ОТ МАНСАРДАТА

ОТ МАНСАРДАТА

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен,
млад мъж във плен на всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а аз сред книги, стихове печални...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,
жените ти изглеждат тъй красиви!

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса
внезапно сред настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,
увит до веждите във одеало;
о Господи, животът не е лош! –
свирукам пред строшено огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сутринта се лъсна,
Животът не е лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, глупав, беден, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен –
щастливец с жълто около устата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edted by 7 uli 2019

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети,
мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети.

Търчахме й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик
 и беден паж на нежната Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляхме вино, както му е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на млад поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, пръв от скучни дни,
залезе слънцето едва към седем,
момата тъй успяхме да пленим,
че позволи ни жадно да я гледаме,

да й нашепваме един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки почитател, що ме слуша,
ще кажа, че накрай ни позволи
да я изкъпем тримата под душа.

Тъй гола върху вехтичък диван
с целувки и милувки безразборно
ний любихме я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Отдето мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 6 uli 2019

ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

           ЖИВОТЪТ НИ

РАЖДА С КРИЛЕ*

         

По телевизията снощи един известен пойет

два часа се пудреше върху темата Поезия,

като усърдно чепкаше словесна дреб.

И друга една гарга уж го критикуваше,

а пък очевидно тъй се вълнуваше,

че може да се поотърка о своя кумир,

та напористата дама без срам и безспир

четкаше пойета колко е неповторимо велик,

как глъбинно умее да разкодира естеството

на тайнственото нещо, което зовем Живота.

Надавах ухо, докато съзерцавах децата,

които се гонеха, квичейки пред нашия блок

долу, в калта, боклуците, тъмнината

накрая на Пловдив, зад циганското гето.

Милите, те не знаеха що е това изкуство,

висока поезия що е,

психология, ритъм, музика, стил,

философски чувства.

Те просто живееха – падаха, ставаха,

и пак падаха, и пак ставаха

с драскотини и рани,

с подутини, синини,

понякога изподрани,

с избити зъби,

понякога нахапани жестоко, дълбоко,

до кръв,

от което естествено боли и сърби...

Докато онези там в телевизора двамата –

 водещата госпожа интелигентна, т.е. дамата

и онзи неин именит престарял стихоплетец

в това тяхно предаване скучновато и тъпо,

явно не съвсем не разбираха колко е скъпа

за едно честно и храбро хлапашко сърце

илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство

е именно това възторжено крилато чувство.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


 Plovdiv, 5 uli 2010 – edited by 5 uli 2019

–––

* Поводът е типично снобско тв-предаване на водещата г-жа Патрашкова (1962) с Любомир Левчев (1935), автор на блестящи стихове, но и на любопитната изповед: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!" Бел.м., tisss.

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

Четиво за ентусиазирания наивник

  Константин Мишев: 

  – Все повече се чувствам като идиот (кретен, нещастник), че някога избягах от този режим! Ами не съм ги разбирал нещата. Пълен тъпак съм бил. Добре, че Явор Дачков ги пуска тези интервюта, за да се опомня. Същите работи ги пише и Иван Бакалов (не го тагвам, че се сърди). Искра Баева, Пантев, Мантев и цялото войнство. Това е признание, че съм идиот, а не историческа студия.

  "Това предложение – да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от анти-комунистически съображения. Това е просто една тенденция, да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за Българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е Българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за Българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази История най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина – трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва". Интервю на Явор Дачков с доц. д-р Николай Гочев, излъчено по БСТВ.*

  Re. Константин Мишев: 

  "Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина, трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва".* MY COMMENT:

  – В цитирания пасаж първото изречение се отнася уж за Българската нация, а внушението е, че се отнася до Българската комунистическа партия. За разлика от Вас, К.М., смятам, че едномилионната маса от членове на БКП не бяха само наглеци и тарикати, кариеристи и предатели на българщината. По същия начин и 45-те години соц не бяха само убийства и подлост. Еднозначната оценка, обобщенията на едро са белег на незрелост или обслужват нечий чужд – не национален, интерес. Прекаленият светец (натегач пред новия Биг Брадър) и Богу не е драг. Поздрави от Пловдив! 

  Първи след Десети ноември 1989 г. се осефериха (възползваха се от ситуацията) доносниците и офицерите на Държавна сигурност, докато огромната маса т.нар. редови партайгеносета гледаха ентусиазирания народ по площадите и улиците на големите градове ошашавени. Бръкнете в биографията на повечето от сегашните ни първи демократи, ако желаете да научите как за един ден някогашен доносник става пръв демократ и ярък борец за европейски и всякакви нови духовни стойности!

  P.S.: Нещо подобно и преди се е случвало вече у нас. Да чуем Иван Вазов:

  "...От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот..." (от статията "Чистият път", май 1895 г.), вж. https://www.slovo.bg/showwork.php3…

  Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 5 uli 2019

–––

* Вж. http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/nikolaj-gochev-govoreneto-protiv-rodinata-e-opasno-za-choveshkoto-zdrave?fbclid=IwAR0S37K2ZFofZpIL3llQXjcWvDh81nC_SlOS0VccflIockEvpaXAIGNisz8 . Бел.м., tisss.

НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок –
към тях ръката ще посегне,
за миг към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited by 4 uli 2019

СЛАДКИ РЕКЛАМИ

– Леле, ще го смачкам, тоя ми съдра чорапогащника!

СЛАДКИ РЕКЛАМИ

1. Последният чорапогащник

  Тези дни аз – Конан Варварина, получавам настойчиви реклами от някаква фирма със следното съдържание: "Най-накрая чорапогащник, който не става на бримки, не се къса при най-малко задиране, освен това изглежда прекрасно и се облича лесно. Ако Ви е омръзнало чорапогащникът Ви да става на бримки и да се къса при най-малкото закачане, и искате да изглеждате стилно и да не се притеснявате, че ще се изложите в най-неподходящия момент, това може да спре, ще да го постигнете по следния начин, който не коства почти никакви усилия и е подходящ за всяка жена, която иска да изглежда стилно и да се чувства комфортно. Поздрави от екипа ни!"

2. Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран...

  "Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна и по-добро качество на живот – обадете ни се!" 

  

  В същия този сайт специалистът по вашите проблеми – вече не от свое име, а от името на фиктивно лице, отправил следния сърцераздирателен зов: "Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и писател, който в момента е в тежко положение – загуби съдебното дело срещу уволнението си от работа в училището и съдът го осъди да плаща съдебни разноски в размер на голяма сума пари, а пък тя се увеличи още, защото го дадоха на частен съдебен изпълнител. Нека проявим своята човешка и гражданска съпричастност, като си купим по една негова книга (хартиено издание). Заглавията на книгите му ще намерите в неговия блог. Благодаря за отзивчивостта и човечността!"

  Следва втори любопитен призив... "Здравейте, читатели на блога. Пиша ви тази молба да помогнем на учителя по философия, който започва протест на площад "Джумая джамия". Нека който е свободен, да помогне на човека в неговия протест. Пояснявам, протестът ще бъде мирен и няма да се крещи."

– И като няма да се крещи, аз какво да правя там?

Plovdiv, edited by 2 uli 2019

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

  

  Адам е логичен, жестът му настоява: не бива, не ни е позволено! Ева обаче е интуитивна – посягането й към плода казва: не бива, но аз силно желая това. Тези, според мен, са двете начала, чрез които вървим към Познанието, независимо от разните, често противоречиви, интерпретации каква дидактична уж цел преследва Библейският текст относно т.нар. грехопадение. Художниците по-вероятно е да са били наясно с алегоричния смисъл и на този епизод от Стария завет. Сексуалният подтекст едва ли е изобщо цел на изображението. Накъсо, познанието носи рискове и не е път, постлан с рози.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 uli 2019