ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (650.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (650.)

  Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълното познание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. – Ап. Павел, послание I до коринтяни. Евангелие 13:1-8:13.

  09.07.1999. 

ВОДНО КОНЧЕ

Самотният пилот, който облита Всемира

със скорост, от която ракетата му вибрира,

съсредоточил вниманието си без учудване

в съвършеното свое летателно оборудване,

независим и горд

като нафукан същински лорд,

не е нищо повече от една случайна прашинка,

макар прашинка в съвършена бойна машинка. 

Със същото основание едно водно конче,

кръжащо над скършено над ручея клонче,

може да си има своята естествена гордост

и чудесни сантиментални и прочие желания,

идеи, настроения, чувства, предпочитания.

Но за разлика от пилота високо над мене,

то изобщо не съзнава колко е съвършено,

както и ние във водовъртежа от въпроси

не осъзнаваме Посланията, които носим. 

Обаче онзи, който все някога ще ги разчете,

ще трябва да е с неопетнена душа на дете.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 uli 2021

––––

* Водното конче от вида Pantala flavescens е няколко сантиметра на дължина, но е истински въздушен ас, в състояние да прелети над 7 000 км. разстояние, ориентирайки се вероятно по звездите. 

** Текст от неиздаден поради стеклите се разни обстоятелства и вследствие на това липсата на мерак у автора сборник от 1999 г. "Порто Фино". Бел. м., tisss.