ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1418.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1418.)

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената, Космоса (хубостта) покрай нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, и краят винаги един и същ, но пък толкова хубаво е да съзнаваш, че си грешен, и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото човешко, ненаситно. – Аноним (1947)

  19 sep. 2004 

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО*

На дърт пръч младичко му се прищяло
и ей, пред огледалото стърчи,
разглежда остарялото си тяло,
муцуната с печалните очи.

Уж лъснат-бръснат, в новичко накипрен,
дезодорирал се със скъп одеколон,
ала годинките му са такава цифра,
че хич не влизат с младичките в тон.

Усмивката, що преди низ години
го правеше проклет и дяволит,
сега на образа му сбръчкан стине
като кърпеж, на мумия пришит.

Ах, Боже мой, какво да предприеме,
като в душата сеща луд копнеж,
че влюбил се е, а пък ненавреме,
но временцето няма как да спреш!

Виси над погрознялото му тяло
като Дамоклев меч кофтият въпрос
дали все още някак подобава
да се преструва на наивник прост?

Което на младежа се удава
с нехайство и шегички тъпи бол,
то възрастния пак го изкушава,
но най-добре да лочи алкохол,

да се разхожда важен, недостъпен
из хорската суетна пъстра гмеж,
да проклетисва младите безпътни,
които с логика не ще ги спреш,

и те край теб се стрелкат като бързей,

като експрес край селски глух кантон,

а ти, ако си щеш, шеги подхвърляй,

гърди издувай, пий кафе с фасон.

Заглеждай се в жените дяволити,

въздишай си по дупе и гърди,

докато и Смъртта накрай те срита

най-често там, където най-сърби.

Човешки работи, ще каже всеки,

що-годе поживял на този свят,

но леле, как зоват онез пътеки

как изкушаваш, Божа благодат!

За теб днес младите и не разбират,

и всъщност, тук е онзи парадокс –

че който не разбира, се нервира,
а който знае, вече не е прост.

Пловдив – гнездо на любов и дяволита ирония

Plovdiv, edited on 11 noe. 2023

Илюстрации:

- Мераците в мъжа отиват си последни.

- ...За присмех са, обаче, сред ловците.

–––

* Невероятна за мъжките ни представи е женската логика. Като интуитивни същества от човешкия ни род, природата ги е дарила с усета на съвършени ловци. Моето някогашно момиче можеше с часове да виси пред огледалото заради появила се най-случайно черна точица върху съвършената й муцунка на кокетка. Бел.м., tisss.