СВЕНЛИВАТА РЕНИ

СВЕНЛИВАТА РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван...

Що пък да не я целува, нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени – ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 uni 2000 – edited by 22 avg. 2019

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

1.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура

  06.07.2006 07:44 [Re: tisss]

  Единствената причина да се появя в една чужда тема, в един чужд монолог е споменаването на името ми или цитирането на някаква моя мисъл, обикновено извадена от контекста. Елементарната етика предполага да не се намесваш и да прекъсваш чужди диалози или монолози, както е в конкретния случай, и то от позицията на някакво мнимо превъзходство, още повече и да даваш оценки. За съжаление, в определени среди, които за удобство бих нарекъл пеещи, това не само не е присъщо, но и точно обратното – налице е грубо, безпардонно вмешателство и оценки на неща, твърде далечни за подобен род сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите са груби, от типа влачене по корем и изреченията запращат изненадания автор обикновено на майната си. Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта и музиката свири. Питам се тогава, това ли е примерът на поколението и защо да се учудваме от някои нелицеприятни (**) примери у по-младите, когато те вече са квалифицирани като "младите хищници". Еднаквото предполага еднаквост, резкият тон – рязък тон, око за око, зъб за зъб. Светът се върти, а нищо у човека не се променя и така ще остане, докато не се приеме не на думи, а да се изживее, да се обърне в същност "Всичко е Любов". 

___

*.https://newasocialpoetry.com/2018/09/01/bozhidar-pangelov-lishenite/ & http://e-sustnost.com/2016/05/12/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/ 

 ** Нелицеприятно (от руски) означава безпристрастно. Бел.м., tisss.

2.

  tisss (Георги К. Бояджиев, 1947)

  06.07.2006 18:46 [Re: bogpan]

"...Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта..."

  Представяте ми се дотолкова уязвим, че разбирам: споренето – ако въобще има някакъв смисъл – ще ми отвори проблем как да не Ви нараня повече от това, което съвсем неслучайно сторих. Да, стиховете, които пишем, коренно се различават. И какво от това! Ако има нещо, което заслужава някакъв вид дискусия, вече за трети или четвърти път го обявявам – това е стилът. Но Вие отложихте този диалог.

  Готов съм да Ви се извиня. Знаете, предполагам, онази нашенска приказка: "Само мома, която не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана". Да, готов съм да Ви се извиня! Изкуството (литературата – на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас. Такъв стил крие редица опасности и драми от личен характер за твореца, ала какво представяте Вие? Уважението ми към съзерцателното, към нежните акварелни зарисовки на кротост и смирение мигом се изпарява, когато обърна очи към кощунствата и хаоса, които ни заливат. Нима предпочитате изкуството като салон за галантни обноски и възпоминания от някаква виртуална хармония от древността?

  Да употребяваш таланта си за бягство от действителността – е, това трудно го разбирам! Повтарям, не искам повече да Ви наранявам; ще гледам да не го сторя оттук-нататък. Имате сериозни основания да ме вините и аз нямам право да Ви се сърдя, защото съвсем съзнателно съм Ви предизвикал. Ако смятах позицията Ви за несъстоятелна или таланта Ви за бледичък, просто не бихме водили този диалог. Доста са нещата, които харесвам сред Вашите работи.

  С уважение и в очакване... tisss

3.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура  
  07.07.2006 08:32 [Re: tisss]

  “…Изкуството (литературата – на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас….”

  Започвам от точката, където нашите мнения се припокриват, с няколко бележки преди това, касаещи начина на комуникация в мрежата.

  1. Приетото обръщение в Интернет е на "ти", а не на "Вие". Лично аз нямам възражение и по двата начина на обръщение, но "Вие" или "г-н, г-жо" се приема като негативно отношение към събеседника. Мога да посоча пример веднага, ако желаете.

  2. Теми, като Вашата, стават тромави и нечитаеми поради многостраничния си характер. На това Ви беше обръщано внимание и Вие би следвало да знаете, че всяка медия си има специфика, с която следва да се съобразявате. Модераторът накрая ще заключи темата, понеже започва "да тежи". Интернет е бърза информационна среда. Позволявам си тези бележки, понеже сте нов изглежда в този вид комуникация и не е имало кой да Ви информира.

  Моите уважения към това, че имахте доблестта да признаете умисъла във Вашето държание. Същата, за съжаление, не се среща толкова често. Колкото до специално извинение, не ми е нужно, предпочитам спокойния добронамерен и разумен тон, характерен за цивилизованите хора. Разработена е – във фантастиката предимно, теорията за контакта. Контактът се осъществява – резултатът е съжителство на различията или унищожаването на различния, или контактът не е възможен – различните се разминават, без да се срещнат, или разликата е толкова голяма, че единият "не вижда" другия или няма интерес към него. Лично аз предпочитам в случаите, когато разликите са много големи, да подмина, пред алтернативата на безсмисления спор, който единствено води до късане на нерви и до нелицеприятни (безпристрастни? – бел.м., tisss) обиди. В такива спорове не се ражда нищо. Новото е продукт на обмяна на идеи от добронамерени и информирани хора. Като вметка – това е теорията за т.нар. "справедлива цена". Идеите са също специфичен вид стока и такава цена бих платил с удоволствие. И за да не стане прекалено дълго, предлагам Ви да откриете друга тема, където да обсъдим въпросите за стила, литературата, реалността, езика или каквото там се получи, като за онези, които се интересуват, може да се поставят линкове към предходните Ви теми.

  Като край на моето участие в настоящата тема, Ви пожелавам добро здраве и други интересни произведения, които да имат възможността да бъдат видени от читателите.

  С уважение*

___

* Божидар Пангелов. Някои от стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски и английски език и се публикуват в сайтове за поезия, антологии, периодични  издания по целия свят. Той е един от участниците в германския проект "Европа... поема" Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010 и в проекта ”SPRING POETRY RAIN” 2012 г. в Кипър.

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 21 avg. 2019

ОНОВА ЛЯТО КРАЙ КИТЕН

ОНОВА ЛЯТО 
КРАЙ КИТЕН

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в съня ми,
нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя –
хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих го у мен си.
Това знаеш ли, татко мой?
Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лице с юмруци и думи,
криех се в кюмюра да изплача унижението,
и не ти се оплаках нито веднъж.
Когато станах голям, явявах се в дома ти
само за да се похваля с успехи,
и премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на онази фиеста
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
зад черквата "Свети Мина",
дето съм кръстен чак в седмата си година.
Ех, как съжалявам, че ви поканих –
видяхте как падам под ударите
на моя противник – момъка срещу мен!
И после у дома за този злополучен мач
ти дума не обели, нищо не ми рече.

И добре знаех, че не ти е било приятно
да виждаш сина си как губи на ринга,
но то си бе, разбира се, нещо в реда на нещата,
защото бях преживял вече лятото край Китен,
когато за пръв път се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях –
за да си човек, най-важното е
да се научиш да губиш като мъж и българин –
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято край Китен
преживях първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили мой татко,
дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето

и гледаш внимателно и хладно отгоре

как падам на ринга и пак ставам,

как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
което значи, че все още съм жив.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 apr. 2017 – edited by 20 uli 2019

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

Остригани и подравнени, от глухо село или град,
смутени, доверчиви, неми в казармения вечен ад,

осемдесет в една горичка несрещнали се с любовта
мечтаехме си за момиче с муцунка нежна и бедра,

разголени над коленете, с налети люшнати гърди,
с усмивка мила, от което кръвта ти бясно да заври.

До късно нощем под звездите говорехме все за това,
къде ли нашето момиче самичко скита по света; 

шегуваха се старшините и даже гавреха се с нас
и им преглъщахме шегите, подвластни на онази страст, 

с която всеки мъж се ражда и носи тайно цял живот,
пленен от сексуална жажда от раждането чак до гроб.

Къде са днес онез момчета от тайнствения дивизион,
започнах напоследък често за тях да си припомням, щом 

усетя, че съм необичан, ненужен, посивял от страх,
че някак тъй и без момиче живота си дотук живях.

Годините ни се изнизват като мъниста от гердан,
в живота си човек сам влиза и си излиза гол и сам,

та моля, пак си говорете за щастието в своя дом,
но аз оставам си момчето от тайнствения гарнизон.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 uli 2013 – edited by 19 avg. 2019

НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ

НЕ СИ ПИШИ КРЕДОТО ПО ОГРАДИТЕ*

  "Трудно е да отхвърлиш учтиво предложение, особено когато идва от човек с патлак в ръка". Личният ми девиз е от японските легенди: "На най-добрия самурай не му се налага да се бие". Защо ли? Бият се леваците – да си докажат, че не са въздух под налягане. Накъсо, не знам по-сигурно оръжие от хладния разум в изострена ситуация с капризен никаквец.

  
  Пази се от страхливеца и от психически неуравновесения! Тази отрепка е най-опасният ти враг. Затова съм за всеобща забрана върху свободната търговия с огнестрелни оръжия и велики идеи за нови духовни ценности, което е старата версия на печално известната от болшевизма и нацизма идея за нов световен ред. Лабилният психически несретник търси повод да докаже, че е нещо в този свят. Чуеш ли някой да говори сам за себе си колко е велик, па какви титли притежава и колко е ценен, стой по-далеч от такъв, нужен си му не за дискусия, а за да те принизи до първобитния си рефлекс към живота. Дали ще е "писателя" Христо Стоянов, "гениалния" Принц папа Жан, Йоло Денев или Лорд Бул, става дума за един и същи тип дълбоко неудовлетворен от себе си човек, който избива комплекса си за малоценност чрез титли, закани и гневни обвинения към всеки, който и за миг макар си е позволил да се усъмни в гениалността у идиота.

  Кажи си просто "Все още мога да прескачам локви" и отмини нататък!

   

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited 18 avg. 2019

___

* Станислав Йежи Лец (1909-1966), из сборника "Невчесани мисли", бел.м., tisss.

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ*

Дошъл си да говориш с мен и
нахълта мраз в кристалния покой,
защо сега ме гледаш притеснено –
откри ли, че не съм ти свой!

Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.

 Ала това е непредвиден порив,
разбираш ли – ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 17 avg. 1982 – edited by 17 avg. 2019
Илюстрации:
- Август 1990 г. – в Несебър (горе); 
- Август 1981 г. Вера и Надя (долу).

___
* Вж. Георги К. Бояджиев, сб. "Сутрин рано", изд, "Хр. Г. Данов", 1983 г., стр. 24, бел.м, tisss.

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ

  Паразит – (от гр.parasitos "който яде у някого") 1. Организъм, който живее в друг организъм или върху него, като се храни с неговите тъкани и жизнените му сокове. 2. Насекомо, което... 3. прен. Който живее за сметка на чуждия труд; експлоататор на чуждия труд, тунеядец. 4. Действуващ персонаж в античната комедия, изпълнявал ролята и на шут. Паразитен – 1. Който се отнася до паразит или е свойствен нему. 2. Нецелесъобразен, вреден, излишен.*

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ**

  
   15.08.1998.

  Днес е Голямата Богородица, краят на горещниците. Жегите са незапомнени тази година. Термометърът на балкончето ми показва плюс 41 градуса. Сред всеобщата обществена и държавна развала тук, в България, която от чудесно кътче на Рая е заприличала на сметище с шетащите мутри, политически палячовци и артистични мекерета на властниците и бандитите... народът – т.е. всички ние, останалите, все пак намираме начин да сме щастливи. А какво щастие е да се глумим и подиграваме на самите себе си. Съседите като мравки притичват ту до родното си село, ту па до пазарищата, мъкнат сухоежбина, варят манджи, месо, лютеница, компот за зимата, сладка. До полунощ мъжете долу пред входа пляскат карти, наливат се с домашна ракия и евтина бира, ехтят чат-пат и грозни закачки, току на някого балансите му са избили и пяна хвърчи от устата, юмрук се размахва, като аргумент и правосъдие.

  Жените – и те, ама дори не крият циничните си приказчици; и всичко е до болка явно, извадено на показ дори пред дечурлигата, които се въртят наоколо, попиват сексуалните намеци и откровения между родители и съседи. Всичко – казано уж на майтап;ала вероятно не съзнават, че така губят всякакъв авторитет, и уважение у младите. Задух, прахоляк, нечистотия, невежество, завист, грубости... Как живеем, Боже мой! Ами че между нас и циганското гето Столипиново разлика няма; онези хора там поне друго не са и видели... Отде се завъртя тази вихрушка над нас, над целия ни Български род? През вечер-две тумби мургави апаши посягат на колите, гаражите, избите, жилищата ни. Мародерстват и българчета наркомани; знаем кои са, къде живеят, и кога като глутница излизат да върлуват нощем. Разбитите врати, изтърбушенити автомобили, поломените ни жилища, изтърбушените изби, където нашенецът е скътал за зимата бурканите си със зимнина и дръвца; пък полицията иде да регистрира поредната пакост и как никой от нас и не си прави илюзията, че властта е срещу престъпниците, че властта не им е ортак, който дели награбеното, охранява живота и здравето не на гражданина, а не на безчинстващия тарикат. Да, то си е война с народа. Подла необявена война, без фронтови линии и без правила, а ние сме голи сред вълци, предадени от онези, които сме избрали да ни защитят.

  Появи се и съответната Литература на Прехода... Христо Калчев (1944-2006)*** –автор на трилогия "а ла Марио Пузо", с вариации по мафиотската сага "Кръстникът" вече е хит на книжния пазар. Вестниците ухажват автора с пространни интервюта, представяния, благосклонни разбори. Шега ли е! Литературните образи на Христо Калчев създават чаровна аура на бандитите. Няма що, литература свръхмодерна, динамична, актуална, потресаваща. Литературните герои, че и самите "писатели" пердашат на сленг. Уличната реч на аутсайдерите покрай вестниците и списанията, покрай телевизионните шоута и радиопредаванията се промъкна и в парламента. Почнахме да се възхищаваме на безсърдечието. Мутрите не се крият, като герести петлета шетат като да са каймакът на обществото; за тях песни се пеят, театърът тях представя, изкуството тук с тях се занимава. Подвизите, скапаният им живот се коментират с най-пикантни подробности – кому пръснали черепа, кому потрошили костите, кому взривили частния му конак или офиса, мерцедеса му, кому извадили трупа от кладенец, пък кой си бил оправял зъбите, стомаха, разклатеното здраве, разбитите нерви, тъкмо когато Следствие и Прокуратура се заели с него.

  За тях се грижат най-добрите ни лекари, психотерапевти, хирурзи. Натрошен от взрив бомбаджия (адската му машина се взривила в ръцете, докато я залагал под автомобила на конкурента си в Пазарджик) с частен самолет приятелчетата му го изпратиха през Атлантика чак в Ню Йорк, в най-модерната клиника на света, за да го съшият, закърпят, възстановят. И публиката страда за неговия малшанс, горкичкия. По вестници и по телевизионни студия що сълзи се проляха!

  За тези персони се грижат най-елитните адвокати на днешна България. Банките за тяхна полза единствено работят. Най-луксозните обществени заведения са горди да ги обслужат. Скъпо платени летописци документират всяка минута на неколцината мафиотски донове. Самочувствието на тази пасмина превтаса дотам, че мафиотски бос, шефът на Мултигруп Илия Павлов, предложи на министър-председателя Иван Костов да се договарят за външнотърговските далавери и вътрешната политика на Правителството. В купени от българската мафия вестници и луксозни списания са документирани интензивният "творчески" живот на проспериращия наш бизнесмен, скъпите му придобивки, грижите за тялото, муцуната и прическата, за чудесната му семейна хармония, е, например, нейде по Калифорнийското крайбрежие на Щатите, на Канарските острови или в Швейцарските Алпи.

  Майтапят си се бедняците... Попитал чичо Вичо внука какъв иска да стане, като порасте... Ние мечтаехме да станем пилоти, граничари, матроси или пожарникари заради хубавата униформа, фуражка и лъснатия с пуцинг шлем, за мъжеството и героизма да защитаваме сами Отечеството. Петгодишноно внуче днес рапортува нахакано: "Мутра искам да стана, деденце. Ей тъй, с патлака... бам-бам-бам!... да трепя, да карам мощна кола и мацките да ми вървят по петите". Ще се плаща. Рано или късно, ще ни се наложи да платим за стореното. Възмездието няма начин да избегнем, колкото и някои за добре устроени и неуязвими да се смятат. Наказанието си е у нас, носим го в себе си като ракова клетка; метастазите са налице, а мнозина още не го разбират.

  Виждаме какво се случи тези дни с проспериращата доскоро фамилия Баневи****. Втурнаха се през просото, прекрачиха всякаква мяра в алчността, лакомията и ето ги – раздвоени, ръфат се помежду си като гладни хищници, състезават се кой по-бързо да разпродаде натрупаното богатство: тузлията Банев, до смърт изплашен от връхлетелите го кредитори, Баневица – в плен на мания за преследване, и двамата – яростни, объркани, изгубили представа за какво са на този свят. Единственото светло нещо у тях е седемгодишното им хлапенце, което носи слънчевия характер на неопетнения. Само то останало като зелено клонче върху това доскоро могъщо, неподвластно на ветровете, ала ударено от собствената си алчност дърво.

  Не материалната оскъдица, не деформираната плът, а душевната уродливост е ужасна. И си мисля – живее успоредно с нашия видим материален свят друг свят, невидим, но всевиждащ, и той не оставя престъпника ненаказан. И да се радвам на възмездието ли, което го сполетя напоследък? Жал ми е за някога тъй талантливи личности. Жал ми е за така пошло похабения чудесен човешки материал!

  * * *

  Мухата е циганинът на насекомите. Хитро, крадливо, пластично създание. Нагла твар, влюбена в бляскавите дрънкулки и помията. Колко скучен би бил светът без дяволити, хитри, наблюдателни оченца, без бръмкането й! Тя е самата жизненост – едновременно хищна, ала и безпомощна, нахална и нежна. Оцелява в невероятно трудни обстоятелства. Ражда многобройната си артистична челяд, пълни света с веселие и досада. С гръмки кавгаджийски крясъци жали високо. Празнува гръмко, хвали се нависоко или на висок глас се заканва. Възпроизвежда се като че ли от нищото. Способна е и качественото вино да превърне в нещо прокиснало. Бог или Сатаната създал мухата? Кого изразява! Възхищава ме способността й да оцелява.

  Що се отнася до мнозинството т.нар. роми, за настройването срещу тях причина е собственото ни нехайство към реда и законите в държавата. Лесно е да ги осъдиш, трудно е да ги разбереш. Екзотично племе! Но защо да го гледаме предизвикателно, когато то заема всяко пространство, което ние не стопанисваме. Сурови уроци има да учим от него. Всеки случай магарешкият трън, израснал красив сред фъшкиите и боклука, ми е по-близък от увития в целофан букет парникови гладиоли.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 avg. 2019

Илюстрации:

- Интериорът в кичозния палат на една от фамилиите на прехода (горе);

- Владо Даверов (1948), колега от в. "Софийски университет" (долу)*****

___

* Речник на чуждите думи в българския език, стр. 547.

** Фрагмент от поредицата есета „Младите хищници”.

*** Макар много повече да приличат на сапунки, романите му са сравнявани с онези на Марио Пузо. За това заявки даваше отново първо Калчев. В един момент, след като поредицата потръгна с успешните продажби на първите три романа - "Нерон Вълка", "Калигула Бесния" и "Цикълът на Месалина" - Калчев подхвърли аналогията с Балзак. Но тя прозвуча неясно на журналистите. А нашият писател със самоирония искаше да обърне внимание на своята "Човешка комедия", на раждането на романите си като своеобразни подлистници, както и на спецификата на героите си - всичките авантюристи, търсещи бърз начин за издигане в обществото. Но сравнението с Балзак не хвана дикиш. И Калчев насочи към далеч по-лесносмилаемата аналогия с Пузо. Общото с когото е само романтиката, с която облъхва бандитите, превръщайки ги в сандокановци... Вж. http://www.politika.bg/article?id=7269

**** В случая фиктивна фамилия, една от многото. Вж. https://pik.bg/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B0---%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5--news791534.html
***** Вж. http://senzacia.net/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-2/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%85-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB-50347 Бел.м., tisss.