Ars Poetica - ЖИВОТЪТ В ДЕТАЙЛИ

ЖИВОТЪТ

В ДЕТАЙЛИ

Във три. На улица "Васил Априлов".
Във Пловдив. Покрай болницата стара.
Очаквам племенницата Емилия
и майка й. Експрес на глуха гара.

Защо се бавят? Трябва ли да зная!
Полекичка започвам да се дразня,
макар че както винаги накрая
тревогата ми ще да е напразна.

Забавиха се и сега скучая.
Допушвам фаса. Радиото пуснах
и някаква певица с глас отчаян
изпя за прегорелите си чувства.

От трите конски кестена отсреща
как лист не трепваше във маранята!
Бе август. Не очаквах друго нещо
освен да спя, да спя... и тъй нататък.

И тъй нататък: да не се събудя,
на метър-два под треволяка гъст,
изобщо – неспособен да се чудя
на нещо в тоя свят. Под килнат кръст.

Във три. На улица "Васил Априлов"
пресече котка оня тротоар.
След автобуса топче от хартия
влетя в колата като Божи дар.

Plovdiv, 17 sept.2007 – redact. 11 apr.2015

Ars Poetica - ДОСТОЙНО ЕСТЬ

    На Кирил Кадийски*

ДОСТОЙНО ЕСТЬ


На лъжата краката – казват – са къси;
често пъти се случва и аз да тъжа,
ала колко смрадно ухание ръси
след себе си някоя ловка лъжа!

Ние и тъй си живеем с илюзии,
всичко в тоя свят плод е на нашия ум
и се случва да видиш как се тътрузи
не лъжа, ами Правдата в прашния друм.

Като скитник опърпан тя често ни гледа,
пронизва ни с поглед, съблича от нас
одеждите сластни на красни победи,
открива лице, изкривено от бяс.

И тогава за миг изпод дрипите блясва
както монета от древно злато,
че да си честен е твърде опасно,
но и достойно единствено то.


Plovdiv, 19 avg. 2007 – redact. 6 apr.2015

________

Кирил Кадийски (1947) 

* По повод скандала, разразил се във френския литературен печат около откритата у софийски букинист "неизвестна първа поема" на швейцарския писател и поет Фредерик-Луи Созе (Блез Сандрар, 1887-1961) и отпечатана на руски уж през 1907 г. "Легенда о Новгороде". Кирил Кадийски, известен с вакханалните си еротични стихове от масовите рецитали в препълнената аула № 65 на Университета, ми е състудент от 1967-1971 в СУ "Климент Охридски"; навърташе се около студентския вестник "Софийски университет", където по онова време работех като коректор и стилов редактор. Вж. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8 Бел.м.,  tisss.

Ars Poetica - СРЕДНОЩ ПОХЛОПА НЯКОЙ

        На Сончето по случай рождения й ден

СРЕДНОЩ ПОХЛОПА НЯКОЙ

- Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

- Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

- Не ми е време да играя, а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

- Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте проплаква в тъжните ти дни.

- Върви си, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
„Кой беше?” - ще виси с години пред нея странният въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
...Нечакана ни се явяваш, Любов, със мирис на небе. 


Plovdiv, 9 maj 2008 – redact. 5 apr.2015

Ars Poetica - ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ ДА СИ ПОТЪРСЯ

ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ ДА СИ ПОТЪРСЯ 

Температурите напоследък рязко падат,

захладняха напоследък тук утрините –

будя се и като улично куче зъзна,

та извадих черния костюм от нафталина
и преди да нахлуя в него,
провесих го на балкона да се освежи.
От магазина в центъра на света
купих дванайсет копринени ризи
в най-весели цветове на дъгата.
Облякох снежнобялата

 с вратовръзка алена на черни точки,
на кратуната – бомбе "Борсалино"
и наех такси до бар "В обятията на Рая".

Вонях на парфюм и сапун, бях повече от
птичка Божия, кацнал на високо клонче,
понеже жена излязох да си потърся.
Бях весел, скучен, доволен от себе си.
О, как прилично трябва да съм изглеждал,
макар най-обикновен мъж на години!

Момичето на бара се оказа моят избор
може би защото през рамо ми каза:
"Здравей, приятелю, какво ще пиеш?"
а и защото ми се усмихна като жена
със задни мисли, като всяка на света.

О, Съдбо моя несретна, защо ме наказа
да се влюбя до уши и гол да преспя
в крайпътния мърляв хотел, 

гушнал една курва,
при положение че ризите ми са копринени!
Очевидно, нещата са се променили
и не съм вече в курса на новостите,

захладняха напоследък тук утрините.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 noe. 2011 – edited 2 noe.2016 

Ars Poetica - НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е, което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.

И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тая тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.

Plovdiv, 15 sep. 2007 – no redact. 20 noe. 2014

Ars Poetica - КОГАТО СИ ОТИВАШ…

Край потока пенлив от жажда аз умирам,

разпален като жар, аз леденея в мраз...*

КОГАТО СИ ОТИВАШ…

Когато си отиваш и отиваш, 
не се обръщай, моля те, назад.

Спомни си само колко бе щастлива 
пред погледа на оня непознат,

как той с очи те пиеше и колко
изящно гъвкава ей тъй за миг
като пъстърва, блеснала в потока,
в прегръдките му хвърли се със вик

и после как за миг светът помръкна
и цялата природа как замря
сред пролетната врява звънка,
дошла до мен от призрачна гора.

Plovdiv, 14 uni 2009 – redact.31 mart 2015

_{________}

_{* Из "Балада за конкурса в Блоа" на Франсоа Вийон (1431- ок.1474).}

Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на тоя клас.
Тя не е хубава,
но е момиче
със дрезгаво фалшив ужасен глас.

Горката, не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е
и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.

По улицата с цъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна,
сълзите й се стичат,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Страст и Свян се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче -
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда
цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя момичето от болка и тревога.

И може би понеже беше кално,
понеже беше антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
откривам наранена птица
и питам:
Всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах - и те! - какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща!

За плахото сърце като ранено птиче -
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Plovdiv, apr.1996 – redact. 31 mart 2015