неделя, 24 март 2019 г.

ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША

ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША* 

Защо ли ми се струва, че нещо не ми е наред?
Уж всичко си е както преди –
гората същата, въздухът същият, водата същата,
само дето той не се върна от боя.

Вече няма да разбера кой от нас беше правият
в горещите ни спорове без сън и покой;
взе да ми липсва едва сега,
когато не се върна от боя.

Мълчеше неуместно и пееше ужасно фалшиво,
него все не можеше да го разбереш,
не ме оставяше да спя, ставаше с изгрева,
а вчера не се завърна от боя.

Самотно ми е, но не за това говоря;
изведнъж усетих: ами че ние бяхме двама,
и сякаш вятър ми угаси огъня,
когато той не се върна от боя.

Днес пролетта сякаш се отскубва от плен,
та му подхвърлих: "Остави да си допуша!"
А в отговор – тишина...
Той вчера не се върна от боя.

Нашите мъртви не ще ни оставят в беда,
нашите мъртви са като часовои –
небето се отразява в гората както във вода
и дърветата са някак сини-сини.

Землянката ни беше напълно достатъчна
и времето си течеше като за двама;
Сега всичко е само за мен, а защо ли ми се струва,
че аз не съм се върнал от боя!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 25 mar. 2019

Вж. http://epicenter.bg/article/Pilotat-na-vtoriya-Su-25-progovori-kak-prikrival-mayor-Filipov-v-posledniya-boy-s-islyamistite--VIDEO-/146734/7/0 
–––
* Превод: tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до...