Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на тоя клас.
Тя не е хубавица,
а момиче
с писклив, звучащ ужасно глас.

Горката, не разбира тия пусти ноти,
кой Моцарт е
и кой – Шопен не знае тя,
за Бах не подозира, а в живота й
като мелодия
се втурна Любовта.

По улицата с цъфнали дървета
от всички се усеща най-проклета,
 тресат се раменцата,

хълца безутешно

и може би дори е малко смешно

да виждаме как сълзички се стичат
у влюбена, която не обичат.

Какво значение за милата девойка
играе някаква си музикална двойка!
За друга двойка в таз душица плаха
два облака от скръб и свян се сбраха
 в сърце на наранено птиче,
че жалко е да любиш,

а теб да не обичат.

И ето плисна пролетният дъжд,

обгърна я в прегръдките на мъж
и най-случайно в уличната локва
отчаяна от изненада цопва...
Да, странна е човешката природа –
запя, обзета цяла от тревога!

И затова че всичко беше кално,
и всичко някак – антимузикално,
във пеещата й от страх душица
открих сам наранена  птица.
Та иде ми да питам: кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те!... какво са
пред живото сърце кървящо,

което песничката си ни праща,

за малкото самотно птиче,
което люби,

а не го обичат?

Plovdiv, 15 apr.1996 – redact. 14  ocrt. 2015