ПРОСТО ЛЮБОВ
За мен ти беше
най-капризното момиче на земята
и всичките жени наоколо бледнееха пред твоя чар,
ала у мен беснееше не само един вятър:
на всичките посоки бях слуга и господар.
И колко перспективи славни и илюзии чудесни
подритвах ей така нехайно с босия си крак;
щом ти към мен погледнеше със поглед блеснал,
бедняшката ни стая грейваше във тягостния мрак.
Когато запъхтян от страст съм те прегръщал във леглото,
ти бе по-нежна и красива и от мартенската ръж,
защото сме били самотни две сърца, а може би защото
ти бе единствена, а аз за теб – единственият мъж.
ала у мен беснееше не само един вятър:
на всичките посоки бях слуга и господар.
И колко перспективи славни и илюзии чудесни
подритвах ей така нехайно с босия си крак;
щом ти към мен погледнеше със поглед блеснал,
бедняшката ни стая грейваше във тягостния мрак.
Когато запъхтян от страст съм те прегръщал във леглото,
ти бе по-нежна и красива и от мартенската ръж,
защото сме били самотни две сърца, а може би защото
ти бе единствена, а аз за теб – единственият мъж.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 13 uni 2012 – edited by 18 fev. 2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар