Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
09.07.1999.
ВОДНО КОНЧЕ
Самотният пилот, който облита Всемира
със скорост, от която ракетата му вибрира,
съсредоточил вниманието си без учудване
в съвършеното свое летателно оборудване,
независим и горд
като нафукан същински лорд,
не е нищо повече от една случайна прашинка,
макар прашинка в съвършена бойна машинка.
Със същото основание едно водно конче,
кръжащо над скършено над ручея клонче,
може да си има своята естествена гордост
и чудесни сантиментални и прочие желания,
идеи, настроения, чувства, предпочитания.
Но за разлика от пилота високо над мене,
то изобщо не съзнава колко е съвършено,
както и ние във водовъртежа от въпроси
не осъзнаваме Посланията, които носим.
Обаче онзи, който все някога ще ги разчете,
ще трябва да е с неопетнена душа на дете.**
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 9 uli 2021
––––
* Водното конче от вида Pantala flavescens е няколко сантиметра на дължина, но е истински въздушен ас, в състояние да прелети над 7 000 км. разстояние, ориентирайки се вероятно по звездите.
** Текст от неиздаден поради стеклите се разни обстоятелства и вследствие на това липсата на мерак у автора сборник от 1999 г. "Порто Фино". Бел. м., tisss.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
24.12.1998.
ПАСТИРЪТ И СТАДОТО
Утре е Коледа, Рождество Христово.
Петрович (Петър Петров), милият бил за смъртното наказание: "Да се изпълняват присъдите! – гневи ми се по телефона вчера. – Да го оставят цял живот осъдения в затвора е нечовешко. Ще напиша статия по този въпрос и ще я публикувам". Кой ще му публикува статията, дявол знае, но ми е чудно от какъв зор баш пък него халът на осъдените на смърт го вдигнал в тревога, та пробвам за повече светлина: И не спори ли хубавичката ти идея с твоето религиозно милосърдие? Да ги разстрелят, казваш, е по-харно, тъй ли? "Ами, по-добре е!" – отвръща убеден. Та си мисля покрай неговата упоритост: леле-мале, и човеколюбието си имало своите кисели гримаси!
Стадото не е по-голямо от пастира, ала народът за мен е по-велик от своите водачи. Без стадото си пастирът какво е?! Той не може да бъде пастир ей тъй, сам по себе си. Нима стадото с греховете и катаклизмите си не осмисля съществованието и на самия пастир? В опозицията "народ-власт" все пак народът е невидимата и страдаща, ама и раждаща, и отглеждаща своите властници велика Сила. Те си въобразяват, че вършат каквото са си наумили, но всъщност са изпълнители, слуги на духовни енергии, които самият народ е вложил у тях.* Така немската нация – една от най-изявените творчески нации на континента и на света, е същинският виновник за идиотщините на национал-социализма, както руската нация носи вина за идиотщините на болшевишкия военен комунизъм. Изглежда кощунствено цели народи да бъдат обвинявани, но нали всяко племе формира своето общество, където надделява една или друга идея! Истинските духовни лидери: Тодор-Живковци и Иван-Костовци – в нашия случай, не са водачите във видимия спектър; учителите ни са истинските духовни водачи, изречено в тесния смисъл на понятието. За България големите учители са трима-четирима за цялата ни хилядолетна трагична история: Климент, Евтимий, Раковски, Левски... Паисий не; той е предвестник, той е както Йоан Предтеча, който кръщавал в реката Йордан и говорел на евреите: "Иде по-силният от мен, Комуто не съм достоен да развържа и ремъка на обущата" (вж. Лука, ІІІ-16), като пояснявал: "Който ще дойде, е над мен, защото е бил по-преди от мен" (не дотам сполучлив превод от гръцкия текст на евангелие Йоаново (І- 15): "Идещият след мен е пред мен, защото съществуваше преди мен".
Величаят Стефан Стамболов, но въпреки размаха, с който устройва Нова България като модерна държава, той си остава чистопробен хъш, което въпреки благородното покритие от по-ново време вследствие митотворчеството на Иван Вазов, означава ни повече, ни по-малко: баш вагабонтин, нехранимайко. Ако смъртта е логичен завършек на стила на живот, то ужасната сеч над тялото на 41-годишния физически дребничък Стефан Стамболов сред София в далечната за нас 1895 година съвършено се вписва в стилистиката на целия му разпокъсван между Добро и Злодейства несретен живот на далновиден строг държавник, но и разпуснат безскрупулен хъшлак. Детайл – жена му Поликсени: "ръст по-голям от среден, жива, много бледно лице... с черни и големи очи", както я описват съвременницете й, била външно спокойна и външно сдържана благодарение на силна воля и съсредоточеност. Мълчаливо понасяла буйствата на недоклания, умиращ в разстояние на три дни съпруг. Говорът й е забързан, с кратки думи и изрази, начесто прекъсвани от дълги паузи... И тази жена в бита си е характер, забележителен характер, но кой между измежду историографите забелязва това!
Изобщо казано, закономерно ми се струва присъствието на гротеската в подтекста на националния ни пантеон от светци ваяни сякаш от кремък, както Раковски, Ботев, Бенковски, Стамболов, Стамболийски... а всъщност задъхани, потни честолюбци, ще речеш: положителната версия на общо взето непривлекателния, ала силно жизнен и повратлив Алеков герой Ганьо Балкански. Нима нямаме и друг тип характери, които също да ни служат и за ориентир, и като пример? Имаме, разбира се, но онези, които са заемали длъжността възпитатели на нацията, т.е. родните публицисти и писатели класици, не сметнали здравословно да ни ги представят. Историческата родна памет била изглежда в плен на якия синдром за малоценност, щом написаната в учебници и книги Българска история бъка от едностранчиво описани, огрени от фанатична ярост лица, които поради ужасната им кървава кончина ни налагат за единствен достоен за следване пример.
Е, добре де, а задължително ли е винаги да се умира? Какви са тези Пирови победи с цената на кървища, сеч, трупове...! Противопоставянето на всичкия свят, който все някак не бил съгласен с нас, липсата на умение да следваме гъвкаво, но неотстъпно дълготрайна целенасочена политика в защита на националния си интерес, липсата на приоритети в управлението на България, нежеланието да се правят каквито да било отстъпки (в дипломацията ги зоват "компромиси"), страстното залягане да постигнем максимума от мечтите си, това ли е есенцията на всичкото ни Минало? Колениченето пред саможертвата на националните герои поради що изключва респекта пред тихия, достопочтения, макар и не по-малко драматичния лик на талантливия строг стопанин, издъхнал в постелята си от естествена смърт, но оставил образец как човек може – и без да гине, да бъде полезен за Отечеството си. Или и тази илюзия идва от легендата за кончината на Иисус? За да го въздигнат в духа, да заблести и царства в Небесата, сякаш задължително, според легендата, трябвало да бъде разпнат на хълма Голгота.
Както ни се представя общото минало, имам усещането, че българите сме в плен на доста закъснял романтизъм, докато нам е нужен много по-съобразен с реалния живот рефлекс към самите себе си и многоизмерния свят отвъд границите на България.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 uli 2021\
___ * На халба бира тези дни убеждаваше ме дипломиран потомък на комунистически род от село Долна Баня, Софийско но пък днес озлобен философ-психолог как масовият прост българин не проумява демокрацията каква ценност е и каква находка за нашата България е г-н Иван Костов (1949). Бел.м, tisss.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом
любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески
дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава
силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до
коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
15 mar. 2018
ЩАСТИЕТО Е В ПОДРОБНОСТИ ОТ ПЕЙЗАЖА
Прегръдка и за теб, о мое
тъй крехко сливово дръвче! Дали забравих онзи зноен сезон на влюбено момче?
До вчера – мраз и зимни хали, днес кротко слънчицето грей и жив усетих се, едва ли тепърва мен ми се живей.
Зад тенекиени гаражи и над зелената трева открих посланието важно на пролетната синева. Гръб обърни на стари дразги, кълни доброто, дава плод и някак тъй, свенливо казва: разкошен си все пак, Живот! Докато сме все още живи, тук всичко има смисъл, че възможно е да сме щастливи с едно разцъфнало дръвче.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.
ШАНОН
Ти никога няма да видиш Шанон, с ирландци да пиеш тяхната бира, понеже незнайно по кой тъп закон в България с бира чалга сервират. Не ти е изтрябвал онзи Шанон, любител не си и на тъпата бира, но който разбира от бира в Шанон и бедняка навярно у нас ще разбира.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 6 uli 2021
–––
* По стих. на Никола Инджов (1935-2020), вж. https://liternet.bg/publish9/nindzhov/index.html. Бел.м., tisss.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще
бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная
всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да
мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, Послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8;13.
28 dec. 1970
СТАРАТА ЛЮБОВ
Старата любов горчи – кой не знае Старата любов! Всеки грях ще ми прости само Старата любов.
Понявга вечер уморена се връща Старата любов, как мълчаливо и смутено ме гледа Старата любов!
Постила ми леглото, кротко присяда Старата любов. Не, няма нищо по-жестоко от Старата любов.
Изхвърлят детството
като стара шапка. Забравят го сякаш е телефонен номер, дето повече не им е
нужен. Били са деца, после станали възрастни, и какво?! Само онези, които
порастват и пак си остават деца, са човеци.– Ерих Кестнер (1899-1974)
12 uli 2000
СОРЕН ЛЪЖЕЦА
В къщурката под големия
кестен зелен
в самия край, сред боклуците на квартала
самичък живееше Дядо Сорен,
педя душица, две педи – брадата му бяла.
Сбирахме се хлапенцата от цялата махала
да послушаме как дядо Сорен ще ни лъже
как ходил в далечни земи, вършел куп щуротии, че и бели, срещал разни човеци от кол и от въже,
и от невероятно заплетени положения с арменската си хитрост се измъквал, надзърнал, да не повярваш, и в самия Пъкъл,
приет с пиво от дяволите космати, рогати
и как ги метнал, разбира се, без да изпати.
Друг път разправяше за чудните Райски селения, за онези там необясними небесни
знамения, предвещаващи точно това и онова,
което ще се стовари върху нечия глава,
или някому ще му се усмихне щастието
и ще се събуди на утринта ужасно богат,
и ще я кара само на боза, баклава и пасти,
ще носи костюм от най-скъп английски плат.
Подир обяда – вместо да сме си по леглата,
скришом от майки и лели, и от бабите
се измъквахме и търчахме пак там, в онова дворче с
големите кактуси
при Сорен Лъжеца, който
шеташе сам.
И значи, шепнешком той ни разправи
как срещнал на улицата веднъж
ужасно изпусталял опърпан мъж;
и онзи му поискал коричка хляб.
Бил кожа и кокали, толкова слаб,
че Сорен,
който в онзи момент
най-случайно нямал и залъче хлебец,
изтърчал при бакалина, тоже арменец,
и го помолил: Таквор, дай малко хляб,
че онзи човек зад дувара отзад,
като го гледам, душа бере.
И Таквор рекъл: Е, ми добре!
И му дал естествено.
Обаче хлябът, който знаем, е бял,
а хлябът на стиснатия Таквор
бил чер като въглен, и не само това,
бил недопечен, влажен, мухлясъл.
Какво си ми дал? – изкрещял Сорен Лъжеца.
Каквото си
заслужил! –отвърнал хитрецът.
И какво да стори бедничкият
Сорен,
с този комат търчи при
госта необикновен.
Ала госта никакъв го нямало,
независимо че Сорен
викал, врещял,
подскачал, дерял си
гърлото,
скубел си косите,
заничал зад бурена и
сливата до оградата
и зад кактусите бодливи на двора...
Същата вечер се извила буря там
горе,
в небесата над
Пловдив,
разтресло се
Джендем тепе*,
развълнувала се
земята
като същинското Черно море,
и от забуления с прахоляци
свод
треснала светкавица, и Сорен видял
бакалина Таквор да се щура обезумял
по двора,
да кълне насъбралия се беден народ,
че от завист му подпалил милия имот.
Ей тъй ни омайваше Лъжеца Сорен –
педя душица, две педи
брада,
най-готиния арменец, ако питате мен,
ала що го сънувах като Дявол с рога?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 4 uli 2021
Илюстрацията долу:
- Авторът сред приятели, един от които лъже на поразия.
–––
* Най-високият хълм на Пловдив, по чийто пътечки и скалиста снага дузина момци от бедняшката ни махалица се катерехме по цял ден като козлета. Бел.м., tisss.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (650.)
