РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

РАКЕТНИЯТ ДИВИЗИОН

Остригани и подравнени, от глухо село или град,
смутени, доверчиви, неми в казармения вечен ад,

осемдесет в една горичка несрещнали се с любовта
мечтаехме си за момиче с муцунка нежна и бедра,

разголени над коленете, с налети люшнати гърди,
с усмивка мила, от което кръвта ти бясно да заври.

До късно нощем под звездите говорехме все за това,
къде ли нашето момиче самичко скита по света; 

шегуваха се старшините и даже гавреха се с нас
и им преглъщахме шегите, подвластни на онази страст, 

с която всеки мъж се ражда и носи тайно цял живот,
пленен от сексуална жажда от раждането чак до гроб.

Къде са днес онез момчета от тайнствения дивизион,
започнах напоследък често за тях да си припомням, щом 

усетя, че съм необичан, ненужен, посивял от страх,
че някак тъй и без момиче живота си дотук живях.

Годините ни се изнизват като мъниста от гердан,
в живота си човек сам влиза и си излиза гол и сам,

та моля, пак си говорете за щастието в своя дом,
но аз оставам си момчето от тайнствения гарнизон.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 uli 2013 – edited by 19 avg. 2019