Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО

Непоправимо e това, което стори
със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна

в облаци от розови мечти,
и вече не, не мога
да бъда повече това, което бях.
Не съм от себе си доволен,
о, как със себе си не съм съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в моя храм, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми мъдри книги
изпъстри с възклицания най-смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе

един през друг,
с кокетство женско поплака си

на рамото ми...

И се оттеглям днес от свойто Вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние –

достатъчно за да те имам
до мен.

Plovdiv, 29 noe. 1986 –  redact. 29 dec. 2015