ЛИЧЕН АДРЕС

ЛИЧЕН АДРЕС

Да, всяко начало си има и край,
а краят нормално е ново начало –
щом с огън в Театъра си поиграл,
ще виеш накрая и ти на умряло.

Да, всичко е временно в нашия свят,
за малко дошли сме трупа артисти –
отронени сенки от чужд листопад,
които с див кикот времето чисти.

Сезонът приключва и хайде на път,
а всъщност аз никъде няма да ходя,
мен тук ми е сцената, тука – домът:
България, Пловдив, един от народа.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 22 fev.2015 – edited by 22 fev. 2019

ПЛАМНАЛА ОТ СВЯН

ПЛАМНАЛА ОТ СВЯН

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

– Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам!

Блясва иззад очилата българикът строг,
бъркат му се времената в тъпия урок;

грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува, нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени – ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 11 maj 2006 – edited 21 fev. 2019

ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Тича влюбената Джени, цялата е вир-вода,
че ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака дяволът любим,
над полето пада мракът, над селцето – дим,

и една самотна врана, сгушила се в храст,
насред пътя й застана, с птичия си глас

дрезгаво изграчи, значи стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче, я миг поспри;

твоят мил целува друга; в тази киша с дъжд
трябва да си малко луда да търчиш по мъж,

зарад чийто ласки нежни глупави жени
падат в тънките си мрежи влюбени сами". 

Чу я Джени, запъхтяна, даже и не спря
и онази черна врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
я очаква там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден,
че е Любовта такава... но не питат мен.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 21 fev. 2019

___

* По Робърт Бърнс. Бел.м., tisss.

ПОПУЛАЦИЯ НА ВРАБЦИТЕ

ПОПУЛАЦИЯ 

НА ВРАБЦИТЕ

Врабците тези дни ме навестиха 

с присъщата си врява и кавги 

и жилището ми, до вчера тихо, 

от врабешките препирни ехти. 

Къде, приятелчета, сте се крили, 

навярно покрай някой стар комин, 

та сажди в черно са ви оцветили 

в нюансите на бедност, глад и дим! 

Подскача, виждам, новичък едничък, 

на човката му жълто... Хем напук, 

изглежда ми направо фантастичен 

в одежда чистичка от фин памук. 

Нахално гласовит, зъл, неуместен, 

на старото балконче долетял 

като поет световно неизвестен... 

Дали аз сам не съм си го избрал?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 3 apr. 2014 – edited by 20 fev. 2019

ЧЕРВЕНОКОСАТА

ЧЕРВЕНОКОСАТА

Тя върви под листопада... Тази огнена жена!
И над нея меко пада слънчевата светлина.

Тя е езеро, пъстърва в ручея игрив пред теб,
тялото й пее, пърха – волна птица в знойна степ.

Цялата те изкушава с тези огнени коси,
и когато отминава, вече същият не си.

Тя е горда, тя е млада, тя е изкласила ръж –
как по нея да не страда всеки пожелал я мъж!

Иде... Бърза запъхтяна не за теб. Ала защо
ти е нужна окована птица в клетка от злато?

Срещнал си я най-случайно в есенната тишина
като чужда страст и тайно влюбена във друг жена.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 оct. 1991 – edited by 19 fev. 2019

МЕЧТАТА

МЕЧТАТА

Мечтата, която без жал изоставиш,
най-вярно те следва в твоя живот.
Ние сме всъщност печал и забрава,
и тогава внезапно се ражда любов.

В каменистата сива струя на дните
остъклени от пот отминаваме с теб,
на челата си носим знак от звездите,
привързан с панделка траурен креп. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 uni 2012 – edited by 18 fev. 2019

ПРОСТО ЛЮБОВ

ПРОСТО ЛЮБОВ

За мен ти беше най-капризното момиче на земята 

и всичките жени наоколо бледнееха пред твоя чар, 
ала у мен беснееше не само един вятър: 
на всичките посоки бях слуга и господар. 

И колко перспективи славни и илюзии чудесни 
подритвах ей така нехайно с босия си крак; 
щом ти към мен погледнеше със поглед блеснал, 
бедняшката ни стая грейваше във тягостния мрак. 

Когато запъхтян от страст съм те прегръщал във леглото, 
ти бе по-нежна и красива и от мартенската ръж, 
защото сме били самотни две сърца, а може би защото 
ти бе единствена, а аз за теб – единственият мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 uni 2012 – edited by 18 fev. 2019