11 noe. 1999
Тези хубави хора, дето продължават да разграбват Отечеството, си остават все така мили на електората от гетата и на гражданина, който всеки път най-съвестно отива да си пусне бюлетината в обвитата с нежно-ален тензух избирателна урна. Особена роля при манипулациите за формиране на обществено безсъзнание играят родните медии: телевизия, радио, вестници, книги, списания и цялото ни пищно чалга ерзац-изкуство.
Паднаха табутата. Като че ли всичко може да си плямпа кой как докопа микрофона. В журналистиката покрай дъртите кираджийски кранти шетат палетата на явни и тайни икономически банди за грабеж на всичко, което може да се разпродаде или изнесе от България за долари в личната банкова сметка. Сулю & Пулю всяка вечер правят шоу, за да се подгаврят с всичко свято за нас. Политически проститутки, досадници, благи лицемери пъргаво шетат, произвеждат пошли шеги, заклинания. Заели величествена дървенашка поза, оракули ръсят в общественото ни пространство цинични задевки. Толкова си могат. Какво друго да очаква от тях гражданинът на Републиката!
Медиите съчиняват лъжи и слухове за личности, оказали влияние не само върху родната културна история, но и върху света. Любознателен сърбоман в едно от най-тиражираните родни издания** навръх 24 май обяви равноапостолите Константин-Кирил и Методий за мошеници и византийски шпиони. Върху тези, които Европа на Еразъм Ротердамски, Волтер, Жан-Жак Русо, Шекспир почита като духовни водачи и покровители наред със св. Бенедикт, в днешна България идиотът свободно излива кофата с помия. Вече всичко може да се рече на висок глас, но така ли е наистина?!
Да си прочел нещо, сънароднико любезен, за задкулисните далавери на политици и държавници с крепнещите мафиотски кланове у нас! Държавата здраво се е заела, уверяват ни в Народното събрание, да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, ама на организираните престъпници хич не им пука от г-жа Държавата, тарикатите влизат-излизат от Следствие, Прокуратура, Съд като у дома си, пък онзи висш чиновник, чиято длъжност е да ти охранява правата, съгражданино, прилежно се грижи за мутрата, за нейното (не за твоето) здраве, за нейния (не за твоя) живот.
Пред драмата на все по-оредяващата ни нация палавниците разиграват Българската полиция, надсмиват се над всичко свещено, управляват фантастични за представите ни богатства и власт. Влиянието им върху нашия обществен живот наред с душевната простотия е страшно. Ей тъй младо войниче трепери пред нахакания крадлив фатмак.
И дойде ред наглецът да се сети за своя имидж*** пред света и пред наивниците. Зае се с филантропия: с дарения, помощи за бедни и сираци, строителството на черкви и частни параклиси. Пресата гърми. Телевизионери от угодничество пред властника ще се изпотрошат да въртят морални салто-морталета. Радиото лее мазни предавания за невежи и глупаци. За зулумите обаче пишат най-общо, най-общо приказват: може да е вярно, ама може и да не е вярно, всичко вече е възможно! "Всичко е възможно" стана девиз на всяко нищожество, което желае да мине за храбрец, а и за непукист. Медиите у нас тиражират глупости и страховете от духовните изроди съвсем не са случайно на екран: ала не заради сеира, а за да си натиска българинът парцалите. От пъзльо какво да очакваш! Пъзльо хленчи, убеден, че нищо не зависи от него. От нас какво зависи?! Че ние кои сме, какви сме? Стадо, електорат. Минавало ли ни е през ум, че малкото на брой критични предавания по БНТ и БНР, например, са свирката на локомотива, която свирка издува бузки, за да смъкне напрежението, че да не изгърми големият котел на всеобщото негодувание! Бъбрят за този и онзи кмет, депутат и министър колко е пара награбил, колко е души зачернил, и си казваш: Нещо се върши, достоен е този редови или Главен прокурор на Републиката, щом се е запретнал да свърши работа, за която нацията му е гласувала доверие. Ама то след известно време виждаш го същия кмет, депутат или министър, ни лук ял, ни лук мирисал, чист и спретнат, гален от народното доверие, бетер момина сълза, кипри се на трибуната и вири показалец към тавана на парламента, споменава самия Господ Бог за началник на Партията и на властниците.
СЛАВНИТЕ МОМЦИ ОТ ТИХИЯ ФРОНТ
Тримата братя от гетото в източните покрайнини на големия град бяха подлудили служителите на общинското МВР. Каквото и зло да сполети нашенеца, все онези се оказват на дъното, и все сухи излизат. Заловените кокошкари нищо съществено не изпяват и следствието пак и пак опира до кривата круша. Тримцата си сбрали банда от гетото и пласират наркотици, млади момичета за проституция прехвърлят отвъд границата, притискат дребния квартален търговец и занаятчия да плаща за охрана, а то си е изнудване. Изнудваният обаче не е склонен да свидетелства, че се страхува не за бизнеса си; за живота си трепери, че мутрите имат хора и в местната полиция, и по горните етажи на властта! Наплашен е народът и си мълчи, а без свидетели, накъде!
Този път следствието като че потръгна. Бандата бе ограбила транзитно преминаващ през България камион със стоки на сирийска фирма. Миналата нощ на магистралата от Свиленград за Пловдив в пълно бойно снаряжение и в полицейски униформи тези същите отмъкнали и колата на трима немски туристи. Посреднощ на къра ги оставили все пак живи и здрави немците, а онези, като не знаели, че в България всеки свидетел първо трябва да трепери за живота си, подписват протокола, посочват подробности, описания, обстоятелства: чудна възможност да се размърда най-сетне и чиновникът от съответната общинска служба. Обществена тайна сред нашенци е къде след всеки башибозушки набег се спотаява глутницата – зад Домостроителния комбинат и отсам стария железен мост, в мърлява кирпичена къщурка до привидно запуснат обор. Тук им е леговището, тук пируват и делят плячката. И тук тържествуват... И отива родната полиция да ги прибере, да ги закопчее, но освен крадения вишнево-червен мерцедес полицаите жива душа не откриват на затъналото в кравешки фъшкии дяволско място.
– Че къде ще да са? – чуди се Богдан Македонски, началникът на звеното за борба с тероризма.
– Хабим само бензина – мърмори шофьорът. – Лимита от вчера сме го надскочили с половин туба бензин.
– Хай да се прибираме! А, госин каптан! – настоя добродушно и трътлестият сержант с космата бенка на бузата.
Другият – голобрадо момче, сержант, беше клекнало на брега и хвърляше камъчета в лениво течащата Марица.
– Я-я-я, тук имало жаби – извика пискливо с ентусиазма на мил кръгъл глупак.
Дотича едроглавият мускулест и русоляв Каров:
– И отзад няма. Пустош.
– Мангалчето пуши, утайката в джезвето е незасъхнала – коси се Македонски. – Къде могат да отидат!
И по-нататъшното претърсване не даде резултат. Бандата сякаш се беше изпарила в трептящата над песъчливия бряг на Марица, в маранята, над талазите смрад от яма с кравешки тор. Тук Каров се отби да пикае, щом колегите му се запътиха към джипката ядосани, че акцията им пак не сполучи. Докато си закопчаваше дюкяна, Каров ясно чу, че някой се изкашля... Кашлицата дойде отдолу. Вгледа се в лайняната кравешка каша и съзря брадясало лице. Очертаха се рамена и ръка, която полечка под повърхността се движи, и друга ръка – с масур тръстика пред устата.
– Ай сиктир! – изплю се гнусливо. Свирна.
– Какво има? – подаде се от джипката капитанът... Видя, че Каров стои като вкопан над ямата с кравешки фъшкии, и скочи от джипката, затича се...
Седмина бяха: двамина от братята, известни тук като Шопите, и петима манговци от Хаджиасан махала, стари познайници в Четвърто районно. Измъкнаха се от торището като призраци. Отведоха ги на реката, и по Марица плувнаха едри парцали от говежди тор. Откъм дигата се доклатушка очуканата газка на подучастъка... Когато прекрачи и се тръсна върху пейката отзад, дебелият сред тях, тарторът Азис, се озъби на Каров:
– Тия с качулките не ги знам – посочи с очи маскираните полицаи, – ама на тебе и на онова педерастче – стрелна голобрадото, – мамицата ви ще разплача!
Независимо че бе закопчан с белезници, по пътя към районното се зъбеше. Блъска с глава двамата маскирани, опитва да ги срита в слабините, а те извръщат очи да не го гледат. Сякаш не бандитът, а полицаите бяха арестуваните. Не мина и час, откак ги вкараха в ареста на общинската полиция, ето че звъни телефонът върху бюрото на капитана следовател. Внимателно, любовно капитанът отмества листовете с отчета:
– Македонски на телефона... Мо-о-о-ля? На кого да обяснявам! Че това работа ли му е на господин министъра? Р-р-разбирам... Слуш-шам, гос-син генерал!
Илюстрации:
- Христо Бисеров на табела****.
- Мамин Ваню с топ-адвоката си.
* Епизодът е от ръкописа "Историйките на ученика Ламски", част от анекдотична книга в стила на Ярослав- Хашековия пикаресков роман "Приключенията на добрия войник Швейк...", която никога няма да види бял свят, независимо че платих разноските по отпечатването й. Всяко съвпадение с реални лица или събития да се смята случайно, макар в сюжета да няма грам измислено.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
