ПЛАМНАЛА ОТ СВЯН

ПЛАМНАЛА ОТ СВЯН

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

– Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам!

Блясва иззад очилата българикът строг,
бъркат му се времената в тъпия урок;

грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува, нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени – ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 11 maj 2006 – edited 21 fev. 2019