Публицистика – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

     Продължение

    На 3 дек. в 9,00 часа ме канят с призовка от... 26 юни т.г., като свидетел, де факто потърпевш по дело срещу извършителя на пет кражби за период от седмица, както научавам чрез Постановление на пловдивската Районна прокуратура, подписано от някой си Б. Мендев – зам.районен прокурор. Б. като Богомил, Бойко, Бончо, Банко, Бранко, Божко, Богдан, Бибиян, Боби или каквото там още ми дойде на ум, явява ми се свенливо някак, едва ли не полу-анонимен. За сметка на това, за крадеца всичко като че ли е ясно. Името: Андрей Стефанов Атанасов, роден на 21 април 1983 г., което значи: през въпросната седмица от своя интензивен млад живот в гетото, когато извършил петте кражби с взлом (разбиване на врати), Андрейчо бил едва петнайсетгодишен. Живее в Столипиново, в блока на ул. Елба № 21.

  Първата отбелязана в това постановление на местната ни прокуратура кражба от 30 юли 1998 г., четвъртък; втората – от 5 август, сряда; третата – от 6 август, четвъртък; за останалите две не дават сведения*, само ме уведомяват за още две кражби през тази за юношата "работна седмица".

Забележките ми на лаик, лично заинтересуван от хода на следствието:

  1) Пръстовите отпечатъци върху металната врата на гаража, стъклата и вратата на жигулата ми са толкова ясни, папиларните линии на крадеца – дотолкова отчетливи, че мога и да ги нарисувам, но следователят Иванов, (и той без малкото име ми се явява, понеже Иванов е изключително рядко фамилно за нашите географски ширини) документирал, че отпечатъци по гаражната врата и колата липсват. Не открил отпечатъци, и толкоз, макар доста да си поигра с графитния прах и онази четчица на дактилоскопите!

  2) Крадците в моя случай са били бригада от петима; четиримата са 12-15-годишни, петият е 8-9-годишно цигане. Видяла ги от балкона си жена от съседния блок, която се тресе от притеснение, отказа да ми свидетелства пред чиновника в VI районно полицейско управление. Причината! Мъжът й месец преди това бил пребит и ограбен в Столипиново, когато подир втора смяна в Кожухарската фабрика "Пулпудева" (на 300 метра от гетото) малко след 22 часа се връщал пеш към дома си. Жената по никакъв начин не желае да се замесва с полиция, че – взе да ми шепне, когато ограбили мъжа й и решила да се обади в полицията, съпругът – насинен и оттекъл, й рекъл: "Крадците и полицаите са комбина! Обадиш ли се, ще се обадят на онези, и тогава биячите ще дойдат да потрошат вече и теб, и дома ни".

   Говорим си българи помежду си, че млади момци от гетото предлагат на смешно ниски цени електроника, бормашини, електрожени, комплекти от най-скъпи занаятчийски инструменти, стъкла за всякакъв модел лека кола, фарове, стопове и пр., всичко, което в магазина е в пъти по-скъпо. Имат си система за кражби и пласиране на краденото. Крадци по-често са сополанковци, докато босовете им, между 35- и 50-годишни мургави мъже, всяват респект и възхищение у населението на гетото, ама и – шушукаме си, се имат с полицаите. Около тези издокарани тарикати с превъзходно самочувствие кръжи рояк хлапета, вперили очички в златните им ланци и пръстени, в скъпите им коли и палати. За хлапетата на гетото тузарът е пример за успех в живота. Георги Въргов от съседния вход А, с когото чат-пат играем шах или бистрим политика, отвори миниатюрно магазинче за бира, минерална вода и детски закуски. Три пъти учтиви, ячки и добре облечени мургави мъже го посещавали вечерта да предупредят, че се налага да плаща такса спокойствие. И Гошо приключи с павилиончето.

   Обществена тайна е, че откраднотото веднага, по най-бързия начин се изнася за продан на седмичния бит-пазар, да речем в Секирово – квартал на град Раковски, в самото гето или пак някъде наоколо. В Столипиново, например, юноша ми предлагаше новичък телевизор за 120 лева. Крадат и по заявка. В гетото това е бизнес. Казваш какво ти трябва, и на следния ден или до два-три дни ще ти "намерят" това, което си заявил, хем ще ти го продадат изгодно. Демек, и ти щастлив, и те доволни! Всеки ден, през ден дечица или юноши обикалят край паркираните ни пред блока коли – знаят къде и какво точно има; ще дойдат да го отмъкнат през нощта, ако някой им предложи сделка. Как става това? Възрастен мъж приближава, както чакаш на спирката или пазаруваш в кварталния супер-маркет, пита трябва ли ти еди какво си, може да ти го продаде изгодно. Често не се и свенят, направо си казва: "Бе, крадено е, щях ли инак да ти го давам за тия пари!" С фасон облечен такъв един вървя половин километър с мен да ми хвали качествата на портативна радиостанция: "Крадена е, каза ми, с нея идеално ще слушаш полицейските разговори по мрежата на МВР".

   4) Българи от крайния квартал зад най-многолюдното циганско гето на Европа, говорим си, че възможно е и в полицията да имат информатори крадците, чиито босове осигуряват, от една страна, процент от плячката, а от друга страна, водят след себе си електорат или избиратели по време на избори. По тази причина и с тези съмнения, не знам сред съседите някой да желае пред полицията да свидетелства за золумите, които е видял или преживял, притеснен както от тарторите на гетото, тъй и от местни хора на реда и закона. Държавата ни се грижи преди всичко за живота и здравето на крадеца, насилника, мародера, изнудвача – жалко, но факт! Виждам как инак възпитани мои ученици се отнасят към жителя на Столипиново, дори само затова че е циганин, без да правят разлика между добър и лош. 

  5) Шест пъти в разстояние на пет години ме канят с призовка и съм принуден да си вземам един ден отпуск, за да се срещам всеки път с различен някой учтив следовател. Разпитват ме сякаш не съм потърпевш, ами съм крадецът, питат ме всеки път едно и също, за да се уверят дали не лъжа може би, но шест пъти в призовката си до мен как ни веднъж не изписаха вярно фамилното ми име, та рекох на районния зам.-прокурор Б. Мендев да се стегне, та поне правилно да ми напише името в книжата по делото. 

   Петима били крадците, а съдят един. Петима на следната вечер, около полунощ се катерят да заничат през прозореца на гаража ми; като усетиха, че трима мъже ги следим внимателно, тръгнаха си развеселени, щракат с пръсти, въртят задник и пеят: "Имаш ху-у-убава кола... Ала твоя ли е тя?" 

   6) От нощта на пети срещу шести август 1998 г. до 3 дек. 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от топ-криминалистите в VІ РПУ на Пловдив, с когото – невероятно, но станахме приятели, ми казва: "Знам кои са крадците, но трябва да ги пипна с краденото в ръце. Двама колеги от нощния патрул ги видели как отнасят краденото. Как обаче 130-килограмовият полицай да настигне тези бързи като вятър циганчета! Метнали автокасетофона ти в контейнера с боклука, прехвърлили се през двуметровата метална ограда на детската площадка зад блок 222 и върви ги гони! Нашият служител се отказал, отишъл да рови в контейнера, дето видял, че зафучили касетофона от колата ти. Бормашините ти – и двете, още на следния ден били на пазара в село Пъдарско, продадени. Де ще ги откриеш, я зарежи! От касетофона нищо не става, видях го, на парчета е".

  1215 денонощия трябваше да изминат от нощта на кражбата, докато се открие дело в Българския съд. Крадецът през 1998 г. бил 15-годишен. На петнайсет, а за седмица само – пет обира. Евалла! Бързи, смели, ловки – от една страна, от друга – тромав апарат от мрачни дембели и шкембелии, който за пет пари работа не вършат, ама умират да ти губят времето и да те разтакават.

  7) Шест пъти ми разбиват колата, за да ме ограбят. Охарчих се да купя бетонен гараж за двайсетгодишната си жигула – разбиха ми гаража. През две заключени врати от избата на блока, където живея, ми отмъкнаха два велосипеда; вратата на стайчето ми в избата разбиха, и вече символично само я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са онези, дето не са били още ограбени. Крием се зад дебели решетки и врати, треперим в собствения си дом. Това, братя и сестри българи, ние ли сме? Нали сме онези, които спазваме закона, съвестно плащаме данъци и такси; тогава защо ни е страх? Защо!

   Колеги учители, които пътуват с нашия общински транспорт, разказват за цигански банди, качващи се от спирката пред Централната пловдивска жп-гара и шетащи из линиите на градския транспорт по Цариградско шосе, по автобусните спирки и коли на линиите № 6 и № 26. Качват се, да речем, двама-трима мургави отпред и двама-трима отзад, и се започва поголовно пребъркване на джобове, портфейли, чанти. Качват се, казват, редовно и от спирката пред Централните пловдивски гробища; постоянно пътуващи по тези линии на градския транспорт вече знаят крадците по лице, знаят ги и шофьорите – и не смеят да гъкнат. Бяха огласени по медиите случаи на заплашвани и бити шофьори от градския автотранспорт и замеряни с камъни автобуси по улиците "Ландос" и "Крайречна" в Столипиново. 

     Избори в гетото. Долу дискрЕминацията, да живее България! 

   Купих тези дни от магазина пистолет. Слушам, и други се въоръжават. Един от съседите си купил ловна пушка, приготвил бренеке, патрони за едър дивеч. Зад входната врата на апартамента си, ако си българин и имаш щастие да живееш тук, нормално е да къташ метална тръба, кол, сап от мотика, тояга. Това си е война. Удобно е Съдебната власт да отсъди, че кражбите са причина за това положение. А дали не е другаде причината?! Всеки случай, не крадците, а някой високо във властта има полза да сме наплашени до смърт, да треперим за имота, за живота си.

   8) Тази седмица през нощта на 28-и срещу 29-и ноември вратите на още две гаражни клетки пред жилищния ни блок са разбити. Отраднати: авто-касетофон, нови шлосерски, дърводелски инструменти, фарове, стопове, тон-колони и пр. Никой обаче от пострадалите не се е обадил в полицията. "От какъв зор! Ще хванат кокошкаря, колкото да отчетат дейност, двайсет и четири часа след това пак ще го пуснат, а тарторите не смеят да закачат, защото са техни хора" – говори съседът Иван Пенев от вход Г. Пооправи Иван криво-ляво рамката на гаражната си врата, смени разбития катинар с новичък-лъскавичък, намира сили и да се шегува: "Аз си минах по реда, вие му мислете!" Пред такава напаст, и през ум не ти минава друго, освен да си траеш, да преглътнеш и да мълчиш. Оплачеш ли се, по-зле! Оказва се, и то със сигурност е принос на демокрацията и на западните духовни ценности, престъпникът има човешки права, докато овцата данъкоплатец няма човешки права.

   

   9) Чудно защо от пловдивския Районен съд призовка за делото срещу някогашен 15-годишен момък (един от петимата крадци в случая) пращат 160 дни преди първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 дек. т.г. са 160 дни. Минава ми през ум: дали Следствие, Прокуратура и Съд не разчитат да забравя за делото? Я, да взема да се обадя и на останалите от списъка с пострадали, призовани от Съда! Сурова логика има в това разтакаване. Дали само аз си го мисля – че моята мила държава България с властните свои структури работи срещу всички подобни на мен българи, дето носим тази тромава и тежка администрация на плещите си?

   Сменят се управляващите, стилът не! Ала г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че ловкият трик с нагласени театрализовани избори и шествия на победилата уж демокрация вечно ще минава. В крайна сметка, същата тази държава такива като мен я храним, поим, угояваме, купуваме й най-луксозните на света автомобили да се вози; та рано или късно, като добри граждани, ще ни се наложи лъже-елита на тази наша държава да го принудим да ни служи, без да краде и ни унижава пред децата, внуците и правнуците ни!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 30 noe. 2002 – edited by 12 noe. 2018

   Илюстрациите са от Столипиново.

__

* Грабежът с взлом се извършва обикновено в нощта на петък срещу събота; съботата е пазарен ден за отстоящото на 25 км. северозападно от Пловдив Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м.,tisss. 

Публицистика – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (7.)

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (7.)

    Продължение

   Българинът по природа е самостоятелна личност, вълк единак – в най-лошия вариант. Изкуствено присаждане на Източни или Западни чужди на националния ни характер, бит, традиция модели за държавно устройство обслужва посредствеността, отрича талантливото, което носим у себе си от нашите прародители траките – своенравен народ сред дивите племена на Европа, Азия, Близкия Изток. Виним се, че сме търпеливи, овчедушни; това обаче е смирението на творчески устроения, най-атакуваната цел за идеологиите на фанатизма.

   Прилепчивостта на нашите политици към диктатори, склонността им да унижават българина, слугувайки на чужденци, проспериращи в отрязък от най-новата история на света – дали към Райха на Хитлер, СССР на Сталин или САЩ на Банковото еврейско лоби, е факт. Защо, смятате, българската интелигенция е обект на толкова ожесточен натиск от 1878 г. насам? Това случайно ли е? Или неспособни да оценим достойнствата си, приемаме да ни назидават мекерета на поредната велика, всъщност: самозабравила се, освирепяла от алчност имперска администрация?

   Ровичкам из речника за по-често употребяваните чужди думи тук и там като алилуя в християнска молитва. Виртуален (от лат. virtus "годност") – възможен; проявяващ се само при определени условия. Имагинерен (от лат. imago) – въображаем. Афронтирам (от фр. affronter) – оскърбявам, пренебрегвам или не зачитам някого на публично място; отблъсквам го. Дезавуирам (от фр. desavouer) – обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие. Top-lofty – англ.: надменен, надут, високомерен, горделив. Free and easy – англ.: непринуден, свободен, необвързан от условности; разг.: забавление.

   08.10.2002

  Внучката Невена навършва днес своите осем години. Чудна възраст, но нямам какво да й подаря освен увереността си, "че утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"*. Осемгодишната млада госпожица може би съвсем неслучайно е рожба на първородната ми дъщеря Вера. Живея, подреждайки нанизи от думи. Живея в дома си като отшелник в сумрачен параклис. Зная, че в параклис не се живее. Думата"сумрачен" озадачава с тревожността, която излъчва. Сумрачен параклис е и балкончето ми над вихрещия се общонационален български песимизъм пред алчността на прослойка невежи новобогаташи. Сред бесове живеем, но кога ли пък на Балканите е било леко и спокойно! И си мисля какъв дар е животът, мила ми Невенче, ако го живее човек по съвест, с достойнство.

  Ето, сготвих си тази вечер супа от леща, а знаеш ли колко вкусна е тази бедняшка гозбица, когато няма от що да се срамуваш, хубаво си огладнял и сметките са ти наред! Започнах несвършваща книга за нас, които крачим преди теб в своя живот на простосмъртни; започнах я кажи-речи в часа на твоето раждане в нощта на седми срещу осми октомври 1994 г.; като вчера да беше. Осем години пиша, и сега си мисля, че някой ден, като пораснеш, няма да е зле да попрелистиш оттук-оттам; пък може и да се усетиш поне две детски пръстчета по-височка, като узнаеш, че не сме били дотолкова лоши ние, българите от твоите два рода.  

    17.10.2002
 
  "Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони. А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек! Когато влиза при очакващите го мнозина, роднини и близки приятели на същия тоя Корнилий, стотник от Италийския полк в областта Кесария, Петър добавя: Бог ми яви да не смятам никой човек мръсен или нечист. И после, вече беседвайки: Бог не гледа на лице".**

  В моменти на разочарование нека да си припомням това "да не смятам никой човек за мръсен" и да не гледам и съдя хората по лице, т.е. според както изглеждат. Понеже същността ни е нежна, уязвима; а когато човекът е наранен, прокървява, душата му хълца и сълзи размазва, защото той се страхува да не го усетят слаб, а той наистина е слаб духом в онзи момент! И тогава настръхва, нахвърля се да кълне и хапе, с думи те бие.

  Глупост е да вземам тези негови остроти насериозно; ала ще продължа да го предизвиквам, да го разкървявам, за да изгребе, да изстиска от себе си навън злостната гной и жлъч. Какво, че я изплисква насреща ми! Нали затова и го предизвиквам – да му изтече нечистотията. В същото време, докато го чакам да се умори от бяс, да се изразходва, ще си мисля: Само да не ми се разпилее на късове, ах, само дано не побеснее съвсем!

  Постъпвам тъй понякога с най-наглите от онези, които са ми пратили за ученици, с онези между тях, най-невъздържаните, без усещане за скритите мелодии у себе си, крайно честолюбиви, груби. Отминава бурята в душата им, разбират, че не съм отстъпил и не са постигнали нищо с мен. И тогава ги виждам озадачени, учудени, очите им питат: този човек защо ме гледа с кротост? И вече не ехидничат, разколебани са, заничат какво днес върша, чудно им е защо не съм им се ядосал, не съм се разкрещял от омраза.

  Вчера тъй ми се разкрещя дванайсетокласничка една, Пенка от ХІІ-а, че съм й писал тройка на писмената работа. И ми провали учебния час. Не си предадох урока, както е по учебната ми програма за деня, ама защо пък да съжалявам! – в яда си момичето постигна обратния ефект, стана противно на съучениците си. И ми влезе в сърцето, когато извън кожата си от ярост, ми изкрещя: "И не ми казвайте, господине, че съм ви симпатична!"

  Преди години тази Пенка ме беше напсувала в час по литература; после, без да съм я канил, дойде да се извини. Вече няколко пъти ми казва,че не желаела да пропуска учебните часове при мен. Напомня ми жребче, което скача по поляната и къчове хвърля. От момичета и момчета с такъв буен нрав след време излизат най-разкошните, най-пробивните млади българи.

  Разгневи ми се, и какво! И това е част от работата, най-тънката част от онази магия, когато между учител и учениците му се установява доверие. Изкушават да ги съдя, а не бива да съдя, известно усилие е нужно, за да ги приема такива, каквито ми идват, а после да поработим заедно с всеки характер, да му помогна да извади най-доброто, което му е заложено.

   21.10.2002

  Homo scribens*** да озаглавя ръкописа; с латински букви! Заглавието да казва, че става дума не само за българските ни общонационални домашни истории, а за неща, отнасящи се до целия свят и до християнския рефлекс към човека и света. Иде ми на ум фигура, представяваща египетски митар или писар на фараона. Фараонът не ми е важен, но виж, спокойствието на пишещия, уравновесеността, която излъчва фигурката...

   05.11.2002. 

  ...Малцина разбират пълната, абсолютната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. (...) Когато партията тържествува, няма изкуство. Когато изкуството тържествува, няма партия.****

      22.11.2002.

  Това, което пиша за българите и България, надявам се, се отнася до всяка нация. Навсякъде подлостта се проявява с привидни достойнства, навсякъде талантливото е принудено да се блъска в стени от неприязън, в дебели турски зидове от пренебрежение и назидателност. Всяка власт обособява трапезария за хрантутници, които да я прославят. Старателно всяка власт рано или по-късно строи тъмни подземия за крилете на духа. И така е от хилядолетия, по-точно – от време, което разумът без особени усилия успява да обхване.

      Следва 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 11 noe. 2018

Илюстрации:

- Борис и Невена в лозето им сред наети берачки на грозде (горе);

- Глинена статуйка на митар или писар от Древен Египет (долу).

___
* Никола Вапцаров (1909-1943), из стих. "Вяра".
** Библия, Деяния, из гл.10.
*** От лат.: "пишещият".
**** Георги Марков, из есето "Вечният и неизбежен конфликт". Бел.м, tisss.