ХРАМЪТ НА ЗЛОТО

ХРАМЪТ НА ЗЛОТО*

  Както може би вече знаете, масонството е било през миналите векове пазител на древните мистерии – окултни и езотерични учения, които се съобщават единствено на посветени. Но как да си обясним тайнствена религия, която отнема поне няколко години обучение, за да се разбере; казват, че окултистите извличали своите учения от древни египетски, вавилонски, кабаласки и гностически култури, които по време предхождат християнската цивилизация. Тайните общества са принудени да скрият същинската природа на своите философии зад вяра уж в християнството, само за да избягнат преследване от официалната власт. От векове подобни общности на "посветени" – Розенкройцери, Рицари, Тамплиери и пр., в християнска Европа са обвинявани в идолопоклонство.

  Докато масони от по-ниски нива могат да практикуват християнство, онези, които се стремят да достигнат висока степен в рамките на Братството, трябва да изучават постулатите и философиите на тази мистериозна религия. Масонът не се е стремил светът непременно да приеме представата му за духовност, понеже представата му за духовност е строго запазена само за посветени. Личност на висока позиция в обществото, ала масон, се стреми да подведе към "глупава" версия езичеството си.

СИМВОЛИ И ПРЕДСТАВИ ЗА СВЕТА

  Внушителният екстериор на катедралата "Св. Йоан Божествени" в днешния Ню Йорк провокира ужасяващи представи, когато човек по-внимателно се вгледа. Но какво по-точно откриваме там? Да разгледаме детайлите в храма.

  Върху западната фасада на сградата каменоделците изваяли скулптурни сцени, изглеждащи странно за храм на християнската вяра. Поразителни са смразяващите изображения на унищожението на града и неговите забележителности. Виждаме Бруклинския мост, разпадащ се с колите и автобусите, рухващи в бурните води. Вдясно е Статуята на свободата потъваща в залива. С ужасяващо пророчество е представена и Нюйоркската фондова борса с търгуващите хора наоколо.

ЦЕЛ НА УЖАСЯВАЩИТЕ СКУЛПТУРИ

  Свети Йоан Богослов е автор на Апокалипсиса (Откровението), където описва в символни картини събитията, които предстои да се случат. Окултистът вярва, че в Откровение Йоаново е закодирано познание, предназначено само и единствено за посветения в езотеричните (скритите) учения. Сцена върху западния вход на най-високата катедрала в света представя Ню Йорк като Великия древен Вавилон – град, според Свещеното писание, разрушен до основи от Божия гняв. Скулптурата представя рухващите кули-близнаци на Световния търговски център върху колона в храма. Скулптурата е монтирана през 1997 г., четири години преди терористичния акт с Кулите. Други разпознаваеми обекти върху колоните на храма, са скулптури на сградите на Chrysler и на Центъра Citigroup. Пасаж от Апокалипсис (Откровение 18), съответства на тези композиции в катедралата на Ню Йорк:

     "Падна! Падналият е Великият Вавилон!
      Той се превърна в дом за демони,
      за преследване на всеки зъл дух,
      на всяка нечиста отвратителна птица.
      Защото всичките народи са пили
      заблуждаващото вино на нейните блудства.
      Земните царе прелюбодействаха с нея,
      търговците на света се бояха от прекомерния й лукс".

  Възложителите на храма внушават доста неща чрез многобройни прилики между действителния днешен Ню Йорк и Великия древен Вавилон, описан в Библията. В Апокалипсиса четем: "Великата проститутка, която седи върху много води – хора, тълпи, народи и езици, държи в ръка златна чаша. Тя управлява царете на Земята... (Статуята на свободата?). Търговците на Земята, кога се обогатиха в прекомерния си лукс, плачеха, защото никой не им купува вече стоките... (Нюйоркската фондова борса?). Търговците, дето разпродадоха всички тези неща и спечелиха богатството си така, ще стоят далеч, ужасени от мъките си. Ще плачат, ще жалят и ще викат:

        Невольо! Невольо, о, Велик град,
         облечен в лен, мораво и червено,
         блестящ от злато, скъпоценни камъни и перли!
         Само за час това огромно богатство бе разрушено".

  Днес над 70% от световната търговия минава през Нюйоркската фондова борса; защо сградата е изобразена върху апокалиптичната колона на храма! Съществена част от Апокалипсиса на св. Йоан се отнася до търговците и търговските им стоки. Защо строителите на Божествената катедрала "Св. Йоан Божествени" предричат със зловещи подробности унищожаването на своя град? Вгледаш ли се в скулптурата на Нюйоркската Асоциация (NYSE), ще откриеш човешки скелет и страховити твари, представящи смърт и унищожение. Това пророчество ли е?

  Скулптура, очевидно символизираща борбата между добро и зло, носи елементи, присъщи за езическите представи: Поклонението на слънцето, Митични същества, Слънчевата или Лунната двойственост. Назована "Фонтанът на мира", скулптура заимства фантастичния, преиначаващия стил на гротеската. Животински твари се изнизват от усмихващото се Слънце, което е основа на култовете в ред езически ритуали за поклонение как слънцето дарява живот. Идолът сочи на изток, езическа традиция. Странни неща върху скулптурата, като ДНК-символ (ДНК има и над входа на Катедралата). Известно е как съответства на Християнската вяра генното инженерство. Джон Ленън в една от песните си казва: "Един ден светът ще живее като един. Хора, мислете, това е страшно!"

ПРОЦЕСИЯ НА ТАЛАСЪМИТЕ

  Всяка година на Хелоуин катедралата "Св. Йоан Божествени" е домакин на събитие, наречено Великото шествие на духовете. Основно това е парад точно в светилището на Катедралата, където хора в костюмите на ужасяващи демони, духове, чудовища и други страховити неща се разхождат при зловещия вой от музикалния орган в храма. Това напомня странните ритуали в окултните групи. Извън големия брой костюми и маски, представящи всевъзможни демони и самия Сатана, има и нещо неприсъщо за християнски храм – някои костюми са гавра с християнството.

  Поръчителите за строежа на Нюйоркската катедрала "Св. Йоан Божествени" с подробности предсказват унищожението на своя град. Доста необичайно, нали! В скулптура на Нюйоркската Асоциация (NYSE) се мъдри скелет и страховити твари, които представят смъртта и унищожението. Това дали не е пророчество?

ХОРАТА СА ПАРАЗИТИ ВЪРХУ БОЖЕСТВОТО ЗЕМЯ

  Храмът има пълна акредитация от ООН и за ООН е ключов актьор в духовността. Дванадесет лица, посочени за директори (съветници) в Храма на разбирателството, са членове на съветите в Глобалния форум на ООН. Този род форуми са трибуна за оратори, агитиращи за Новата световна религия, основана върху Поклонението на Земята. Джеймс Ловелок – един от най-изявените окултисти, проповядва, че Гея (Божеството Земя) дарява живот и има способността да се самолекува, но описва хората като раково заболяване на Божеството – коварна болест, за да бъде излекувана. С други думи, хората сме паразити на Божеството.

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ И ОКУЛТИЗМЪТ

  
  Ал Гор, който вече няколко пъти държи реч в Катедралата на Св. Йоан Богослов, твърди: "Бог не е отделен от Земята". За християнството, юдаизма и исляма Бог е отделен от Земята, той е в Небесата. Ако се замисли човек над фразата на г-н Гор, излиза, че: Бог = Земя = Земята е Бог! И г-н Ал Гор бе възторжено аплодиран тук за своите книги и за лекциите си. Църквата на Всички светове поздрави победата на двойката Бил Клинтън - Ал Гор в изборите за президент на Щатите през 1996 г., като написа: "Ние сме Нео-езичници, предлагаме еклектична реконструкция на древните природни религии, комбинираме архетип от множество култури с мистични духовни учения, нашите вярвания и духовни ценности не се различават от онези, които Вие, г-н Гор, описвате като собствени. Книгата Ви "Земята в хармония" сред нашите вярващи е манифест за всичко онова, на което ние държим. Знайте, тук ние сме половин милион нео-езичници, подкрепяме Ви, гласувахме за Вас и ще подкрепяме Вашата политика за спасение на Земята и обединение на Великото Семейство".

ПАМЕТНИЦИ И ЗНАЦИ

  Странни паметници и произведения на изкуството, монтирани от мощните тайни групи на видни места тук, призовават за нов тип глобална духовност. Ключовите изрази и думи, които те използват, за да направят този вид манипулация социално приемлива, са "Мир", "Хармония с природата", "Хармония с безкрайността". И как може да си против мира?! Не можеш, разбира се, но този род послания прикриват зловещите средства, които се готвят да приложат за постигане на целта – "Мир" ще настане, само когато имаме едно световно правителство; "Хармония с природата" ще имаме само когато световното население драстично бъде ограничено, докато "хармония с безкрайността" ще получим, когато светът се откаже от традиционните религии, за да прегърне модерното нео-езическо... човеколюбие"(?! – бел.м., tisss).

  Катедралата "Св. Йоан Божествени" действа като мозъчен център за духовния облик на т.нар. глобална промяна. Чрез многообразните форуми и срещи на ООН Храмът на разбирателството обединява лидери от основните религии по света, за да сътвори универсалното свое послание, което по-късно ще бъде съобщено на човечеството чрез местните религиозни мрежи. По бавен, но сигурен начин смятат да преоформят всички религии в една всеобща световна религия под знака на... човеколюбието. Образец за подмяна на духовността са лекциите на Madeleine L’Engle в катедралата (лидер сред основателите на храма). Ученията на Madeleine L’Engle включват: шаманизъм, изживявания извън тялото, астрално проектиране, Таро методи за предричане на съдбата, Преклонение спрямо Божеството Земя, психични способности, йога, тантрическа тога (сексуална форма на т.нар. черна магия), астрология. Почти всички изброени тук практики са осъдени от векове, ала са възприети за лекции в Катедралата на Ню Йорк. Тези курсове се популяризират и в част от религиозните храмове по света.

ЕКОЛОГИЯ И ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС СМЪРТТА

  
  Екологията, според окултизма, е основната ценност и трябва да бъде глобално наложена. Чрез внушението на чувство за неотложност и страх от деградация на природата лесно е да бъдат гласувани закони, които нормално щяха да са крайно непопулярни – като например, да се повишат данъците заради околната среда, да се измести вниманието на вярващите от послания на религията им към послания на единствено новата вяра за Поклонение към Божеството Земя. Онзи, който приеме тази вяра на Новата ера, ще бъде склонен да приеме и противоречиви проекти, като Планираното родителство и Евгениката (създаване на човешки същества и животни по изкуствен начин). Превърнат ли във върховна "модерната" си религия, която уж е посветена на преклонение към Природата, ще виждаме човеците като паразитно присъствие и вече без скрупули ще възприемаме смъртта на огромна част човешки същества и животни само заради доброто за Божеството Земя.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  
  Ако не сте разбрали дотук, катедралата "Свети Йоан Божествени" в Ню Йорк не е християнски храм. В действителност вярата, представяна там, се състои от лица, които работят за изкореняване на религиите. Не говоря за която и да е вяра. Знаем, че всяка вяра внася мъдрост със своите поучения. Но безумството с вярата на човечеството и възванията за преклонение пред нещо чудовищно е една епична, библейска манипулация. Отците в Светото писание твърдят, че Сатана е господар на Измамата. Онези, които отиват в катедралата, са манипулирани по начин, които едва ли могат да си представят. Ап. Павел предупреждава:

"… защото такива са лъжливите им апостоли, измамните работници, които се превъплъщават като да са апостоли на Христос. И не е чудно. Самият Сатана се превръща в Ангел на Светлината. И не е трудно неговите служители също да се представят за свещенослужители на истината, но тяхната кончина ще е според делата им" (Послание II до коринтяни, 11: 13-15).

  Отклонение от вярата чрез подлъгване на огромни маси да се покланят на нещо извън традиционните религии е кощунство. Който отива в тази катедрала, знае ли към кого всъщност отправя молитвите си?

  Автентичен текст и илюстрации: vigilantcitizen.com
  Съкращения и редакция: tisss

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 30 dec. 2019

–––

* Разположена на авеню Амстердам в Morningside Heights, катедралата "Св. Йоан Божествени" е най-голямата катедрала в света и главна църква на Епископската епархия в Ню Йорк. Бел.м., tisss.

КОГАТО АДАМ СРЕЩНА ЕВА

КОГАТО АДАМ

СРЕЩНА ЕВА

Дойде, като разбра, че я желая,

разходи се навред като кралица,

докато в кухнята приготвях чая,

чух в банята водата да се плиска.

Загърната в хавлията ми бяла,

излезе мокра, свежа и красива

и ме загледа, сякаш не видяла

мъж тръпнещ чай горещ да й налива.

Изискан в романтичната си дреха,

оказах се добър и тих слушател,

човек, достоен само за утеха

и както тя реши – невероятен.

Не можех вече себе си да трая,

посегнах плахо да си я погаля

и после май изгубихме му края –

аз нея ли, или тя мен ще сваля.

Какво тук мога повече да кажа,

такива случаи съм слушал много,

в леглото ми тя бе като на плажа –

все още мокра, но и много гола.

Жена и мъж понякога се срещат

и най-случайно, в плен на странна сила,

нощта превръщат в плът гореща,

при тях която се е приютила.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 29 dec. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (22.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (22.)

  Ето, аз дишам, работя, живея, 

и стихове пиша, тъй както умея, 

с живота под вежди се гледаме строго, 

но ти не разбирай, че мразя живота...

  09.04.2001. 

  Хераклит от Ефес (520-460 г.пр.Хр.): "За закона народът е длъжен да се бие така, както се бие за градските стени"*. И веднага подир това, коментар на тълкувател, наш съвременник**: "Възненавидял хората за глупостта им, Хераклит се оттеглил  и живял в планината, като се хранел с корени и треви или, според други сведения, целият му живот по-нататък минал в полумрака на един храм, където се уединил и се отдал на философията. Вечер излизал пред храма, където с увлечение играел с децата на топчета".

  Очарователно (вероятно, и закономерно) е съчетанието между високи духовни изследвания с чистотата и непринудеността на детското съзнание в играта. Та ще се повторя: всеки от нас в основата си е дете; детството е близо до божественото, до т.нар. "висш разум" именно понеже е естествено и необвързано с тежкия товар от натрупания личен опит, където подчинени на пристрастията си често се лъжем. Какъв очистителен душ за обременения възрастен човек е детската игра! Детските сетива са по-отворени за висшия тип информация интуитивно – не логически; чрез необремененото си с налепи от жизнен опит съзнание детето, по-успешно от нас, възрастните, различава истинското от фалша. Странно ли е това?!

  От друга страна, мисля си: "полумракът на един храм" или полумракът въобще има свойство да изостря усета ни към същественото. Полумракът е и алегория на подсъзнанието, където генетично са ни заложени послания от миналия преди нас живот, от житейския опит на предците. В ярката светлина надделява функцията на окото, възприемащо преди всичко външни очертания на материалните образи за сметка на глъбинното и по-важно съдържимо. Тишината е изпълнена със звуци; мракът – с ярка картина на въображението. Нали затова във върховия момент на любовния плътски екстаз жената плътно затваря очи? Очите не виждат, изплуват образи и мелодии, излитащи отдън душата, отвътре-навън; душата ги излъчва с чар и аромат в търсене на Духа.

  * * *
  Преди години в книга*** за транспортирането на оръжия и муниции от САЩ към Съветска Русия в разгара на Втората световна война срещам описание, което сега изплува пред мен като метафора за цялата ни цивилизация в началото на третото хилядолетие след Христа. Значи, посред ледените Северни ширини на Атлантика в посока Мурманск, въобразявайки си, че са заобиколили смъртната опасност откъм дебнещите хищно нацистки подводници, американските млади моряци от огромен трансатлантически транспортен кораб запалили всичките му светлини; усилени до крайност, високоговорителите на кораба огласят мразовитата нощ, върху трите му палуби цари веселие, вихрят се танци, самоуверени подвиквания ечат възторжено към небесата. С две думи казано, кипи живот... там, на кораба, който се извишавал над конвоиращите го плаващи наоколо в мрака значително по-дребни, сиви и едва забележими в тъмнината бойни кораби, чиито екипажи с трепет се взират в дивата вакханалия на самоувереността, веселието и сладостта от живота. На тях им е ясно, че самоуверените веселяци там горе представляват чудесна мишена за дебнещата Смърт. И неизбежното не закъснява.

  От няколко посоки почти едновременно през разпенените вълни пробръмчават немските торпеда. В гигантски факел се превръща луксозният самоуверен лайнер, накланя се рязко, потъва и върху водната пустош безредно се понасят разни там отломки с покачени върху им отчаяно борещи се за живота си хора. На това място свидетелстващият прави късо отклонение, предавам по смисъл: Знаете ли какво става с човешката плът, попаднала рязко в условията на минусовите температури, характерни за Северния Атлантик! За секунди плътта се сгърчва, почернява, свива се като бъбрече в разжарено олио. Дори извадените още дишащи оцелели успяват да преживеят едва час, час и нещо.

  Ей тази тревога за вихрено носещата се през космоса наша планета, струва ми се, не бива да ни напуска – особено сега, когато сме се размечтали, и устремени към селенията на хармонията, бленуваме екзотични поляни от щастие. Мило момиче, бой се от данайците, когато идват с дарове! Особено когато идват с дарове, тогава внимавай, мила.

  * * *
  Българската душа има тъмни пластове трагичен опит. По-богати сме на трагично минало от народите, които живеят наоколо. Нищо не е останало от великолепните ни дворци, храмове, светилища и цветущи някога заможни градове. За разлика от населяващите Западна Европа, където във видимия за окото пейзаж е съхранено някогашното великолепие, у нас тези някогашни достойнства пак продължават да си съществуват, но под дебел слой нагла до безумие грубост и невежество. Всички виждат как изглеждаме отвън, но духовното у нас само ние можем да го извадим от миналото и да го поставим за ориентир. Не, не сме наказани от бога, но зле сричаме собствената си История. Това е!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 dec. 2010 – edited by 29 dec. 2019

___
* Цитатът е от книгата на А. Грънчаров "Изкуството на мисълта", изд. 2001, с. 22.
** Авторът на цит.съч.
*** Валентин Пикул, "Реквием за конвой PQ-17" На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават лично нареждане от сър Дъдли Паунд – първи морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: "Convoy is to scatter!" (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за нацистките самолети и подводници. От 35 кораба потопени са 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; огромно количество военни товари потъва в ледените води на Северния Атлантик.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BC_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_PQ_%E2%80%93_17

Вж.  http://thirdreich.boinaslava.net/dopylninfo/PQ-17.htm Бел.м., tisss.

ГАДНО ВРЕМЕ

ГАДНО ВРЕМЕ

Сън ли било е, или е начало

утрото, дето с теб ни дели;

виждам как тръгваш цялата в бяло,

толкова бяло, че чак ме боли.

Може сърцето само да се лъже,

нощен ловец е сърцето, нали?

Затова и навярно пак ми е тъжно –

цяла година пак дъжд ще вали.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 dec. 2010 – edited by 28 dec. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (21.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (21.)

  Ето, аз дишам, работя, живея, 

и стихове пиша, тъй както умея, 

с живота под вежди се гледаме строго, 

но ти не разбирай, че мразя живота...

    

  06.10.1998.

  Доста неща ми се случиха. Жигулата я дадох за боядисване; до края на седмицата вероятно ще е боядисана. Венци Бъчваров* ми нарисува върху листче официалния адрес на Българското посолство в Париж и имената на българи емигранти: някоя си там Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, които нямам честта ни да познавам, нито пък да съм чел нещо от тях. Според госпожица Невена Ичевска, колега от училището ни, която има близки отношения с университетските среди и светила, въпросните две персони били светила за днешната най-най-модерна линия лит. критика и теория на Запад. За госпожа Кръстева от същия извор научавам, че била върла феминистка в парижките интелектуални кръгове. "Върла феминистка" дали не значи грозна като Баба Яга и с опак нрав мъжкарана с мустаци, която мрази мъжете и те я избягват?

  Че що за хора са снобите? Скучаещи дами и господа, обитаващи луксозни салони с луксозно уиски в нежна длан, сипано в чаша от кристал, в случая: мадам някоя си Кики Мори, мадмоазел и зализан мосю, които се правят на интересни; и колкото по-изперкан си, толкова си по-интересен за тях. Значи, тази подробност относно т.нар. "парижки интелектуални среди" мен, като дълбоко провинциален тъмен балкански субект и простосмъртен див българин, допълнително ме амбицира. Достойнството на мосю Тодоров, доколкото ми обясни Венчето – син е на литературния авторитет проф. Тодор Боров, който се явява авер на проф. Александър Балабанов, с когото списували литературното списание "Развигор", просъществувало от 1921 до 1926 г. За Тодор Боров впечатленията ми са от първия, комай единствен отпечатан засега, том от 1973 г. със статии и задевки на проф. Балабанов. Но този том не ми направи впечатление кой знае с какво освен с мила разхвърляност и приятен интелигентски апломб на хора, расли в саксия, направо парадоксално съчетание.

  Вестникарският стил на родения в град Щип, Егейска Македония (1879) колкото е патетичен, толкова бледичък ми се видя, след като събитията, обект на вниманието му, са затрупани под дебел слой историческа пепел и прахоляк. Не ми се понрави низът от повторения, създаващи изкуствено емоционално напрежение, засилване да се каже нещо уж велико и съкровено за Българското ни общество, и самолюбие в по-високи дози. Все пак, простено да му е на проф. Балабанов, че е българин до мозъка на костите, та и прямотата му най ми се понрави.

  Преписах две мои статии на пишещата машинка; би трябвало да ги пъхна в пакета с трите екземпляра на сборника си стихове "Кардиф" и да го пратя този двайсетина грама пакет до Република Франция, Париж – "столицата на разврата", както твърди 23-годишният през юни на 1871 г. Христо Ботйовъ, ала нещо се помайвам, нещо се кумя, нещо у мен задава кофти въпроси: "Това ли е моментът, драги ми Смехурко, да преминеш своя Рубикон? Готов ли си да смениш статута на анонимен говорител и да излезеш на светло? Не си ли изкушен от суетност, след като трийсет години си се правил на литературна буболечка?"

  Какво умея ли? Знам да пиша, но и да усещам мократа кокошка в литературното поприще, независимо с какъв ореол е обкръжена. Знам, че този мой народ си няма харни учители, в смисъл: хора мъдри, смирени, уравновесени личности, които да виждат отвъд носа си. Знам и че нашият национален литературен живот гъмжи от лицемери и млади "вълци в овчи кожи" (айде пак цитат от Христо Ботйовъ). Знам, че някой с думи прости трябва да каже на българина, че сам себе си не цени, че му липсва самочувствие и че да се промени това положение зависи пак от същия този обикновен българин. Да му подскаже, както сторил Алеко Иваница Константинов, с мизерната напориста карикатура на българския ни нрав Бай Ганю.

  Какво искам ли? Анонимността ми е дреха, която ми приляга: дава ми свободата да съм какъвто съм – един от петмилионна маса българи в границите на опоскана от ловките си съседи България. Харесва ми да съм навсякъде и никъде, не с едно лице, а с лицата на много и най-различни българи. Моят физически облик не желая да се свързва с това, което пиша, защото каквото казвам, би могъл да го каже с не по-малко основание всеки проклет българин, а защо не: и всеки източноевропеец, чието съзнание от най-ранно детство е промивано в условията на победилата т.нар. пролетарска диктатура, социализъм и пр. чрез компилацията "Капиталът" на някой си "титан на мисълта" Карл Маркс.

  За доста работи съм простил на тариката лицемер, но нямам намерение ни една от прелестите на реалния соц. в България да отмина. Мнозина блестящи философи на ХХ век ценят г-н Маркс като гений: неомарксистът Ерих Фром – високо уважаван североамерикански професор от най-престижните университетски среди на Щатите (1900-1980); но моето не-меродавно мнение по този въпрос е различно. И не заради себе си, не заради някакви лигави интелигентски пози, а в името и заради паметта на моите кръвни близки и приятели, които си отидоха от белия свят обезверени и ограбени. На себе си лично пожелавам: 1) да имам какво да ям и какво да обличам, да съм все така в добро здраве; 2) все така да ме обича заради опакия ми характер момичето, което обичам; 3) да живея колкото може по-дълго и да продължавам да правя това, което мога: да описвам мисли и настроения, които ме връхлитат.

  Ще пратя това послание до "родолюбивите българи от Париж" като по Нептунова поща (писмо в бутилка по капризите на световните модни течения с накацалите там зиморничаво покрай тях милиарди човеци). Ако е писано да видят бял свят – харно; ако ли не, и тъй бива: мен това хич не ми бърка! Понеже е нормално да се случи на анонимен тип. Важно е за мен тези мои графомании да се съхранят. Ако не сега – в друг някой живот да покълнат. А наивността, заблудите, театралностите на минали по реда си личности нека да са ми обеца на ухото какво заплашва всеки автор и от какво да бягам по-далеч.

  07.10.1998.

  Снощи по дъщерята на училищната ни библиотекарка, студентка, която тръгваше за занятия в градчето Поатие на четирийсетина километра от Париж, две есета и три екземпляра от сборника "Кардиф" отлетяха за Франция. Пакетчето адресирах до г-н някой си Стефан Тафров, български посланик. Го-о-оляма работа! Миналата вечер звъни Тодор Биков (1956-2016)**. "Прати ми книгата, за която си писал онази хубава рецензия – рече. – И една твоя снимка донеси! Ти-и, Гьорги, все пращаш по разни хора. Ами защо не дойдеш да се видим, да си поговорим?" В книгата, дето сте си купили – казвам, – я има снимката ми. "Тъй ли!" И приключихме въпроса. Попитах за откъса от ръкописа "Ламски"; заглавие на тази глава от книгата ми е "Главният прокурор на Републиката" и показва г-н Иван Татарчев. Биков отсреща дава отбой, мрънка в слушалката: "На този етап няма възможност да го печатаме, но ти пращай твои работи, не се ограничавай!"

  С Re. бяхме пак на реката – обсъдихме, че снимката ми не трябва да се появява в "Арт-клуб". Портретче в рамка сред изображения на велики личности, застинали в интелектуални изображения?! Е, само това, точно това – категорично не! Че какво общо имам аз с Алеята на първенците! Ей тъй си бъбрехме сладко-сладко с моето чаровно момиче край Марица в ленивия разкошен следобед, като междувременно хем се целувахме, хем мое сиятелство сегиз-тогиз скачаше чисто гол, как го е мама родила във величествено спокойната древна река насред Тракийската низина.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 27 dec. 2019

–––

* Венцеслав Бъчваров (1932-2008) – инженер, историк, преводач, депутат във Великото народно събрание. Вж. 1) https://www.youtube.com/watch?v=aEsyUQdORYM 2) http://www.budnaera.com/201702f/17020565.html 3) https://books-bg.net/view-item/17199/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B0.html 
** Тодор Биков (1956-2016), "Тодор Биков има наситена професионална и творческа биография: поет, публицист, политолог, литературен и художествен критик, магистър по дипломация и международни отношения. Работил е като журналист в редакция "Литература, изкуство, култура" на Радио Пловдив, завеждащ отдел "Общество и култура" във вестник Пловдивски новини, редактор на вестник Глас. Бил е преподавател в Пловдивския университет "П. Хилендарски" и директор на Дома на железничарите "Гео Милев", както и старши експерт в Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика на 42-то Народно събрание. Основател и редактор на издание за култура, изкуство и социални идеи "АртКлуб". Негови стихове, статии, рецензии, студии са печатани в националните антологии на българския ни и на чуждестранния печат, в научни сборници и издания, излъчвани са по БНТ, БНР, Радио Пловдив и други електронни медии. За 1985 г. Тодор Биков е лауреат на поетическия конкурс "Цветан Зангов" – Пловдив, а през 2015 г. "за цялостно литературно творчество" му бе присъдена Националната награда за поезия "Иван Нивянин". – Вж. http://www.pa-media.net/news.php?extend.18978.23 Бел.м., tisss.