Ars Poetica - КОГАТО СИ ОТИВАШ…

Край потока пенлив от жажда аз умирам,

разпален като жар, аз леденея в мраз...*

КОГАТО СИ ОТИВАШ…

Когато си отиваш и отиваш, 
не се обръщай, моля те, назад.

Спомни си само колко бе щастлива 
пред погледа на оня непознат,

как той с очи те пиеше и колко
изящно гъвкава ей тъй за миг
като пъстърва, блеснала в потока,
в прегръдките му хвърли се със вик

и после как за миг светът помръкна
и цялата природа как замря
сред пролетната врява звънка,
дошла до мен от призрачна гора.

Plovdiv, 14 uni 2009 – redact.31 mart 2015

_{________}

_{* Из "Балада за конкурса в Блоа" на Франсоа Вийон (1431- ок.1474).}