НЕ ТИ ЛИ Е САМОТНО?

   Така естествена си,
   тънка, гола, като голо житно стръкче.*

НЕ ТИ ЛИ Е САМОТНО?

Не ти ли е самотно? По-весело е вън.
Че си била при мен, е само глупав сън.

Две чаши, с вино пълни, на масата стоят
и ти посягаш мълком към къшея чер хляб.

Животът ни какво е без щипка нежна сол,
наздраве, скъпа моя, със чаша алкохол!

Тук цялата във черно забулена жена
дошла ми беше вчера неканена, сама,

косата си, с която душите ни коси,
остави пред вратата, на гвоздея виси.

В кутията с цигари остава ми една –
животът ни обгаря в златиста светлина.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 dec. 2007 – edited by 12 avg. 2019

–––

* Из сонет на Па́бло Неру́да (1904-1973) – чилийски поет, публицист, дипломат, политик, бел.м., tisss.