ФОТО-ДОКУМЕНТ

СЛАДКА ПОЧИВКА В ХОТЕЛ "КЛУБ СЕВЕН" В ТУРЦИЯ

      Българи на почивка в турския престижен курорт Мармарис. Обилен обяд, сервиран в хотел „Клуб Севен” на курортисти, сключили договор ол инклузив за почивка от 3 до 12 октомври 2015 г. с тур-операторите на фирма „Емералд” – София, жк Манастирски ливади, ул. Доспат 24.

      Това, което се вижда заснето със смартфон, освен четирите филийки бял хляб, са: 

      1) половин варен картоф, разрязан надве, 
      2) настъргани и оваляни в майонеза моркови*, 
      3) паприкаш и 
      4) малко пихтиеста чорба. 

      Вода за пиене на драгите български курортисти прислугата на хотела наливала в пластмасови туби от маркуч на двора. Скъпи гости на хотела, догодина заповядайте пак!

Plovdiv, 14 oct. 2015

______

* Розовата гадост в горния край на паницата.

Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на тоя клас.
Тя не е хубавица,
а момиче
с писклив, звучащ ужасно глас.

Горката, не разбира тия пусти ноти,
кой Моцарт е
и кой – Шопен не знае тя,
за Бах не подозира, а в живота й
като мелодия
се втурна Любовта.

По улицата с цъфнали дървета
от всички се усеща най-проклета,
 тресат се раменцата,

хълца безутешно

и може би дори е малко смешно

да виждаме как сълзички се стичат
у влюбена, която не обичат.

Какво значение за милата девойка
играе някаква си музикална двойка!
За друга двойка в таз душица плаха
два облака от скръб и свян се сбраха
 в сърце на наранено птиче,
че жалко е да любиш,

а теб да не обичат.

И ето плисна пролетният дъжд,

обгърна я в прегръдките на мъж
и най-случайно в уличната локва
отчаяна от изненада цопва...
Да, странна е човешката природа –
запя, обзета цяла от тревога!

И затова че всичко беше кално,
и всичко някак – антимузикално,
във пеещата й от страх душица
открих сам наранена  птица.
Та иде ми да питам: кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те!... какво са
пред живото сърце кървящо,

което песничката си ни праща,

за малкото самотно птиче,
което люби,

а не го обичат?

Plovdiv, 15 apr.1996 – redact. 14  ocrt. 2015

Публицистика - ПРОКЪЛНАТАТА ЛЮБИМА КЪЩА

ПРОКЪЛНАТАТА ЛЮБИМА КЪЩА

      Приписка: Колегата Мариета Николова по повод есето "БОРИС ДЯВОЛА": "Подобни неща и в моя род са се случвали. И аз бих могла да..." и пр., и пр. Това ми е идеята – допълвам, – всеки българин, предвид нашето т.нар. „влизане в Европа”, да се обърне към себе си, да си припомни кои са ония, дето изпод земята с отворите на изгнилите си черепи са се вторачили именно в нас, днешните българи.

      Лето 2006-то от Христа, току преди Празника на св.св. Кирил и Методий, отворих стария избелял бележник и забих пръст напосоки. Та ето що...

        13.07.1996

      Демокрация ли?! Нищо подобно. Просто днес берем плодовете на комунистическото възпитание.

       14.07.1996 

     По-малката щерка доведе приятеля си и брат му 23-годишния Ангел. Предлага Ангел за двайсет хиляди, плюс евентуално още хилядарка-две, да изкърпи жигулата ми на 15 години, да й окачи купените отпреди три години вече нови прагове, калници, да я боядиса. Уговаряме се на 25-27 юли да му закарам колата оголена за ремонт, но парите са много за мен. 20-22 хилядарки и решавам проблема, а тия пари са висока сума за моето дередже. Вероятно ще се откажа.

      22.07.1996

      Рожденият ден на баща ми. Горя в тая жигула, вързан за предпазния колан, четирийсет дни след шейсет и първия си рожден ден и на 6 септември 1983 г. издъхна в софийската клиника "Пирогов".

      27.07.1996 

      Вчера по обяд се обади сестра ми: съпругът й Кирил бил на системи в клиниката на Пещерско шосе. През нощта на 25 срещу 26 юли за първи път останал сам да пренощува в къщата на улица "Янко Сакъзов" и започнал да повръща кръв. Както казва тя, литър и половина кръв повърнал... Целия ден преди това двамата лепили тапети.

      Тая къща, струва ми се, е прокълната. Докато живеехме там с моите две дъщери и майка им, беше пълна с живот. За петнайсетина години всички измряха или се изнесоха другаде да живеят. Най-напред си отиде баща ми. Три години след него се помина майка ми. Преди тях или подире им – Живка, щерката на старата Крумова. После самата Петра Крумова. После старият адвокат и бивш депутат от 1946 г. Запрян Джонгов от третия етаж. После старата Джонговица. Дочка, дето живееше сама в къщурката на двора, отиде да живее при майка си... И къщата опустя. Паяци само да искаш! Между дъските на пода забелязах да се появяват скорпиони, непохватни такива едни, с жълтеникаво-прозрачно коремче, но бойко вирнат отровен шип. От трите акации под тротоара като пипала на октопод под темелите на къщата се проточили жилави и страшни на вид корени. Имам чувството, че тия акациеви жили са в състояние някой ден да подигнат и катурнат масивната триетажна сграда, строена през 1943.

    Дали тая въображаема картинка не е метафора на проклятието! 

      Привързана към своя Каси – антрацитеночер котак с копринена козина, някогашната любимка на тате с вилица избола едното око на баща си адвоката, автор на книга за Родопите Петър Крумов, който построил тая къща на три етажа в най-смутните години на Втората световна война на пъпа на един от по-старите райони на Пловдив, Мараша. Върху тухлената й фасада доскоро личаха плескани с вар и баданарка букви колкото човешки ръст СМЪРТЪ НА ОПОЗИЦИЯТА. Жив от някогашните собственици е останал единствено синът им Асенчо, ядрен физик, чорлав невротизиран самотник. Косата му – на фандъци като непрана овча вълна. Идва си чат-пат от София, разхожда надменната си отегчена физиономия досущ като сомнамбул под престарялата асма на дворчето. Все намира повод да се джафка със сестра ми, все води мрачни някакви общински комисии да доказват нещо, което и без комисия си е очевидно! – че му заграбили цели два квадратни метра от общото стълбище към избата, за да си разшири сестра ми клозета (метър на метър и половина).

      Тая сутрин по сателитния канал на Радио Дойче веле в седем без десет виждам г-н Спас Гърневски, настоящия кмет на Пловдив. Около две минути беше на екран и жизнерадостно ръкомахаше, говореше сладки приказки за житото и хляба на народа... Спас, който ми бе през 1990-1991 г. дясна ръка, докато правихме един от първите опозиционни политически вестници след "славния" Десети ноември! Боже мой, Спас! Каква шеметна кариера направи тоя човек, докато моя милост си остана все така прост даскал – даскал преди, даскал и след „победата на Демокрацията”, оле!
     

      01.08.1996

      Седем часът. Пилци прехвърчат наоколо и въздухът е тръпчиво свеж. Това е моят месец в разкошния му вид на едничка утрин от моя живот. Цигарата дими, чаят от мента с лимонов сок и две лъжички захар изстива в порцеланова чаша с лъскавичката лъжичка от остров Сардиния, скъп спомен от момиче, което обичах някога. Лято е... Тая нощ сънувах как две коли край мене се сблъскаха. Отзад беше стар червен москвич, пълен с мръсни, потни и шумни цигани. Не им позволих да ме изпреварят и се натресоха в задницата на колата пред тях. Заобиколих я тая кола и чух трясъка. Имаше кръстовище; поседях малко край светофара и полека свих вдясно. Бях объркан. Блъснаха се по моя вина, че не ги пуснах напред тия цигани в москвича... Но и нещо хем весело, хем злобничко звънтеше в съня ми. После на кръстовището между улица "Янко Сакъзов" и булевард "Руски", преди да завия, мръсносива ниса, която се спускаше откъм моста над Марица, удари спирачки, завъртя се към моята жигула, поднесе и остърга предната ми лява врата и калника. Нямах вина, но ме удари... Събудих се, па си мисля: и това е сън!... Ала не ми стана по-ведро.

      На 1 август 1974 г. сестра ми се омъжи за Кирил. Бях дежурен по брой на младежкия местен вестник "Комсомолска искра" в печатницата и помолих линотиперът Рангел да набере от олово един ред с тая дата. Пъхнах оловото в джоба и дълго я разнасях, три години поне, докато накрая запратих оловното парче в контейнера за боклук; беше ми прокъсало джоба. Като си помисля обаче, разбирам, че може и да е била тая сватба през 1976 г., защото сестра ми се омъжи 21-22 годишна. Значи, двайсетгодишнина трябва да е от сватбата им днес.

      Смътно си я спомням тая сватба. Седя на дълга поне пет метра маса встрани от прозорците към Главната на ресторант "Република", някогашния луксозен "Молле". Шумно, оживено, бъбриво – три от нещата, които... "Не обичам" не е най-точният израз, дразнят ме. Понякога и моя милост ставам бъбрив... Вкъщи, докато я гласяха в булченска премяна, сестричката ми със сълзи плака, повтаряше: не искам да се женя. Помня и как седмиците преди това крояха с майка ми дали да махнат бебето. Защото беше бременна и май затова се и омъжи. Тогава Кирил й се виждаше възрастен, чужд, понеже бил десетина години по-възрастен. Всъщност, не й се напускаше бащиния дом. Все повтаряше: Не го обичам, защо трябва да се женя за него! А преди това имаше кратка романтична история с турчин, някой си Октай, преминаващ чат-пат през Пловдив на път за Истанбул. Срещали се няколко пъти в кафенето на хотел "Марица" срещу панаира и беше й подарил пръстенче с гравирана под слой черен емайл върху златото стилизирана буквата "О". Като се омъжи, тоя пръстен сестра ми го остави на майка ни. Омагьосал я Октай, че й показал кожена торба с пари: дойче-марки, долари, австрийски шилинги...

      На сватбата майка ми и свекървата на сестра ми за пари се сдърпали: кой платил повече. И двете се чувствали излъгани, ощетени, гледаха се накриво през отрупаната с ястия и напитки маса в ресторанта. Мизерия!

      Тоя Октай в моите представи е слаб, височък, леко мургав и много красив. Кирил пък е русоляв, едър, улегнал. Октай й предложил да се оженят и да я отведе да живеят в Истанбул. Пътувал с кола, прекарвал контрабандно стока през границата... Повече за него не се заговори, но сестра ми доста пъти ми е споменавала, че е нещастна в брака. Имаше период подир смъртта на баща ни, когато съпругът й я биел жестоко. Веднъж дойде за седмица при майка. Къщата още бе в траур, а сестра ми – цялата в синини. Оня човек я ритал, блъскал я с юмруци само защото, като й рекъл веднъж да му сложи на масата вечерта второ шише вино, рекла: "Не бива толкова да пиеш"...

      Миналото понякога е като стара, захабена от пране дреха; искаш да я запокитиш в кофата за боклук, а не успяваш да се разделиш – хем те боли, хем си свикнал с нея, станала ти е втора природа.

      02.08.1996

     

      Записано нейде из Пловдив, докато чакам клиент да ме наеме като частно такси подир даскалуването през деня…

       А кой ни караше като народ да вярваме в комунизма!

      Дали смирението не е най-висша степен човечност?

      Народът ни бил млад, жизнен. Доказва го управляващата ни детска градина от пишман-политици, хора без морал и без биография.

      Изкуственият подбор ни съсипа и сега си щъкаме по своите си дела като механизирани комункулуси на комунизма. Да, грешката е вярна: комункулуси!

      Най-гласовито се отричат от комунизма именно парвенютата, заслепени от амбиция най-после и те милите да се докопат до властта.

       09.08.1996

      Най-злостните тирании като по правило все са разчитали на всенародното въодушевление и театрализованите многолюдни шествия.

      Предстоят избори за президент на Републиката. Кандидатите са четирима: 1) ръмжащ с тенекиен глас апаратчик от Тодор-Живковата номенклатура (Г. Пирински), 2) многознайко с патетичната усмивка и зъби на кон (П. Стоянов), 3) преструващ се на луд (Ж. Ганчев) и 4) плешивичък мъжага с брадавица и могъщ нос (Ал. Томов). Всъщност, избор няма, но симпатичен ми е перкото.

      Държавата ни се подиграва с учителя. Лесно му е на невежия да се глуми с ония, които не проумява!

      Не че няма да ти подхвърлят някоя троха, но после ще настояват да им целуваш лапите, с които са ти бъркали в гърлото да ти броят залците.

      И богатите умеят да се оплакват, при те това го правят романтично, на свещи, с прескъп луксозен парфюм "Коко Шанел", малцово шотландско уиски "Балантайн" в кристална чаша и с хаванска пура в ръка, положили телеса върху меките фотьойли на някое луксозно заведение. Тук една жена (Славейка от Кърджали) погреба мъжа си Васко (от Харманли родом, на 30 г.) и от гробищата, както си беше с траурната рокляотиде на смяна, понеже в нашия роден пловдивски завод "Чайка" шефовете нещо закъсали с плана и колежките й от цеха рекли: "Скъпа, сама с три джерамета, дето и ушите ще ти изядат, като родът ти е чак в твоя Кърджалейрос, мислиш ли как ще срещаш новата учебна година, ако твоите две момиченца нямат дрешки и тетрадки?! Парите да не са ти артък!"

     Така е в най-древния жив град на Европа и България, мили сънародници, и то е само частица от нейната велика и скучна на пръв поглед драма, далеч от обилно омазаните с шарлан и канела турски сериали, от прокисналите испански тв-бози.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 13 uli-9 avg. 1996 – edited 8 oct. 2016

Публицистика - БЕЖАНСКАТА ВЪЛНА И БЪЛГАРИЯ

БЕЖАНСКАТА ВЪЛНА И БЪЛГАРИЯ

Из интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, blitz.bg*

Коцето Калки: Стотици ислямисти са нахлули в България! Сорос стои зад кризата, той организира и напътства тълпите мигранти!

      – Коце, проблемът с миграционните процеси става все по-сериозен за България. Ти, като човек, обиколил целия свят и сблъскал се с различни култури и ценности, как гледаш на ситуацията? За едни става въпрос за бежанци, за други тълпите от хора са просто икономически мигранти. (...) Къде е генезисът на т.нар. бежанска вълна? Казват, че тръгва от Арабска пролет. Ти как ги виждаш нещата?

      – Преди Арабска пролет е началото. Защото войната в Ирак беше преди това. В момент, когато Великите сили решиха да се борят за петрола и газта на Близкия изток, сваляйки местните тоталитарни режими, в същия момент самите те отприщиха злите сили на радикалния Ислям. Така нещата стават неконтролируеми. Днес последният бастион пред радикалния Ислям е сякаш режимът на Башар Асад. Но е ясно едно – че зад Арабска пролет и сегашното преселение се крият сериозни икономически интереси. Да, в Близкия изток са открити газови находища за над 45 милиарда долара! Експлоатацията на тези находища от различни страни, включително Израел, Иран и пр., носи огромна икономическа изгода.

      – Но виждаш, определени Арабски страни не желаят на своя територия бежанци, мигранти, мюсюлмани...

      – Особени онези, които са съучастници в този процес! Както Саудитска Арабия, например – страна, която най-вече поддържа радикалния Ислям. Същата Саудитска Арабия, която изпраща радикални ислямисти в България и финансира строежа на джамии в Германия. Тъй че всичко това е огромен мръсен пъзел,  жертва на който, оказва се, може да сме и ние, българите.

      – В последни дни дискусията дали отечеството ни да е „гореща точка“ за разпределяне на бежанците от Близкия Изток или не, както и прехвърлянето на задължения между г-жа Меркел и Българските държавници…

      – Да изяснят кой лъже – Ангела Меркел, Бойко Борисов или Ева Паунова – евродепутатка, превеждала на българския премиер по време на срещата им в Брюксел! Кой от тези трима казва истината…

      – Да помислим какво ще се случи, ако България стане разпределителен център за бежанци!

      – Картината би била доста мрачна: България все повече ще се превръща в Бежански лагер и Разпределителна зона за хора, дошли да се заселят в богатите европейски страни. Голяма част от същите тези бежанци обаче няма да се доберат до заветната Германия, например, и ще останат тук, в България. Все повече нелегални и легални ще се заселват у нас, все повече и повече населението на България ще се подменя с население от Азия, Африка. Това е страшното – че има хора, които планират да подменят населението на България с пришълци, нямащи абсолютно никакво отношение към нас! Това са хора, които никога няма да сторят нещо добро. Но ще са лесно манипулируема маса за бъдещите владетели на България…

      – Все по-често и все повече българи говорят за организирана подмяна на населението. Кой би го желал?

      – Това е огромна маса хора, лесна за „обработка“ по време на избори, хора без мнение. Заселят ли се тук пришълците от Близкия Изток и Африка, всичко ценно, което през вековете сме отвоювали като нация, ще започне да се разпада. Цел на пришълците е да изкопчат каквото могат от Европа, в случая – и от България, да живеят на наш гръб, да вършат мизерии. По-същественото е, че не са малцина онези от тях, които са подготвени и мотивирани да воюват и само чакат сигнал от т.нар. Ислямска държава. Може би сте чели призива на онзи имам: „Идете и се плодете в Европейските земи, това е начинът Аллах да ги завладее!“ Идеята е да извършат постепенна подмяна на населението на Европа, да се внедрят дори в нашите гени! Тази маса се нуждае единствено от водачи, достатъчно е отвън да се активират определено количество "спящи клетки", и когато назрее моментът, те да започнат своята Свещена война в Европа.

      – Според теб, трябва ли да приемем квотите за бежанци?

      – Квотите са капан, в който се опитват да ни натикат. Днес обявяват една цифра, утре друга, после трета и т.н. Мисля, че България трябва да се държи както се държат Унгария, Чехия, Словакия, Полша. Категорично да се противопоставим на квотите и незабавно да започне изграждането на здрава стена по границата ни, освен това – да имаме достатъчно многоброен военен контингент, охраняващ границата от нелегални и всякакви други пришълци.

      – Казваш, военни части. Но имаме ли всъщност ние, българите, армия?

      – По последни данни, армията ни наброява 26 000 души. Миналата седмица обявиха, че ще пратят 300 човека да ни пазят. Виж какво чета в нета, „българи арестуваха 30 нелегални емигранти”. Дотам ли стигна, гражданска милиция по места да охранява границата, понеже държавата вече не е в състояние да изпълнява основна своя функция?

      – България е член на НАТО. Нормално ли е да влязат чужди военни части да пазят Българска територия като външна граница на Европейския съюз?

      – Обявиха тези дни, че над 400 терористи влезли в Германия. За България не се съобщава колко са влезли, но съм убеден, че са стотици, нахълталите тук терористи. Тъй че сме в състояние на война. Ако България е застрашена, НАТО да заяви категорична позиция за охрана на външната ни граница! Проблемът да се обсъжда по следния начин – въпросът за бежанците се решава на сирийска територия. Великите сили САЩ, Русия и ЕС да отвоюват земи в Сирия, където да устроят бежански лагери, и там да се оказва помощ на сирийците. Не бива това да се случва в България, пряко да застрашава националната сигурност на Българската нация.

      – Повечето пришълци, появили се на Българска територия, твърдят, че са сирийци, ала огромна част от тях не са сирийци. Позицията на г-жа Меркел е странна: първо отваря Германия за бежанци, после казва: ще ги разпределим при този, този и този…

      – Как тъй ще каниш някого в дома си, пък ще го пратиш да се настанява у съседа! И на всичкото отгоре, да го убеждаваш тоя твой съсед, че е длъжен да бъде толерантен към твоите гости! Това е големият капан, в който е и самата Меркел, за да изрече публично тая глупост. В капана Анжела Меркел опитва да вкара всички страни на Европейския съюз, включително България.

      – Според някои политици, тези процеси са в състояние да доведат до нова Османска инвазия. Говори се за десет милиона пришълци – два милиона в Турция, седем милиона в Сирия, които се очаква да минат през България. Ти как виждаш нещата?

      – Османска не знам, но ако говорим за Ислямска инвазия – да. И е факт, че Българската православна църква най-сетне излезе от вековното си мълчание, официално изрази позиция по този въпрос – „недопустимо е България да се остави да бъде ислямизирана”. Това значи, че положението действително е тревожно. Не можеш да замениш зряла християнска култура с ислямските закони и с култура, застинала в периода на своето мрачно Средновековие! Необяснимо е точно Турция да задържа бежанския поток към България. Не съм очаквал да изпаднем в нелепата ситуация да разчитаме на Турция точно за това. Дали тоя жест от страна на Турция не е с цел Турция да запази днешни християнски територии в югоизточна Европа за себе си?!…

      – Смяташ, че сблъсъкът няма да е толкова между различни религии, колкото в сферата на бит и култура. Не са ли обвързани нещата всъщност?

      – Ами да, свързани са. Несъмнено това е инвазия на различна култура. Вземете предвид отношението в ислямската общност към жената, например! Ислямът, който нахлува, в този си вид е религия на издевателство над човешката личност. Основна реакция в тези общества е „културата на ножа и куршума”. Видяхме я тая реакция в София – мюсюлманин, който не можал да се спазари относно наем за квартира с някаква жена, извади нож и я наръга. Нагледахме се и на опустошените европейски гари. Ето такъв тип "култура" приижда към нашите земи.

      – Европейският съюз отдавна не е особено стабилен. Дали бежанската криза няма да погребе Европа?

      – Фактът, че няколко източноевропейски страни вече се обединяват в друга позиция, в противостоене на вълната от пришълци, говори: започват сериозни разногласия в ЕС. И не се знае при продължаващата инвазия тези разногласия докъде ще доведат. Нищо чудно – и до разпадане на ЕС. Още повече, при затваряне на границите в Шенгенското пространство, се очаква сериозен икономически стрес. Първо ще поскъпне транспортът, оттам всички продукти в ЕС, оттам масово недоволство и … не се знае докъде ще стигнем.

      – Знаеш ли кое е странното! Известен си като човек, силно толерантен към всякакви култури и религии. Докоснал си се до различни хора и вярвания, но днес заемаш крайна, дори остра позиция. Да речем, приветстваш Орбан –харесван от мнозина, но заклеймен от други като фашист… Няма ли някакво противоречие у теб?

      – Когато планират да унищожат отечеството ти (виждаш примерите от Унгария – минава тълпа бежанци и като огромен облак скакалци унищожава всичко по пътя си), когато има опасност да подменят хората ти и начина ти на живот, историята ти, традициите, бита, културата ти, тогава се налага да си категоричен! И да не се хващаш в капаните, които манипулаторите тук и сега залагат пред младите българи, маскирайки се уж с човеколюбие. Защото тази маска е лицемерна. Вече нямаме поле за псевдо-човеколюбие, всеки сам да си прецени бъдещето и перспективите, каквито са. Или затваряме границите на България и запазваме нацията си, или оставяме отечеството ни да бъде разрушено и нацията подменена. Това са алтернативите.

       – Все пак не трябва ли да проявим човечност! Като видиш майка с дете на ръце, изгладнели, изподрани… не да ги върнеш, а да ги приютиш, да им помогнеш? Не изпадаме ли в крайност, не се ли заличава хуманността? Гледал си, предполагам, видеото, в което унгарска операторка спъва баща с дете на ръце, а после рита още две деца…

      – Човечността не се отменя. Лично аз не бих могъл да препъна човек с дете на ръце. В случая, който сочиш, впоследствие се оказа, че същият мъж с детето на ръце е разпознат като един от т.нар. "бойци" на Ислямска държава. Знаела ли е операторката това? Този човек бе разпознат, може би преди това вече е бил разпознат вече от някого. Най- лицемерното в тази уж-хуманитарна кампания е използването на децата. Виждаме на записи, разпространявани в Internet, тълпи от преселници как слизат от автобусите, а между тях – само няколко деца и майки, на този фон – хиляди здрави мъже! Но когато отидат журналисти да снимат, онези хора избутват децата и жените на преден план. Децата ползват за параван на режисирана кампания... Когато България заяви своя категорична позиция и Великите сили – също: да решават въпроса на Близкоизточна територия, това е истинската хуманност. Спрете войната, това е! За двадесет и четири часа има начини да прочистят от ислямски главорези територии, върху които да градят бежански лагери, където истински бежанци, а не други, да живеят на своя земя, да работят. Това е решение на проблема.

     – Не е ли изпуснато положението, обратими ли са започналите процеси?

      – Не виждам тези хора как ще ги върнат, дори ако войната там да спре, дори териториите в Близкия Изток да бъдат освободени от главорезите. Пришълците няма да пожелаят да се завърнат. Затова и не бива да бъдат допускани в Европа, първо – за да избегнем подмяна на населението на континента, второ – за да се съхрани националната сигурност на Европа.

      – Ако планираната инвазия на Ислямистите и кукловодите зад тях успее, ти, който си толерантен човек, как ще постъпиш?

      – Човекът е устроен тъй, че първо  мисли за семейството. Ще опитам да взема най-доброто решение за себе си. Ще остана в България, докато мога, и ако избухне гражданска война, ще мисля как да си спася семейството – било в емиграция, било по друг начин. Но то ще е крайно решение.

Редактира: tisss, Plovdiv, 7 oct. 2015

_____

* Автентичният текст на интервюто, вж. http://www.budnaera.com/201504f/1509280107.html#at_pco=smlrebh-1.0&at_si=5614b6480c0b38fb&at_ab=per-2&at_pos=0&at_tot=auto