СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ
УЛИЦА КОЗЯК
Човекът зад завесата се крие,
на поста си, разбира се, той бди
да не сгрешим и кротки да сме ние,
разумно да се пазим от беди.
Навярно спец в следенето, обаче
у мен започва всичко да крещи
и ще ми се през локвите да крача –
щом видя го, на мен ми се греши!
безплодната лоза за покося,
да разгневя гнездото на осите –
да ме ужили някоя оса.
Над влюбения кос да се надсмея,
да литна след самотното врабче,
обхванат в плен от щурата идея,
че още съм невръстното момче,
че възрастните нищо не разбират,
ако навикват малкото дете,
че само търсещият не намира,
а пък тревата все пак си расте.
Косят я, мачкат я с обноски груби,
а тя е дом за всеки като мен,
готов да тича подир пеперуди
като хлапе до сетния си ден.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 19 mar. 2007 – edited by 21 mar. 2018
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар