ОНАЗИ НОЩ

...хубава съм като шатри кидарски, като Соломонови завеси...*

ОНАЗИ НОЩ

Онази нощ как светеха бедрата й,

щом гостите си тръгнаха онази нощ

и хлопнах аз след тях вратата си,

да не усетят колко ставам лош!

Лоза със сок налети са гърдите й –

от аромата им в екстаз, опиянен,

докато ми разказваше тъгите си

и колко всъщност е далеч от мен,

в онази бяла шия бавно впивах се,

нослето й погалих със солен език,

когато тя под мен като змия се виеше

и молеше: "Почакай, мили, само миг –

не мога да те любя, вече съм омъжена

за другиго, не искам да съм в грях,

животът и без това е труден, тъжен".

Отвръщах й със саркастичен смях.

Ала ръцете й по мен пак се усукваха,

гърба ми с остри нокти лошо изподра,

докато в нея бавно се промъквах аз,

и паднах в плен на нейните бедра.

Косите й на августовски зной миришеха

онази нощ след празника ми и така,

заслушан в учестеното й дишане,

я галех тъжна с трепетна ръка.

По-тежък и от кораба "Титаник", там

потъвах в бездните й чак до сутринта,

завинаги заседнах в онзи Тихи океан

от женска нежност и от самота.

 Пловдив –столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 11 avg. 2017 – edited by 12 avg. 2019 

–––

* 3. Влечи ме, ще се завтечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

  4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси... 

 От Библията, ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ, от Соломон. Бел.м., tisss.