Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на тоя клас.
Тя не е хубава,
но е момиче
със дрезгаво фалшив ужасен глас.

Горката, не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е
и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.

По улицата с цъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна,
сълзите й се стичат,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Страст и Свян се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче -
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда
цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя момичето от болка и тревога.

И може би понеже беше кално,
понеже беше антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
откривам наранена птица
и питам:
Всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах - и те! - какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща!

За плахото сърце като ранено птиче -
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Plovdiv, apr.1996 – redact. 31 mart 2015