ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША

ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША* 

Защо ли ми се струва, че нещо не ми е наред?
Уж всичко си е както преди –
гората същата, въздухът същият, водата същата,
само дето той не се върна от боя.

Вече няма да разбера кой от нас беше правият
в горещите ни спорове без сън и покой;
взе да ми липсва едва сега,
когато не се върна от боя.

Мълчеше неуместно и пееше ужасно фалшиво,
него все не можеше да го разбереш,
не ме оставяше да спя, ставаше с изгрева,
а вчера не се завърна от боя.

Самотно ми е, но не за това говоря;
изведнъж усетих: ами че ние бяхме двама,
и сякаш вятър ми угаси огъня,
когато той не се върна от боя.

Днес пролетта сякаш се отскубва от плен,
та му подхвърлих: "Остави да си допуша!"
А в отговор – тишина...
Той вчера не се върна от боя.

Нашите мъртви не ще ни оставят в беда,
нашите мъртви са като часовои –
небето се отразява в гората както във вода
и дърветата са някак сини-сини.

Землянката ни беше напълно достатъчна
и времето си течеше като за двама;
Сега всичко е само за мен, а защо ли ми се струва,
че аз не съм се върнал от боя!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 25 mar. 2019

Вж. http://epicenter.bg/article/Pilotat-na-vtoriya-Su-25-progovori-kak-prikrival-mayor-Filipov-v-posledniya-boy-s-islyamistite--VIDEO-/146734/7/0 

–––

* Превод: tisss.

ПИСМО ДО ТЕБ

ПИСМО ДО ТЕБ

Какво да се прави, кажи,

като слушамe плитки лъжи,

и нищо нормално не става

в тази сбъркана наша държава,

откъдето реших да ти пиша

без илюзии, без въздишки –

че онез там добре подредени

не им пука за теб и за мене.

А и що ли нас да ни мислят,

като любим ние на чисто!

Па и кой ще те трае такава,

щом и там любовта се продава?

И врабците край Сена ще кажат,

че и там е от камък паважът,

и дали пък не е все едно –

кой съм аз, че да те жаля?!

Парижани си чакат Годо,

ние тука гоним Михаля.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 uli 2012 – edited by 24 mar. 2019

ХЛОРОФИЛ

ХЛОРОФИЛ

Боли ли я косената трева,
нима очакваш нещо да ти каже!
Вдигни очи, виж тази синева
в зеленината как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес
пренася си товара нечовешки.
Да съди който ще, но – и злочест,
ще ти прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил,
лице заровил под калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й до края.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 jan. 2012 – edited by 23 mar. 2019

СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ УЛИЦА КОЗЯК

СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ

УЛИЦА КОЗЯК

Човекът зад завесата се крие,

на поста си, разбира се, той бди

да не сгрешим и кротки да сме ние,

разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче

у мен започва всичко да крещи

и ще ми се през локвите да крача –

щом видя го, на мен ми се греши!

С копривата да вляза в люта битка,
безплодната лоза за покося,
да разгневя гнездото на осите – 
да ме ужили някоя оса.

Над влюбения кос да се надсмея,
да литна след самотното врабче,
обхванат в плен от щурата идея,
че още съм невръстното момче,

че възрастните нищо не разбират,
ако навикват малкото дете,
че само търсещият не намира,
а пък тревата все пак си расте.

Косят я, мачкат я с обноски груби,
а тя е дом за всеки като мен,
готов да тича подир пеперуди
като хлапе до сетния си ден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 19 mar. 2007 – edited by 21 mar. 2018

КОГАТО СИ ОТИВАШ

КОГАТО

 СИ ОТИВАШ

Когато си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на оня непознат

и как със страст те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, се изстреля с вик

насреща му... и как денят случайно
като че ли изчезна, притъмня,
заслушан сякаш в огнената тайна,
на две души, облени в светлина.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 noe. 2012 – edited by 20 mar. 2019

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (прод. 3)

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (4.)
"Единственият автентичен седесар" (по негови думи) или...

 ГАРАБЕД ШПИОНИНА*

  Уверяват го от далечната 1992 г., че е с досие в архива на Държавна сигурност под готиния псевдоним "Николай", ама той отрича. По-късно твърди: фактът, че го били избрали за конституционен съдия, означава, че никога не е бил агент. Във вихъра на кандидат-президентската му кампания от 2006 г. вестник "Монитор" огласява документи, за които се твърди, че представляват личното дело на същия "Николай" и там черно на бяло си пише, че е агент на ДС от 1972 г. Човекът отново се инати – документите били фалшификат.

  Досадниците, този път вече с три документа, настояват: а бре Гьорги, а бре Марков, бил си агент на ДеСе, миличък, ето виж:

  1) Решение № 4 от 21.06.2007 г.,
  2) Решение № 10 от 25.07.2007 г, и
  3) Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията по досиетата, документират твоята чудесна агентурна дейност, скъпи ни г-н Георги Евдокиев Марков, във II отдел на Държавна сигурност и в VI управление (политическото гестапо на Тодор Живков) през периода 1971-1976 г. като агент с псевдонимите "Николай" и "Стефан".

  След решението первое Гьорги отново отрича да е писал доноси. Обаче второто решение на Комисията огласява за открита най-случайно в друго дело информация на агента "Николай" за обект на ДОП (обект за следене на Дирекция Обществени поръчки на МВР) "Скакалеца"... информация, приета в Държавна сигурност на 7 дек. 1972 г. по линията "Подготовка за бягство от НРБ".

  Ужжас! И той...?? И той какво...?! Той е кристално чист, чист като момина сълза!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 20 mar. 2019

–––

* Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA)

БЕДНОТИЯ

БЕДНОТИЯ

Вече уж друг съм и нощите – дълги, 

не спира часовникът сиво да трака,
всичко уж вече ми равно и пълно,
а може би то е голям недостатък.

В ръце ще се взема и аз най-накрая –
както някога гладен и бос по земята,
с любов ще се мамя, куп неща ще желая,
ненаситен ще ходя все по-нататък.

Достатъчно вече пестихме парите,
и тъй разпиляхме низ от години,
като ланския сняг – без да ни пита,
 животът накрая и нас ще отмине.

За малко сме тук и после ни няма,
в нечии сънища ще се помотаем,
докато приключи суетната драма,
в която животът е даден назаем.

Рискувахме, пихме горчивото вино
на гняв и на мъка, и не бяхме щастливи,
че силно мечтахме, но всичко отмина –
 били сме уж бедни, а много по-живи. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 sep. 2012 – edited by 20 mar. 2019