ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (344.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (344.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  01.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (1)

  Вчера сутрин ми се обади по джиесема Светлозар, зетят ми, пита искам ли да отида с тях – той и дъщеря ми Вера, до Бачковския манастир. И отидохме с тяхната кола. В черквицата на манастира запалих две свещи: едната пред икона на св. Георги (силно варакосана модернистично изрисувана чистак новичка икона). Ходихме около час из планината над манастира, пък като слязохме обратно в Пловдив, отбихме се за около час при павилиончето на Маруф. Зарадван, Маруф изнесе пластмасова маса, забърса я, застла я с чиста покривка, па се усмихва: "Ай сега кажете какво ще желаете. Жорка, за теб знам, ама зет ти и дъщеря ти какво ще пият?"

  От четири и трийсет след обяд нататък ми стана сънливо. Към седем надвечер бях изкарал един сън, когато ми се обади по телефона съседът Митко Йовчев от втория етаж на нашия вход: пита дали не искам да поизлезем из квартала да се поразходим, както правим често напоследък. Каза: "Разбирам по гласа ти, че си сънен, затова ти си спи, аз само така"... Хапнах – попара от кисело мляко със захар, и пак се мушнах в леглото. Към единайсет и нещо късно вечерта ме буди по телефона Емил*. Не знаеше кое време е, изненада се, като му казах, че наближава към полунощ. Каза, че денят му минал сред много хора в суетня около представянето на новата му книга, което щяло да продължи и на следния ден от десет преди обяд в залата на супермаркет "Сани" в жк Тракия, в онзи новия магазин срещу най-новата католическа черква. Уговорихме се да мина към девет сутринта, да го взема с колата и да седнем в някое кафененце поне за половин час.

  Вече след полунощ си поиграх да променя картината на екрана на компютъра, т.нар. скрийнсейвър: замених полския пейзаж в зелено с изображение на пясъчно островче сред море (в светлосиньо) под бухлати памучни облаци в коприненото небе. Поиграх си до към един след полунощ и пак се мушнах в завивките. Тази сутрин малко преди шест, в шест без десет се будя и веднага скочих от леглото. От шест и трийсет съм на балкончето с книгата за Ванга** пред мен на походната маса за къмпинг. Пия кафенце, пуша третата за деня цигара.

  Някои пасажи от книгата ми задават тема за следващите дни. Кратки бележки...

  1. Да напомня на сириеца д-р Малек, че е обещал да ми осигури за прочит Корана на български език.

  2. Да прочета от Корана най-внимателно глави (сури) от ІХ до ХІІ включително, както препоръчва Ванга на мюсюлманин, някакъв си ливански журналист***.

  3. "Кой е вашият пророк? – пита Ванга мюсюлманина от Ливан, дошъл специално да разговаря. – Този, дето проповядва и гледа три планети ли?" Кои са трите планети, да попитам д-р Малек; дали не са Луната, Венера и Земята.

  4. На стр. 95-96 има такъв пасаж от послание на Ванга:

  ...Един ден я попитах:
  -– Добре, но какво представлява човекът?
  Ванга се засмя и каза:
  – Във въпроса е отговорът: суетно същество, дето все се изследва и се наблюдава, все се търси и не се намира... но това е в рамките на шегата. Погледнат от най-високо, като част от огромната вселена, човекът е нищо, прашинка, зареяна в безкрайното, но заредена с божествена искра. Затова често сам надхвърля ръста си; търси неуморно, рискува, изследва, разгадава тайните на Всемира, прави смайващи открития. Вперил е вече решителен поглед в небето и не се плаши от неговите предизвикателства.**** А истината за този космос – добави тя, – трябва да се търси в древните свещени книги!

  От същия разговор: "Ще настанат тежки времена. Хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: скоро ли ще дойде това време. Не, не скоро. Още Сирия не е паднала."*****

  5. Защо точно Сирия! Какви древни послания носи в недрата си Сирия (нацията) или Сирийската земя (археология, храмове и пр.)? Да говоря с д-р Малек!

  На с.100, когато описва Ванга на Бъдни вечер, 24 декември 1981 г., Ванга казва пред най-близките си в семейството: "Ще има и после години, когато градове и селища ще се рушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват Земята, ще вземат връх лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой". По-нататък следва любопитно нейно пророчество: "Ще настанат много промени, ще дойдат нови хора, другите ще бъдат уволнени, ще заемат постове много жени, чиято нова служба няма да им е призвание. Много ще се пенсионират от страх и много други ще бъдат изметени като с метла (...) Очаквайте промени за добро".

  С.101 от книгата за Ванга: "Щастието се корени в търпението на човека. Най-добри са тези хора, които живеят в планината, на високото. (...) А в големите градове е нещо страшно – виждам хората как тънат до шия в тинята... Минават пред мен и всеки носи табела на врата, на която пише: "Аз съм лицемер", "Аз съм крадец", на друг: "Аз съм лъжец", на трети и четвърти: "Аз съм измамник", "Аз съм подлец", и какво ли още не. Затова много хора взеха да се завръщат по селата и този процес ще продължава.

  За смъртта (с. 80): "Разказа ни няколко случая, когато бе усетила смъртта. (...) След това ни разказа за един ден, когато варели сливи на двора, как смъртта прошумоляла сред дърветата. (...) Тя говореше за смъртта като за жена с красиви разпуснати коси".

  С.54: "На 8 април 1942 г. (...) Ванга излезе, а след малко се върна****** с един среден на ръст човек със сиво сако и голф. (...) А тя застана на обичайното си място в ъгъла на стаята и преди още да я запитат каквото и да е, заговори с много строг глас: "Расте държавата ти, разпрострял си се много нашироко, бъди готов да се събереш отново в орехова черупка". Повтори му: "Бъди готов!" И добави: "Помни датата 28 август!"

  Царят******* не пита нищо друго и си отиде много смутен. Почина на 28 август 1943 г.

  За Орфей: "Дарбата на Орфей не иде от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той им свири и на върбово листо, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука или дъб. Лежал е на земята, земята му е звучала. Орфей пее със земята. Дето ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята – както минава, си го чете, и пак пее. (...) Ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го! За мен Орфей е такъв: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти... И все си пее. Всички гласове му ги дава земята. Но не знам защо след него върви Самуил... Като изпадам в транс, тези неща виждам" (с. 82).

  За разните хора, с какви хора обича най-много да разговаря:
  – За мен всички са еднакви. (...) И най ми омръзват тези жени, които ходят по мъже; кажи – пита, да си намеря ли приятел? Не, казвам й, стой си вкъщи и си търпи мъжа!

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 24 noe. 2020

___
* Емил Калъчев. Книгата е "Храбрите приключения на Бин и Бен", изд. 2003 г.
** Красимира Стоянова, "Ванга", изд. 1989 г. Вж. https://www.facebook.com/notes/%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0/%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B9/10150287553859171/ & https://www.24chasa.bg/novini/article/5275707

*** Вж. с.98 и по-нататък от книгата за Ванга.

**** Според ливанския журналист мюсюлманин, било е през май 1979 г.

***** Казано е през 1980 г.

****** Върнала се съседката на Ванга.

******* Цар Борис ІІІ (1894-1943). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (343.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (343.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  29.03.2003. ХИЩНИК СРЕД СТАДОТО

 Малек е родом от Латакия – сирийски град на брега на Източното Средиземноморие. Д-р Малек е сириец, както аз съм българин. Всеки от нас носи чертите, характерни за своя народ. У мен чувството, че съм българин, обаче е разколебано, може би защото въпреки че българите, ползваме славянски думи, смятам манталитета ни за основан върху по-древните корени на траки и прабългари, произлезли пряко от прогонените траки, наречени бриги или фриги, принудени от амбициозния, а и крайно честолюбив Александър Македонски да напуснат родната Тракия, отправяйки се през планини и чужди земи към Близкия Изток, заселили се някъде там и живели около 400 години в близост до древните шумерски племена край реките Тигър и Ефрат. Взирал съм се в не особено точни древни географски карти да проследя как – отправили се оттам към високите скалисти плата на Памир, някогашните бриги в течение на близо 800 години извървели огромния си исторически поход, за да се завърнат някъде към V век след Христа отново в своята Тракия, отсам река Дунав.

  Мисля си, може би бая наивно, че в миналото на моя народ генетично са натрупани качества, като трезвост, духовно смирение, предприемчивост, любознателност, но и сдържаност в реакциите. Приятелството ми с д-р Малек и Маруф – роден в столицата на Афганистан Кабул таджик Маруф, ми е необходимо, за да разбера по-добре мен си, съпоставяйки се с тези двама, със самочувствието и с умението им да си съхраняват достойнството, с начина им на разсъждение и с най-делничните им реакции, жестове, излъчване. И Малек, и Маруф – без да знам до каква степен са мюсюлмани, ми дават възможност да проумея до каква степен аз разсъждавам като човек от християнския свят. Да, чудно е, че сме различни, че всеки между нас, тримата, защитава и отстоява своето. Така, струва ми се, ние се допълваме един друг и очертаваме някак източния тип манталитет върху планетата. Предполагам, всеки от нас в подсъзнанието си носи магията на своя народ с драматична дълга история от зараждането на цивилизацията до днес. Военните стратези и политически водачи от древността до днес непрестанно прекрояват, пренасочват огромни множества най-обикновени човеци ту в една, ту пък в друга посока, изкушават съзнанието ни, мечтата на простосмъртни, манипулират ни кога прикрито, кога откровено недобронамерено в изкуствено разпалване на раздори и войни. Ала истината, мисля, е, че никой от нас тримата не желае разрушение и беди за другите човеци по земята, само за да се види щастлив и заможен под слънцето.

  Всеки от нас обаче въз основа на драмата и оптимизма, заложени у всеки народ, по свой си начин е изправен пред Злото като стихия и могъщ катаклизъм. В поредицата от ограничени във времето представи ние, без да сме злонамерени един към друг, си противоречим.

  Аз лично не разбирам защо 250-300 хиляди млади мъже от САЩ и Великобритания рискуват здравето и живота си, най-хубавите дни от живота си само за да разрушават многолюдните градове на Ирак. Не вярвам и че техните семейства да са ги пратили на десетки хиляди километра далече от отечеството им, само за да убият някой баща на децата му, син на родителите си, хора обикновени, беззащитни, уязвими, общо взето, изнемогващи в бита си: жени, деца, възрастни. Не ме удовлетворява твърдението, че войната в Ирак е преди всичко заради арабския петрол. Много лесно за обяснение ми изглежда, че да го приема за цялата истина. Разбира се, петролът е една от причините за тази криза, но лакомията, грандоманията не обясняват всичко това, особено когато великото Зло го прикриват от нас тримата с познати и от другите войни досега злини и бедствия; виждам обаче настръхнали един срещу друг два основни подхода, които си приличат и ми се явяват еднакво злостно настръхнали срещу цялата хилядолетна днешна цивилизация. От една страна, хищникът се крие като вълк сред стадото, което в течение на 33 години управлява с лицемерие и гняв; от друга страна, един петролен свръх-заможен магнат се изживява в ролята на войнстващото Добро, макар това пак да е само повърхността, само видимата страна на нещата.

  Политиците и военните стратези винаги, при всякакви обстоятелства манипулират от гледна точка на своята конкретна изгода; пред Вечните въпроси, които занимават човека, обаче, си остават безпомощни. Човечеството все някъде кърви и причинява жестоки рани от милиони човешки трагедии, които после лекува в течение на няколко поколения, докато зарасне нараненото, ала белези все пак остават. Но и пацифизмът, мирът на всяка цена, не решава проблема, а само го капсулира като метастаза, която подмолно, тайно и подло ще продължава да излъчва духовна смрад и смъртен ужас.

  Опитвам се да разбера отношението на обикновения арабин, който препасва взрив на кръста си и отива да загине на някой многолюден площад в Израел, в Испания или в друга някоя подредена благоденстваща страна. Що за човек е? Неговият Господ не му ли повелява да съхранява живота? Иисус не би бил Христос, ако вместо да загива заради Смъртта, която е жалък образ на Злото, не загива заради живота на унижените и оскърбените? Сбъркано, според мен, в т.нар. интифада, общоизвестния джихад или свещена война, е, че отваря кървава пропаст, фронтова линия не между Добро и Зло, а между огромни множества страдащи и унижавани човеци, които строго погледнато, няма защо да воюват до смърт едни срещу други, разделени от своите свети религии, от национално самолюбие, от надменност едни спрямо други. На някой тук много му се ще мюсюлмани и християни да се сражават до смърт, арабин и евреин до гроба си да се ненавиждат, но това, доколкото ми е известно, не препоръчва днес нито една от световните религии. Дали омразата не е най-противна ерес спрямо Свещените книги?

  За мен пацифизмът, ако не е от наивност, е проява на вид лицемерие. Мир на всяка цена за мен означава спокойствие за хищника, стаил се сред онези, които ужасява. Но и персоните, които запалиха пожара в Близкия Изток, трябва да са слепци, защото са припрени, та бързат, не проумяват от алчност или от прекалена самовлюбеност! – че поставят ореол на мъченик като на светец над озъбената маска на един тиранин. Ако съм роден в Латакия, голяма е вероятността при такива обстоятелства и сам да реша, че летецът, бойният пилот (ех, как мечтаех да съм боен пилот в края на юношеството си!), че летецът, който с електронна техника разрушава естествения ход на живота ми и живота на моето отечество чрез естествено съзряване на ума и душата у моя народ, че онзи интелигентен, възпитан, добре обучен младеж от Щатите ми е враг, а тиранин ми е върховният защитник. Науката и техниката, колкото и съвършени да са, не могат да пренареждат и коригират закони, според които се усъвършенства човешката душа.

  30.05.2003.

  Ровичкам из речниците. Scolism (англ.) привидна ученост, повърхностни познания, дилетантство. Scolist (англ.) лъжеучен, дилетантски. За да узнаеш какъв е вкусът на плода, трябва да го нараниш. Което отвън примамва окото, отвътре всъщност е със зърнеста структура. В детайлите е Истината за общото, голямото. Как ще разбереш и опишеш греха, ако не си грешил, ако винаги си бил безгрешен! Божествен е човекът в момента, когато прощава, ала божествен е и когато искрено се покайва. Авел не ми е интересен – не оставя потомство; може би ми е скучен, понеже е стерилно праведен. Любопитството ми е спрямо Каин, именно заради греховната му човешка природа. У праведника всичко е застинало като икона. Мен съдбата на Каин ме вълнува, защото у него съзирам движение, страсти, динамиката на живота. А и всички ние, милиардно множество от съдби, сме: да не забравяме, Каиново семе* в падението и възхода ни към небето. Нашата жизненост е в нашата безпомощност и в непресъхващия стремеж да разберем какви сме.

  Престъпващият Десетте Божи заповеди, който е насилник, лицемер, подлец, убиец, чувствам като по-малък брат и от това чувство не ставам по-самоуверен. Защото ние всички, живи и мъртви, сме едно цяло, което боледува, страда, в несретата си върви към самопознание за това какъв е смисълът да сме такива, каквито сме. В този океан от насилия нравственото е може би единственият верен ориентир, който никак не се променя с времето. Нравственото е катедрално възвишено и строго, но добавим ли към него суетата и веселието на греховните изкушения към плътта, това нравствено именно тогава засиява в своето великолепие, аромат и чар. Глупостта и наивността понякога съдържат в себе си мъдрост от по-висш разред, от много по-висока класа: Дон Кихот на испанеца Мигел де Сервантес, например. За да я разберем, навярно по-внимателно би трябвало да се взрем в нея като в древен богат на смисъл йероглиф.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 noe. 2020

Илюстрации:

- Мигел де Сервантес (1547-22 апр. 1616 г.)

- Уилям Шекспир?** (1564-23 април 1616 г.)

–––
* И Господ рече: "Какво направи? Кръвта на твоя брат вика към Мене от земята. Затова сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка. Когато обработваш земята, тя няма да ти дава силата си, ще си изгнаник и скитник по земята". Тогава Каин каза: "Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да го понеса. Ти днес ме прогонваш от земята и трябва да се крия от присъствието Ти. Аз ще съм изгнаник и скитник по земята и всеки, който ме намери, ще ме убие". И Господ рече: "Затова, който убие Каин, ще му се отмъсти седмократно". И Господ постави белег на Каин, за да не го убие някой, който го намери. После Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем. А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох. (...) Адам отново позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже казваше: "Бог ми даде друг потомък вместо Авел, когото Каин уби". Също на Сит се роди син и той му даде име Енос. Тогава хората започнаха да призовават името на Господ. Вж. https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%204&version=CBT

** Едуард де Вер (1550-1604), известен повече като Уилям Шекспир (1564-1616), вж. https://chetilishte.com/%D1%88%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0…/ & https://www.greelane.com/…/who-was-edward-de-vere-2984933/ Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (342.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (342.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  13.01.2003. СЕНТЕНЦИИ

  Към сборник, наченат по автобусните спирки на Пловдив, докато съм чакал клиент да ме наеме като частно такси по улиците на града и извън него от пролетта на 1994 г.

  Приятелството укрепва в противоречията; враговете обикновено мислят еднакво.

  Теорията доказва, практиката опровергава.

  Стройните теории са като захарен памук – радват окото, сладнят на езика и винаги наблизо бръмчи панаирджийска въртележка, виенско колело и палячото там е вожд.

  Егоизмът на плътското желание – "Аз... и никой друг в твоите очи, в твоето сърце, в твоите желания"... И откъде-накъде?!

  Всико може да се докаже, но не всяко доказателство заслужава доверие.

  Пред "Повярвай ми" предпочитам "Ако щеш, вярвай".

  Щастието е, докато се стремим към щастието.

  За крадеца всички са крадци, готови да крадат, стига да им се отдаде случай. И това е неговото наказание.

  Някои илюзии са толкова ненаситни, че обсебват съзнанието на цели поколения.

  Настояваш, че мечтата ми е неосъществима. Е, точно затова толкова държа на нея!

  Невежеството в повече случаи се маскира с множество патетични празни приказки.

  Няма такива знания, които могат да компенсират липсата на домашно възпитание.

  Неясното е далеч по-богато на образи, чувства и послания от яснотата.

  Докато селото се занимава с кокошкаря, вълци разграбиха цели стада и покъщнина.

  Понякога у нас Следствието служи, за да оправдае Прокурора, престъпил закона.

  Доживяхме клоуни от политическия цирк да бранят националното ни самочувствие.

  Те не спорят, те се дразнят.

  За да си запазиш достойнството, когато губиш, необходим ти е характер.

  У нас тези, които говорят от трибуната, нямат нищо общо с онези, които мълчат.

  Стремят се в теорията им всичко да е пълно и равно, а тя излиза все по-плоско.

  На мълчащия народ няма как да му отнемат думата – ей този проблем медиите още не са успели да решат и това е всъщност най-големият проблем на манипулаторите.

  Защо красивото, което е тъй мимолетно и крехко, ме изпълва с печал, но представя ли си пируетите на трътлеста дебелана като балерина на един крак, ми става весело?

  В мъглата от обещания разумът вижда по-ясно истината.

  Посредственото има свойство винаги да се обединява в колонии, да се разклонява като коралов риф, като ракова метастаза.

  Като съсипят всичко около себе си, захващат сами да се съсипват.

  Лъжата също ферментира и зрее, и винаги накрая е оцет.

  Любовта отваря хоризонти там, където озлоблението на праведниците ги затваря.
  
  По телефона говори, заел като гвардеец стойка мирно, и разбирам: отсреща е човек, който много яко го притеснява. То е есенцията на войнишката служба, между другото.

  Талантът стои някак самотен, липсва му умението да се слива с околната среда.

  В грохота от ръкопляскания след тържествена реч отеква общественото лицемерие.

  Открих, че най-жестоките, най-непоносими истини се съобщават с уморен тих глас.

  Трибуната в парламента е място, където парвенюто лъщи в цялата си наглост.

  Най-достоверният свидетел на престъплението не е пострадалият, а престъпникът.

  Да узнаеш що за човек е, накарай го да излезе извън кожата си, да ти се озъби.

  Двубоят между Добро и Зло не се решава по площадите, нито по фронтовите линии, а във вътрешните пространства на душата.

  Все пак не били чак толкова лоши – личи по гузните им лица и жестове.

  Чучелото у нас броят за национален герой от съпротивата срещу бившата власт.

  04.02.2003.

  А може би Злото цели точно това – да си разпилееш силиците по дребни цели, да се мориш с лаещ дребосък и градински плашила далече от разкоша на царския му палат.

  Разпродажбата на всичко построено от две поколения в България тече успешно под девиза "Да се изравним с останалите народи в Европа! За по-висок жизнен стандарт!"

 Расте броят на говорещите, а няма кой да слуша. Това е разцвет на комуникациите!

 Умен ли си, прави се на щурав или на глупендър, да не те набележи властта за враг!

  От време оно бъркат "умен" с "хитър". Умният търпи удари, хитрият се изплъзва.

  Противното, когато стане принципно положение, не е чак толкова зле. Свикваме му.

  Щастлив е само онзи, който е в съгласие със собствената си природа, със себе си.

  Съвестта можеш и да приспиш, да я удушиш, но не и да я дресираш, за да ти служи.

  Собственик на вестници*, чиято баба сам сочи за пример, не успяла да го възпита.

  Мазното непременно придава известна лъскавина, блясък на пейзажа.

  Наглостта се предлага във все по-човеколюбив образ; и това е някакъв вид успех.

  Известни лица, които често канят да ми говорят по телевизора у дома, дотолкова са се изпразнили от съдържание, че горките просто няма как да ми слязат от полилея.

  Много кукли на конци... и ето че май разконцентрираха режисьора. Бунт на куклите!

  Лошото не е, че искал да говори, а че освен да говори, иска да те държи за ръка, пък и настоява да го гледаш право в очите.

  Някои загуби водят до ужасни придобивки.

  Понякога преди старта Следствието изпреварва с две обиколки Престъплението.

  Изгубил мила Евридика
  припреният от страст Орфей,
  но любовта му пак я вика,
  че без любов не се живей,
  че без любов не е възможно
  човек да разбере света –
  живота, нощите разкошни
  и бездните от самота.

 15.02.2003.

 Посредственото все е налице,
 а тайна Мъдрото прикрива –
 спокойно като езерце...

  13.03.2003.

  Преди седмица – на 7 март, с куршум в сърцето убиха назначения бизнесмен Илия Павлов, осми по богатство** в бившия соцлагер. Съседката Василка Даскалова от А вход на блока ни тази сутрин ми каза, че преди два или три дни било погребението на Митьо Чомпала***. Отиват си един по един от света на живите моите герои, героите на тези записки. Вчера в Белград още една показна акция: екзекутиран Зоран Джинджич, вторият по власт лидер на днешна Сърбия. Светът е настръхнал с предусещането за война в Близкия Изток. САЩ и Великобритания са струпали 250-хилядна въоръжена до зъби армия около Ирак. Промените все по-бързо въртят онова прословуто колело на Историята. Нашата България се мята по вълните на разбушувал се океан страсти.

  А тази История с главна буква е всъщност нашият живот. Изкушава ме представата за митаря-хронист, който записвал подвизите на великия си фараон. Фараонът не ме интересува, но виж, митарят, вдигнал за миг очи от влажната глинена плочка и зареял поглед, опитва да проникне в бъдещето сякаш, та този писар, така оскъдно облечен и положил върху коленете си папируса с египетски йероглифи, го виждам великолепен, виждам го окъпан в сияние.

  Опитвам се къде с по-обикновени думи, къде пообъркан от случващото се наоколо в отрязъка от моя живот, да опиша лица и събития, жестове и мимолетни настроения, та по този начин да се знае как сме живели, какво ни е огорчавало, какво ни е радвало и какви ни били мераците и надеждите. А отправящите се един след друг в небитието надявам се да продължат да ни учат на добро и зло, на редно и нередно.

  Суета е всичко, но леле... колко е приятна суетата, когато си жив и имаш желания!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 noe. 2020

Илюстрацията горе: Пловдив през 1940 г.

- 18-годишните Кирил и Ончо пред мебелната работилница.

___
* Петьо Блъсков (1950).
** Изчисляват го в американски долари на милиард и половина.
*** Димитър си отиде на 67-годишна възраст, борчето Илия, ако се не лъжа - някъде около четирийсетте (1960-2003). За мен обаче Митю Чомпала е по-важен, че зася три дръвчета пред блока ни. Бел.м., tisss.