СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ УЛИЦА КОЗЯК

СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ

УЛИЦА КОЗЯК

Човекът зад завесата се крие,

на поста си, разбира се, той бди

да не сгрешим и кротки да сме ние,

разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче

у мен започва всичко да крещи

и ще ми се през локвите да крача –

щом видя го, на мен ми се греши!

С копривата да вляза в люта битка,
безплодната лоза за покося,
да разгневя гнездото на осите – 
да ме ужили някоя оса.

Над влюбения кос да се надсмея,
да литна след самотното врабче,
обхванат в плен от щурата идея,
че още съм невръстното момче,

че възрастните нищо не разбират,
ако навикват малкото дете,
че само търсещият не намира,
а пък тревата все пак си расте.

Косят я, мачкат я с обноски груби,
а тя е дом за всеки като мен,
готов да тича подир пеперуди
като хлапе до сетния си ден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 19 mar. 2007 – edited by 21 mar. 2018