...хубава съм като
шатри кидарски, като Соломонови завеси...*
ОНАЗИ НОЩ
Онази нощ как светеха бедрата й,
щом гостите си тръгнаха онази нощ
и хлопнах аз след тях вратата си,
да не усетят колко ставам лош!
Лоза със сок налети са гърдите й –
от аромата им в екстаз, опиянен,
докато ми разказваше тъгите си
и колко всъщност е далеч от мен,
в онази бяла шия бавно впивах се,
нослето й погалих със солен език,
когато тя под мен като змия се виеше
и молеше: "Почакай, мили, само миг –
не мога да те любя, вече съм омъжена
за другиго, не искам да съм в грях,
животът и без това е труден, тъжен".
Отвръщах й със саркастичен смях.
Ала ръцете й по мен пак се усукваха,
гърба ми с остри нокти лошо изподра,
докато в нея бавно се промъквах аз,
и паднах в плен на нейните бедра.
Косите й на августовски зной миришеха
онази нощ след празника ми и така,
заслушан в учестеното й дишане,
я галех тъжна с трепетна ръка.
По-тежък и от кораба "Титаник", там
потъвах в бездните й чак до сутринта,
завинаги заседнах в онзи Тихи океан
от женска нежност и от самота.
Пловдив –столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 11 avg. 2017 – edited by 12 avg. 2019
–––
* 3. Влечи ме, ще се завтечем подире ти; - царят
ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим
твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри
кидарски, като Соломонови завеси...
От Библията, ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ, от Соломон. Бел.м.,tisss.
Чета великолепната книга "Българският Великден или
страстите български"... и хлъцвам: Тончо-Жечеви му работи! Върви си
плавно, напоително разказът, па току авторът изтърси някоя чужда, бамбашка
дума. Разправя за Тодор Икономов (1835-1892), явно с обич говори, с пристрастие
за този по-малко известен в галерията от възрожденските ни български характери, и ни в
клин-ни в ръкав вземе, та изтърси "Тук той (Тодор Икономов,
бел.м., tisss) епатира синодалните старци със своя консерватизъм,
спечелва си славата на заклет консерватор"... Скачам да ровя из Речника
за чужди думи в българския ни език какво ли ще да значи "епатира", но
в речника не почели въпросната дума; намирисва ми да е френска, и ето, че в
малкия речник от 14 500 думи на Бл. Даков и М. Каракашева от 1960 г. откривам – "epatant" в разговорния френски език означава "изумителен". А в обемистия речник на Благой
Мавров от 1950 г. има гнездо от думи, тъй да се каже, роднини на "епатант": "епате" (слисан,
смаян), "епатман" (зачудване, сащисване), първичен смисъл: сплеснатост; "епатер" (счупвам крак или подпора;
сплесквам; просвам върху земята), "епатьор" (който обича да
смайва, любител на сензации). Достопочтеният професор изровил дума от
разговорната френска реч вероятно случайно.
Случайно! Да беше някой невежа, че да го приема за случайно;
целта очевидно е да въведе чуждицата вместо простоватото наше
"изненадва", демек, да се шашнем ние, българите, да
се сплескаме, пардон (извинете), демек – да се
епатираме.
Така в далечния май 1967 г., войник в ракетен дивизион сред букаците край пътя между Хасково и Харманли, готвейки се за кандидатстудентски
изпит по български и литература с разкошната – кой каквото ще да рече!
– "Панорама на българската литература" на проф. Пантелей Зарев, налетях на непозната за мен по онова време дума от латински
произход "еманация". Цитирам: "Ботев*е рядко
изключителна личност, най-вдъхновена еманация..." и т.н. Лесно
ми беше! Но и в леснотията има мизерии; тази еманация я бяха почели в Речника
за чуждите думи в Българския ни език с четири значения. И аз бая се зачудих кое точно значение
ще да е имал на ум авторът, кое точно измежду четирите! –
1) излъчване, отделяне на нещо;
2) излъчване на радиоактивни вещества;
3) радиоактивен газ, продукт от разпадането на радий, торий,
актиний;
4) излъчвано от божеството световно разнообразие. Според г-н
Платон, божеството излъчва световния разум, световната душа и сетивния
свят?
Ха върви я разбери! Записах си аз най-старателно
тази "еманация", па я тропосах подир месец в писмената си
кандидатстудентска работа, тъй да се каже, за аромат и показ я плеснах. Айде
де! И ний сме яли бонбонки тик-так, закачили сме по нещичко от циливилизасиона,
не сме дип хептен простак българин!
Питал съм по същия повод преди трийсетина и повече години
тогавашния добър приятел, понастоящем проф. Иван Сарандев, поради
что нашите учени-езиковеди и най-паче господа професори и академици се срамят
да хортуват по български? Да не би да се опасяват, че светът ще ги вземе асъл за невежи българи, та препълнят писмената си реч, и особено
литературноисторическите си опуси с купища чуждици, непонятни за масовия българин – шарени словца, изкопани сякаш нарочно, за да ни тръшнат с кроше или ъперкът на
боксовия ринг. Иван Сарандев в онзи момент се поокашля тежко-тежко, изтегли тънка като пиявица усмивчица под носа си: "Всяка наука си
служи с терминология, какво има да се чудиш! Това е нормално".
Въпреки че се насилих да я разбера тази мистерия с чуждиците (ето,
вече съм на шестдесет и кусур лазарника), и досега умът ми го не побира – какво
общо има, да речем, синът на даскал Ботйо Петков из Алтън Калофер с ядрената
физика или с отделянето на газове, па колкото и благородни да са тези газове
според госпожа Физиката, госпожа Химията и пр. науки. Та въпросът ми е: за кого
творят родните светила по Български език, Родна литература и по Българска
история? За шепата дълбоки специалисти ли творят уважаемите, или за
милионите обикновени българи и техните деца? За да не изглежда
въпросът ми пресилен упрек, мога тутакси да посоча какъв айрян от чуждици се
лее из писмената реч у последователи на току упоменатите двама значими учени, професорите Тончо Жечев и Пантелей Зарев.
Мога обаче и да посоча светила на българския ни литературен
небосклон, като професор Александър Балабанов – първи превел Гьотевия
"Фауст" на български език, за когото Цар Борис III в тесен приятелски кръг споделя колко съжалява, че няма правомощия да възнагради младия Балабанов с аристократичния сан граф, или както и редактора на може би
най-престижното литературно списание у нас за всички времена –
"Златорог" на Владимир Василев, Петър Динеков – най-почитан
сред изследователите на Българския фолклор и мой преподавател в университета, хора с характер, които не си позволяват лукса да се бъзикат с българина, като му пробутват жалки, унизителни трикове, пренебрегвайки именно Българския език.
Вероятно съм наивен да мисля, че няма такава материя из сферата
на История, Литература, Народопсихология, Реч, която да не може да се обсъжда и на
прост български език, без издирвани специално за да ни тръшнат по гръб чуждици,
без наукообразни примеси на словесен турлю-гювеч чуждици от екрана на
телевизията и от предавания на българските ни радиостанции. Па за всеки случай
защо да не попоглеждат чат-пат и към текстовете в Библията! Щом като дори християнският бог
– Богочовекът според библейската легенда, не се изкушил ни за миг да се прави на
извънземен, нас какво ли ни изкушава да се правим на чужденци
сред своите!
Моя позната, филолог по специалност, ей така се изрази:
"Непрекъснато казвам на моите ученици, че трябва да бъдат
патриоти". С това "патриоти", вместо онова нашенско "родолюбиви българи", дали не си заприличала на лекаря -
тютюнджия с пожълтели от пушене пръсти, който в жарки беседи клеймял
никотиновата отрова? – запитах я на четири очи, ама госпожата взе, че ми се
ядоса: "Виж какво, господин пурист (чистофаник, казано на българската), "патриот" отдавна
се е наложило над архаизма "родолюбци". Обиди ми се, накъсо казано.
То японец неслучайно рекъл, че възпитанието на нацията започва
от възпитание изпървом на учителите, според свидетелстващия проф. Марко Семов в
книгата му "За Япония като за Япония". Ей тъй високо уважавани наши българи внушават на обикновения българин как хубаво е да се прехласнеш
по чуждото, колко приятно е да мислиш българското за по-долно от чуждото.
Разбирам колко изискан в родолюбието си е уж простичкият Захарий Стоянов (1850-1889), когато изпълва близо осемстотинте
печатни страници на "Записки по българските въстания" (най-българската ни книга) с благозвучната, нюансирана, пребогата на отсенки,
подтекст, метафорични образи и алегории, самоиронии и словесни каламбури
простонародна жизнена българска реч. Урок е не само това, което се изрича;
урок е и начинът, по който си служим със словото.
Преписвам тези бележки от далечната 1998 г. за немарата към родния
език, която показват не само литературни историци, коментатори на българската
литература, анализатори, но и т.нар. политически елит в днешна България, и ми изгрява
пред очи русизмът "нелицеприятный". Не съм чул тази чуждица**, която на
български се превежда като прилагателно със значението "безпристрастен или справедлив" (за разлика от руското
наречие лицеприятно, което на български значи "пристрастно"),
веднъж да е употребена с истинския си смисъл, какъвто носи тя в руския език. От Мартин Карбовски (1970), наред с Кеворк
Кеворкян (1944) и Тошо Тошев (1942), та до самия ни Президент на
Републиката Георги Първанов (1957), всичките уж корифеи на българския дух, като
рекат "нелицеприятно",
разбират "неприятно". Ей такваз ни културата, каквато ни е речта – фасони,
сръдни, закачки, пунти-пластика и суетност: боси, та им духа и между ушите!
ПОСЛЕСЛОВ
Преди години питам на двора у на нашите, дето още живеехме с жена ми, дошлия от София проф. Иван Сарандев защо толкова
се размазва по Елисавета Багряна (1893-1991), като госпожата обикаляла най-луксозните местенца на Централна и Западна Европа, когато тук жандармерията е разнасяла
набучени на кол отрязани глави на партизани? Тъкмо му
бяха издали книгата "Анкета с Багряна" в известно софийско
издателство. И той ми отговори ето как! "Наистина си е поживяла сред
каймака на европейското аристократично общество, но където е ходила, разнасяла
е славата на България!"
Това ми дойде на ум, докато четях изгъзиците на
феновете Папа-Принц-Жанови. Тъй че нищо ново под слънцето. Заядох го тогава
Сарандев що е писал с толкова предвземки, които биха разбрали не повече от
стотина телета от неговите научни среди заради изобилието от чуждици. И
маститият професор взе да се оправдава, че и лит.критиката си има своя терминология,
както във всяка научна сфера. И го разстрелях с въпроса, след който приключихме
разговора: Ти за кого пишеш? За хора с титли, или за масовия обикновен
българин?
Беше долетял до Пловдив с най-ранния влак от
София, за да ползва баща ми, който работеше тогава към мебелните магазини в
Пловдив, да си похарчи парите Иван, като понакупи персийски килими, понеже някой
му пуснал мухата, че левът предстои в най-скоро време яко да се обезцени. Писал
съм за Сарандев в текст, озаглавен "Дървеният Иван". В моите представи той си
остава типичният човек с талант, но без характер. Да отстояваш българщината
точно когато ни унижават по всякакъв начин, изисква да цениш първо своята
родна реч. Нали е ясно!
Пловдив – столица на
културата, Европа 2019
Plovdiv,
edited by 11 avg. 2019
Илюстрацията долу:
- 1976 г., с баща ми на двора край старата къща в Мараша.
NOTA
BENE: На 11 август през 1878 г. малоброен руски отряд и нашите български
опълченци отстояват срещу нахъсаните диви башибозушки орди и многократно превишаваща
редовна армия на Османската империя позицията си на връх Свети Никола в Стара
планина.Това е ключов момент, който преобръща хода на войната.
___
* Вж. П. Зарев, "Панорама на българската литература", 1966,
т. І, с. 283, 385.
** Вж. "Русско-болгарский словарь", Москва-1969, с. 516 и с. 418. Бел.м.,tisss.
Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един философ, учител и писател, който в момента е в тежко положение: загуби СЪДЕБНОТО ДЯЛО срещу уволнението си от работа и няма какво да яде, а Съдът го осъди да изплати съдебни разноски в размер на голяма сума пари, и тя се увеличи още повече, защото го дадоха на Частен съдебен изпълнител. Става дума за г-н Ангел Грънчаров. Моля, нека проявим своята човешка и гражданска съпричастност, като си купим по една негова книга (хартиено издание)!
* * *
На предложената за обсъждане щекотлива философска тема "Дали да ходим на училище" философът получава отговора на любознателен анонимен посетител във философския му блог. И така започна кавгата!
Аноним I: – Хахахахахаха, има ли
смисъл, наистина??? Ако сте уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 – тогава със сигурност няма смисъл да
ходите повече на училище, защото определено не ви е там мястото. 8.08.19 г., 15:09 ч.
Философът от Долна Баня възпитано отговори: – Другарко
даскалице-мерзавке, в това клипче младите хора разсъждават има ли смисъл да
ходят в училище, където такива кадърни чукундурки като Вас само им губят
времето. Сфанахте ли за какво става дума, дебилизирана злобна нещастнице? 8.08.19 г., 15:36 ч.
Аноним II: – Отговорът е
"да". (Т.е. трябва да ходим.) 8.08.19 г., 16:05 ч.
Но философът, набрал вече скорост, елиминира със замах и този втори почитател, като в познатия си стил се обръща и към него като към жена, и защо ли? Според Сократ Долнобански, жените по природа са неспособни да обсъждат философски проблеми, които са приоритет на мъжкия свят.
И Философът зададе към въображаемата жена жестокия свой риторичен въпрос: – За да затъпявате ли? Или
за да се обезличавате повече? 8.08.19 г., 16:47 ч.
Аноним II обаче се заинати и каза: – За да се учат. 8.08.19 г., 17:08 ч.
И философът каза "на жената" (в неговото си въображение): – На какво? На Вашия
"морал" ли? Опази Боже! 8.08.19 г., 17:19 ч.
Анонимен I без капка уважение каза: – Ти ако имаше качества за
учител, щеше да преподаваш на учениците в час и да разговаряш с колегите си в
учителската стая, а не с рошавите, некъпани кучета, вързани с верига до
караулната будка в мега-престижния квартал Столипиново и с котките в Долна баня. От каква позиция си позволяваш да обсъждаш съвременното образование, като четвърта година поред си безработен-нощен пазач-общ работник в селското
стопанство? Твърде са далеч предизвикателствата и проблемите на модерното образование в България от интелектуалните ти хоризонти (мотика, права лопата, синджир за връзване
на кучета). 8.08.19 г., 18:01 ч.
Философът, обединил двата образа в образ на един недостоен опонент, (жена) в обичайния свой изискан стил каза: – Другарко мерзавке мари,
та нали Вие идвате да четете всеки ден в моя образователен блог, в който Ви уча
и Ви преподавам всеки ден елементарен морал, щото сте затънала в идиотизъм и в
аморализъм! Как да не съм учител ма, другарко, чувате ли се какво дърдорите,
движена от тази Ваша тъпа злоба и завист?! А Вие коя сте, ако смея да
запитам? В моя блог всеки ден идват стотици хора да четат и да учат при мен,
другарко, а Вие, позволете да запитам, с какво се занимавате и какво сте
постигнала? Станала сте анонимна, безлична мерзавка, от тази ли позиция на мен
ще ми правите тъпите си преценки, изразяващи единствено безпределната Ви злоба?!
Бясна сте, другарко, лекувайте се! Вашето нещастие е неизразимо с думи, горката
Вие! 8.08.19 г., 18:10 ч.
Отпратил двамата си опоненти, които вижда в очевидно противния за всички философи по света облик на жена, Философът не пропуска да обобщи: – Другарко, апропо, много
свойски ми говорите, ма! Да съм Ви разрешавал да ми говорите на "ти"?!
Това е невъзпитано ма, другарко простакесо! И от тази позиция ще съдите кой
какъв ли е мари, другарко тъпунгерке?! 8.08.19 г., 18:12 ч.
И така дълбоко философската дискусия по темата "Трябва ли да ходим на училище" приключи. Победи, както винаги тук, Сократ от Долна Баня.* POST SCRIPTUM: Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблеми и не виждате изход, ако търсите промяна и по-добро качество на живот – обадете му се!**
* * *
Между другото
РЕДАКТОР И СЪОСНОВАТЕЛ
НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" БЕ НАПАДНАТ В ДОМА СИ ОТ МУТРА С БУХАЛКА, У НАС ПАК БИЯТ
ДРУГОЯЧЕМИСЛЕЩИТЕ
Току-що бях нападнат вкъщи от въоръжено с бухалка съмнително лице с тегло около 100 кг. Атаката му не бе успешна, но ми пострадаха гърбът и ръката. Не ми каза защо ме напада. Не изключвам някой да му е поръчал във връзка с мои публикации – защото нямам отношения с него.http://crl-humanus.blogspot.com/
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 9 avg. 2019
–––
Евгений Тодоров (1949)
* Забележителното е, че на този велик философ от Долна Баня, Софийско Пловдивската обществена телевизия (по-точно казано, нейният управител Евгений Тодоров) от години великодушно предоставя трибуна да си води едночасовото предаване, за което очевидно плащат пловдивчани, данъкоплатци в едно от огнищата на цивилизована Европа. ** Вж. https://www.blogger.com/comment.g?blogID=8976651941941288673&postID=5854749985464620367&isPopup=trueБел.м.,tisss.
По-горе билото, майстори! Иде женихът – Арес същински, вижте, стърчи над всички мъже.*
ПОДСКАЧАЙКИ
ОТ КРАК НА КРАК
И както си вървя към къщи, подскачайки от крак на крак, и леко отмествам между релсите тревата да гледа все на юг, а не на север, и както ходя все по-сръчно по тази черна, грапава, плешива, олющена, изровена Земя,
и виждам, чичо Насо се завръща.
Нарамил две торби, чувал и чанта, пресякъл нощни пътища потайни, изкачвал триста склонове опасни и диви, непристъпни върхове, на гола пръст умирал до насита, от всякакви реки вода отпивал, на хиляди случайности приятел и смъртен враг на своите врагове... той иде и петите му отпяват така, че двете стари гуменетки и възелът на сухата му шия ми казват:
Хей! Каквото и да става, не виждаш по-красив, по-горд от него и по-достоен
в целия ви род!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 8 avg. 1982 – edited by 8 avg. 2019
БЕЛЕЖКА:
Посвещение на Атанас – третият (1912-1974) от петимата братя Бояджиеви, с когото и братята му брашно не мелели, странели от него, толкова бил див и невъздържан в хлапашките им игри, толкова силно се вживявал. Това е чичо ми, който с метална тръба прогонил петима милиционери, дошли в дома му (зад Аптека Марица), за да го арестуват; когато после сам им се предал, бил обезобразен, ала го оставили жив, и това е по време на масовите екзекуции на т.нар. врагове на властта в моя роден град. Издъхна в лагер за душевноболни край Хасково, след като многократно е пребиван в полицията по Царско време и в килиите на милицията за вицове срещу властта след Девети септември. Вж. https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7738079053148003992#allposts/postNum=0
Пловдив –столица на културата, Европа 2019
