Сутрин рано. Люшка се пране голямо,
сякаш кораб е разпънал своите платна за път.

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб.
Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика
и накрая появи се полицейски смел отряд.

Хем дъждовно, хем мъгливо, сякаш сме в квартално кино
пред завеси най-кирливи и в кресла с оръфан плюш:
от балкончетата криви екшън гледаме на живо –
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж.

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана
командирът полицейски, строен, горд и звездочел.
Той към двамата хайлази нещо некрасиво каза,
плю в калта и сам нагази, спусна се като орел.

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери
джипката, с ченгета пълна, и изкряска с мъжки глас:
„Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане,
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!"

Господ гледаше отгоре. Облаците с крак разпори:
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд.
Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно…
Важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

Plovdiv, 5 oct. 2009 – no redact. 21 dec. 2015