Ars Poetica - ПРАТИХА Я НАША ДЖЕНИ

ПРАТИХА Я НАША ДЖЕНИ

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе,
а пък проснали се неми локви езерно лъщят.
Събота е. Сутрин рано. Люшка се пране голямо,
сякаш кораб е разпънал своите платна за път.

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб.
Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика
и накрая появи се полицейски смел отряд.

Хем дъждовно, хем мъгливо, сякаш сме в квартално кино
пред завеси най-кирливи и в кресла с оръфан плюш:
от балкончетата криви екшън гледаме на живо –
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж.

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана
командирът полицейски, строен, горд и звездочел.
Той към двамата хайлази нещо некрасиво каза,
плю в калта и сам нагази, спусна се като орел.

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери
джипката, с ченгета пълна, и изкряска с мъжки глас:
„Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане,
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!"

Господ гледаше отгоре. Облаците с крак разпори:
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд.
Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно…
Важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

Plovdiv, 5 oct. 2009 – no redact. 21 dec. 2015