.jpg)
За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената, Космоса (хубостта) покрай нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, и краят винаги един и същ, но пък толкова хубаво е да съзнаваш, че си грешен, и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото човешко, ненаситно. – Аноним (1947)
Вчера при последното ми отиване в гимназията в град Раковски, дето работих през последните няколко месеца, на раздяла казах на директора ето тия думи: "Г-н Петър Карпаров, жив и здрав да сте!!! Благодаря от все сърце за проявената добрина да ме вземете на работа: поне накрая да се пенсионирам като учител, защото все пак беше крайно несправедливо след като цял живот бях учител, мутро-комунистите накрая да ме изритат от училищната система – щото иначе, ако не бяхте ме взели вие, щях да се пенсионирам като нощен пазач, както се бях принудил да работя последните няколко години, да преживявам някак, за да се прехранвам! Та ето за таз добрина и човещина ви благодаря!" Тия думи му казах и смятам, че те са съвсем справедливи. Карпаров е забележителен мениджър. Прочее, интересното е, че класен ръководител навремето, когато е бил ученик в тогавашния ТЕТ "Вл. И. Ленин", сегашната ПГЕ в Пловдив, дето аз работих много години, е бил великият учител и директор инж. Венелин Паунов, Бог да го прости! Затова смятам, че в някакъв смисъл директорът в Раковски е наследил таланта на инж. Паунов да ръководи хора и да управлява такова сложно нещо – такъв жив организъм, каквото е всяко училище, и то в съвременни условия.
Виждате ли сега какво нещо е Божията мъдрост и справедливост! Кой, ако не сам Бог, уреди това да се намери човек, уважаващ не по-малко от мен моя директор инж. Паунов, който да е директор на гимназия и на два пъти (защото аз вече работих тук, в гимназията в град Раковски и през 2015 г., след първото ми опраскване от мутрите от ПГЕЕ ТЕТ "Ленин", да ми даде работа и да ме спаси от опозоряване, щото, моля ви се, мутрите ме опраскаха-изритаха от училище с толкова трогателно тъпия, обаче крайно ласкав за мен в техните уста, мотив "липса на качества да бъде учител, некадърност, не става за учител"!
Между другото, след като разговарях с директора, аз влязох в учителската стая да се простя и с колегите и тогава един от учителите каза на висок глас: "Г-н Грънчаров, видяхте ли, че има Божия справедливост, нали вече казах, че всичко ще ви се нареди. Ето, всичко стана така, както и трябваше да стане". Повече от колегите ми пожелаваха здраве и спокойно прекарване на времето, отредено за пенсионерско съществуване, в което – живот и здраве да е само!!! – имам толкова много работа за вършене, стига, разбира се, Господ Бог да е благоразположен към мен и ми даде още известно време живот. Интересното е, че малцината учители-копейкаджии мълчаха, правеха се, че не забелязват трогателната сцена. Само една-единствена другарка от тях се провикна да ми каже нещо подигравателно, което не чух какво точно беше... Явно тържествуваше, че най-после тъй омразният й учител, срещу когото ходеше да доносничи чак в РУО-Пловдив, вече няма да го има в училището им. Боже мили, колко грозно и тъпо нещо е пустата човешка злоба!
МЕРЗАВЦИ СЕ ПРОБВАХА ДА ОКЕПАЗЯТ ФИЛОСОФА
1. – Нямаш една снимка с учениците и колегите. Лъжеш. А като е толкова добър този директор, защо е такова ниско нивото в училището му и почти всички са неграмотни?
до цент Пашов, небезразличен гражданинъ, 11.11.23 г., 9:49 ч.
2. – Боже мой, какъв ли ад е да живееш с този скучен многословен дървен философ! Едва ли осъзнава каква досада е да живееш с неговия плосък ум на всезнайко. Готов е да раздава съвети всекиму, а не проумява нещо елементарно, нещо очевадно – че наказание за лицемерието на фанатик носи със себе си. Вгледайте се в темите, които занимават този нещастник, въобразил си, че е Сократ, Иисус Христос и Васил Левски, поучителен случай как сеещият омраза отблъсква света и му се ловят само единици, подобни нему: вместо да се радват на живота, сеят озлобление, завист, невежество, претенции, че някой все нещо му дължи.
Георги К. Бояджиев, 11.11.23 г., 18:45 ч.
...но БЛАГОДАРНОТО ЧОВЕЧЕСТВО ГО ЗАЩИТИ
– Г-н Грънчаров, аз съм на 16 години от София и се интересувам от философия и психология. Още не съм избрала какво да следвам, но най-вероятно ще е психология. Следя нещата, които качвате в "Паралел42" и ми е много интересно, когато обсъждате философски теми. От политика не се интересувам особено и понякога прескачам тези разговори. Много ми се иска да говорите повече за философия и психология, защото за политика всеки говори. Благодаря.
Ивелина Антонова, 11.11.23 г., 22:28 ч.
АХ ГИДИ, ЗАВИСТЛИВ КОМУНОИД!
– Аз да прекопирам горното словоизлияние на таваришч Георгий Бояджиевич (горещ поклонник на комунизма) – щото той може в един момент да осъзнае що е написАл и да го изтрие, пък то заслужава да се запази за поколенията – да знаят поколенията до къде може да стигне един оскотял от злоба и завист комуноид...
Ангел Грънчаров, 11.11.23 г., 22:29 ч.
ВИЗИТКА:
Ангел Грънчаров завършва с пълно отличие средното си образование в гимназията в родното Долна баня, Софийско. През 1979 г. е студент във философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1980 г. отива да продължи образованието си в Ленинградския държавен университет "Андрей А. Жданов" по Научен комунизъм и през 1983 г. се дипломира... Две години по-късно – през 1985 г., е назначен за асистент в катедрата по Марксизъм-ленинизъм на Пловдивския институт "Паисий Хилендарски", където се труди до 1992 г.
.jpg)
Пловдив – гнездо на простотия и култура
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
