ИСКАЛИ ДА Я ПОРАЗХОДЯТ...

ИСКАЛИ ДА Я ПОРАЗХОДЯТ...*

  Като си поеме чист въздух сред Витошките скали в компанията на командосите с черни маски, току виж... Животът е мил!

  На влизане в съдебната зала Иванчева и Петрова носят 4 (четири) листа с откъси от дешифрирани записи на разговори. Част от разговорите са между две лица с инициали Д. и В. Лицата говорят за проблемите, които им създава Иванчева, за притеснения, че такива като Иванчева могат да се появят из цяла София и даже на държавно ниво. Двете лица се чудят още как може "ББ и ЦЦ" да допуснат всичко това да се случва.

РАЗСЕКРЕТЕНИЯТ РАЗГОВОР

В: (Александър Ваклин): – Защо ББ и ЦЦ я търпят??? Защото накрая София ще се напълни с такива Иванчеви.

Д: (посредникът с подкупа Петко Дюлгеров): – Ши се появят, както си говорихме, а това е изключително опасно!

В: (Александър Ваклин): – Ми да, ше се появят на държавно ниво, трябва да вземем мерки!

   При такива факти как да не помисли човек, че...

1) ...друг инвеститор споделил с Ваклин, че Прокуратурата му предложила оферта от 15 000 евро, за "да я няма" Иванчева.

2) Преписката на Ваклин е бавена от арх. Румен Русев, който беше назначен от Столичния общински съвет за временно изпълняващ длъжността кмет на района.

3) По законите на РБългария, Иванчева е невинна до доказване на противното.

4) Магистратите решават да отстранят Иванчева от длъжност, целта "политическото й унищожение". Иванчева: "Ние нямаме право да се защитим, бяхме помолили за пресконференция". Политическата атака е подкрепяна от Прокуратура и Съд.

5) Биляна Петрова първоначално помислила, че е отвлечена. "Не разбирам какво съм направила, не знам за какво ме обвиняват прокурорите".

6) Абсолютно нагласено, според адвоката Марковски: "Ако има правосъдие, ние сме китайци".

7) След два часа дебати Столичният общински съвет избира Румен Русев за изпълняващ длъжността Районен кмет на "Младост".

8) Какви са първите действия на въпросния Румен Русев след назначаването му... На пресконференция става ясно, че преписката за строеж на "Ваклин груп" вече е придвижена. Името на собственика на фирмата Александър Ваклин е поводът за ареста на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. 

9) И най-хубавото – за подробности вж. https://www.mediapool.bg/blizki-na-prokuror-geshev-i-vaklin… 

И НЕ ЗА ЧЕСТ, И НЕ ЗА СЛАВА - ИСТИНАТА ЗАДЪЛЖАВА! 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 28 avg. 2019

–––
* https://news.bg/crime/ivancheva-chula-v-srs-tata-che-vaklin-i-dyulgerov-iskat-da-ya-vodyat-do-vitosha.html?fbclid=IwAR2YPeonEgwXi9dHvJkSJRcZDbhnTJG8hkJmrphXtIqMnNNXqRptg9IHtNM Бел.м., tisss.

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТИХ И СКРОМЕН

МЕЧТАЯ ДА СЪМ

ТИХ И СКРОМЕН

  Мечтая да съм тъй скромен, че сам да си изкопая гроба, да легна в ковчега и да произнеса кратко надгробно слово в моя чест, да запаля свещи в лапите на попа и гробарите, и като им помахам приветливо за сбогом, да хлопна капака над себе си. Притеснява ме само дали ще се намери кой приятел да хвърли десетина лопати тракийска пръст отгоре и да засее малко троскот в моя чест. Друго не ща.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 27 avg. 2017 – edited by 27 avg. 2019

УЧАСТТА ДА СИ ЖЕНА НА ГЕНИАЛЕН ПОЕТ

УЧАСТТА ДА СИ ЖЕНА 

НА ГЕНИАЛЕН ПОЕТ

На Анна К*

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

Юли 1825 г.

Александър Пушкин (1799-1837)

10 НЕЩА ЗА ПУШКИН, 

ДЕТО НЕ СА НИ КАЗАЛИ

   

  Малцина са авторите в Руската литературна класика по-известни от Александър Сергеевич Пушкин; както и да го усукваме, той е "всичко руско". Ала има и малко известни на широката публика факти за "слънцето на руската поезия", и не че са тайна, просто не им обръщат внимание. 

1. Александър Пушкин е едва 166 сантиметра на ръст. Но то не се набивало в очи, умеел да се представя като мъж, неповлиян от Наполеоновия комплекс. Впрочем, както свидетелстват съвременниците му, в общество бая внимавал да не застава до едри и по-високи от него жени.

2. За нас, свикнали с наложения образ на хипстър** от XIX век с модни бакенбарди, е трудно да повярваме, но съвременниците определено смятат Пушкин за външно непривлекателен; въпреки това обаче ползвал се с успех сред жените, с харизма!

3. Гимназистът Саша Пушкин не се отличава с влечение към науките. При това бил човеколюбив в лошия смисъл на думата, а не се справял и с точните науки. Затова пък притежавал езикови умения: в юношеството си говори вече на десетина езика, започнал да чете и пише на френски едва ли не по-рано, отколкото на руски.

4. Великият поет бил Разбивач на женски сърца и съвсем не се стеснява от това. В писмо до княгиня Вяземска признава, че Натали Гончарова се явява неговата 130-а любов. Но това очевидно ще да е приблизителна цифра, защото когато през 1829 г. съставя списък на жените, с които преживял любовна авантюра, там са споменати 37 женски имена.

5. Деликатността съвсем не била силната страна у Пушкин, за разлика от острия ум. Когато бил дете, в дома гостува писателят Иван Дмитриев. Виждайки 10-годишния хлапак, господинът възкликнал: "Ай, какой арабчик!" (Ай, какво арапче). "Да, зато не рябчик!" (Обаче не съм пъпчив), тутакси отвърнал Саша. Всички били смутени, защото възрастният Дмитриев наистина бил с отчайващо пъпчива физиономия.

6. Пушкин от малък е налудничав, не го свърта на едно място. С неуравновесения си характер, едва не ни лишава от гения си: едва 4-годишен, изскочил на пътеката, където за малко да го връхлети император Александър I с коня си. Като пораснал, Александър Сергеевич не губи буйния си нрав.

7. Пушкин обожава дуела. По разни сведения, има преживени от 27 до 33 дуела, и всеки път му провървявало, освен в последния през живота му дуел.

8. Помним, разбира се, твърдението на Пушкин "Може да си умен, и пак да мислиш за цвета на ноктите си". Поддържа си редовно маникюра, на кутрето оставя дълъг нокът; и да не се строши нокътят, надява върху кутрето си златен напръстник.

9. Александър Пушкин бил пристрастен картоиграч и заради тази своя страст вечно влачи дългове. След смъртта на поета, Николай I се издължава на кредиторите му с пари от държавната хазна.

10. На всички е известен африканският произход на великия руски поет, но малцина знаят, че във фактическата му родина го помнят и го четат. В столицата на Етиопия Адис-Абеба има негов паметник на улица "Пушкин".

Наталия Николаевна Гончарова (1812-1863)***

Plovdiv, edited by 27 avg. 2019

–––

* Анна Петровна Керн (1800-1879). Вж. http://www.stihi-rus.ru/Pushkin/stihi/237.htm
** Независим по нрав, скандализиращ обществото с поведението си. 
*** Съпруга на А.С.Пушкин, бел.м., tisss. 

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...

Детството си и моята Първa любов видях.

Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно, в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

– Госпожо! –

обърна се към дамата офицерът напет

и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –

Износих два чифта ботуши, 

докато ви намеря,
за да предам
вам, 

госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

 се оказа стъклото на нашето упрaвление

и естествено

значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева

и кавалерът й прихвана я и взе да я успокоява

колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапета – стоим отстрана,

ровим с боси пети черната Родна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен

като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава

образ на нeщатa в cвиднaта наша държава: 

– кръчмaтa с воня на препържена риба;

– вечерта в Пловдив, печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;

– офицерът c изтърканите cи подметки

и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited by 26 avg. 2019

____

* Илюстрации: 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу). Бел.м. tisss.

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мен – и теч, и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто Ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното. На дъното.
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 maj 2002 – edited by 26 avg. 2019

––

* Текста писах по повод уволнението ми от редакцията на младежкия пловдивски вестник след критична статия от май 1981 г., когато дори бивши колеги и уж приятели изчезнаха от хоризонта. По онова време (когато писах) усилено се обсъждаше гибелта на руската подводница "Курск". Вж. https://debati.bg/potavaneto-na-kursk-fakti-za-nay-golyamata-tragedia-v-mirno-vreme/ И друг съществен повод имам. Удивлява ме как широко рекламирани автори си пишат стиховете, изсмукани от пръсти, с претенция да ни кажат уж велики неща, докато по мое мнение, поезията е нещо естествено както дишането, гласа или походката у човека, тя винаги има конкретен адресат, но това в никакъв случай не са снобите. Бел.м., tisss.

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019

ИМИТАТОРИ В ИЗКУСТВОТО

  "Разхождах се с двама приятели. Внезапно слънцето започна да залязва. Небето стана кървавочервено, изведнъж изпитах изнемога. Спрях, облегнах се на парапета. Небето над синьо-черния фиорд и града се беше изпълнило с кръв и огнени езици. Приятелите продължиха, аз останах треперещ от тревога. Усещах мощен, безкраен вик, пронизващ природата." Спомен от дневника на Мунк с дата 22 януари 1892 г. сочи, че това е картина на залива Ослофиорд срещу едноименния норвежки град. Картината представя човешка фигура с широко отворени уста и очи, обхванала с ръце главата си. Значително място във фона е отделено на надвисналото червено-оранжево небе, под което едва прозират неясните очертания на типичен морски пейзаж. Първопричина за творбата са извънредни, шокиращи северни природни явления. Страховитото внушение откъм реалния пейзаж отприщва животински вик на ужас. Ландшафтът в картината на Мунк е белязан от кипящи огнени вибрации, в които човекът от картината се е озовал и очевидно не може да превъзмогне. Като изхожда от нещо лично преживяно сред природата, художникът ни изправя пред олицетворение на дълбоко вродения у нас атавистичен страх от неизвестното.

ИМИТАТОРИ В ИЗКУСТВОТО

  

    Продължение от 17.08.1998. 

  Кое е по-необходимо като подход за поезия, разказ и всякакъв тип творчество? Според приятеля Михаил Берберов (1934-1988) ясно е кое. Мен обаче не ми е ясно, особено що се отнася до сферата на изкуството. За мен образ на транцедентното* са гротескните фигури на Йеронимус Бош (ок. 1450-1516), вплел късове от насекоми и мъртвешки кости в представа за надчовешкото. Трансцедентален е викащият в известната живопис на Едвард Мунк (1863-1944). Транцедента-а-ални са разтеклите се като сперма часовници на Салвадор Дали и мустаците на художника, източени в краищата, войнствено вирнати. Транцедентални са птиците в класическия филмов трилър на Жан Кокто (1889-1963). За сина на родения в заспалото Харманли, където най-забележителното е издълбаното в мрамора послание с йероглифи на арабски върху сводестия мост от ХVІ век на Османската империя, транцеденталното е гърч на човешкото ми съзнание пред непонятния Космос, сърдечен спазъм, патологична систола в кръвообращението на цивилизация невежи и алчни грандомани.

  Ако още не сте забелязали, в 77-те книги, съставящи Библията, трансцедентното, напускащото пределите на познанието (тъй като е извън социалния опит), е начало на вехтозаветния мит за Сътворението на света и край на Йоановия апокалипсис, представа за завръщането към изначалния хаос, като наказание за неумението ни да се справим със собствената си неандерталска стихия. Ако у поетите киченето с понятия плашещи бих взел за игра и симпатична поза, мен този съспенс (стрес пред въпроса какво ще последва) не ми върши работа, по простата причина че изпитвам – наивно може би, доверие към това социално животно, към този зоон политикон човека. За простосмъртния Адам от края на второто хилядолетие подир Христа социалното е уют, едновременно дом за моите страдания, но и отправна точка за най-смелите ми мечти. Отнемете ми това убежище, и аз ще се разпълзя наплашен сред сенчестото поднебесие на гроздовете от галактически непонятни структури, разстроен като латерна с фалшиви мелодии. Брррр, че мразовито! Така че между "трансцедентален" и "социален" предпочитам второто, дори и когато се отнася до такава шарения като поезията или абстрактната живопис. А и защо да избързваме, оптимист съм, че човечеството изживява все още детския си период, може би вече ни предстои да излезем от ерата на пубертета, от амбиции да си доказваме колко сме съвършени ("венец на творението"), без да съзнаваме доколко сме уязвими, глупави, несвикнали с мъдростта... все още. "Все още" с многоточие е последна от петте философски поеми в книгата на моя приятел и духовен брат, по негови думи (М. Берберов, вж. "Морето се завръща", БП, 1974 г.); цитат от този труден за четене сборник:

     Голямото е малко. Малкото – голямо.
     Продължавай.
     До атома – в обратната посока: продължавай.
     Търси най-истинската форма.
     Нима тя няма име?
     Или е вън от думите, които винаги я гонят? ("Завръщането на морето"). Само дето повече от формата ме вълнува съдържанието, социалният зов на изкуството.

  Вероятно за извънземния разум, ако го има, сме очарователни с лутаниците си в тази иначе съвършено уравновесена и математически изящна космическа Райска градина. Но ние все още не знаем това. Защото ако някаква Сила внезапно разчупи Седемте печата, зад които е скрит ключът към Абсолютната истина, нас – сигурен съм, тозчас стресът ще ни убие. Ето защо предпочитам метафората на Салваторе Куазимодо (1901-1968) за човека, "всеки сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч: И ненадейно пада вечерта", или човеколюбивите метафори на Уолт Уитман (1819-1892) и Габриела Мистрал (1889-1957). В крайна сметка, дали Библията не е възможно най-разбираемата за множеството социална беседа върху високите философски тревоги пред лицето на вселенския Творец?

  Виждам, и всички виждаме: половин Европа благоденства, преборвайки се някак с хаоса в човешката душа; останалите бедстват, сякаш за да се види до какво води пренебрежението ни към заложените от Вселената нравствени императиви. Онези хора свято вярват в сключените договори, в честната дума, ние – не. Ние, родените и свикналите да живеем в бедност, се възмущаваме и предизвикателно наричаме онова общество лицемерно; а забравяме, че онези хора там са изминали грапавия път, платили са си данъка чрез собствените си трагедии, поучили са се вероятно, а ние – о, разбира се, че имам предвид българите! – ами ние тепърва започваме.

  Комунизмът създаваше у нас илюзията, че за повярвалия в романтичния лозунг "Свобода, братство, равенство!"** достатъчна ти е една гола вяра, безпрекословна вярност към Партията и вожда, и ще си уредиш живота, па ще изпревариш и всички останали, които не разполагали с най-мощното, модерното, върховното постижение на човешкия гений – марксизма. Прогресът го обещаваха както наследствено право; нужно е само прилежно да следваш предписанията на болшевизма, да скандираш патетично, обърнат с лице към Москва (Третия Рим), онези магически заклинания "ленински", сталински", "димитровски".

  Полякът Казимеж Брандис (1916-2000) в есеистичната си книга "Писма до госпожа Z." (1980, с. 106) съветва: "При пътуване на Запад добре е да се помни всичко това: страните, които ще посещавате, са добре екипирани от историята и всяка от тях на времето е плащала за това съответна сума, която днес й носи лихви. Ние едва сега плащаме тази цена, а за лихви има дълго да чакаме". Този текст излиза на полски в далечната 1963 г., ала пък ние тук още се опитваме да го разчетем като сигли върху древен палимпсест***. Помня се, новооглашен даскал насред Добруджа, току преди месеци приключил следването си, как тази изкусителна за мен есеистика ме караше да се препъвам по камъните на изровения от тракторите, камионите и комбайните четирикилометров път през къра между Гурково (Гяуркьой) и родното село на жена ми Тригорци (Джеферлий Ючорман, което значи Трите гори на турчина Джефер).

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited by 24 avg. 2019
Илюстрацията долу:
- Самовлюбен тъпак от Асеновград, позиращ за сноби в изкуството.

___
* (от лат.) transcendens, entis "излизащ навън"; философски термин: "Който се намира извън пределите на опита, съзнанието и познанието" (Речник на чуждите думи, стр.751).
** Liberte, egalite, fraternite! – лозунг на Френската буржоазна революция от 1789 г.
*** Старинен ръкопис, писан върху замазан още по-древен текст на пергамент (Речник на чуждите думи, стр. 539). Бел.м., tisss.