Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988)*

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта, трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме; бе разговор
нелицеприятен, но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз; и той не искаше да чува.
И сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
сега – облакътен на вечерта в Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018

___

* Мишо почина на рождения ми ден 7 август. Поне две години не бяхме се виждали, не бяхме говорили. Цяла нощ на шести срещу седми август не можах да заспя, писах-брисах някакви стихове; две години не се бяхме чували, но рано сутринта на седми звъннах по телефона в софийския квартал Павлово и жена му Антоанета каза, че около три часа след полунощ издъхнал. Наред с Константин Павлов, той бе сред най-храбрите експериментатори в Българската лирика след 1956 година. От студентските ми години в София Мишо си остана за мен по-големият ми духовен брат (според неговия израз, изречен пред сестра му Петя в деня, когато погребаха баща си), по-малкият ми духовен брат е добруджанският поет Йордан Кръчмаров - Данко (1948-1986). Бел.м., tisss. 

Ars Poetica – КАРДИФ

КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тая -
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си
ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.

Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
със мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята Макар че няма,
няма никъде да ходя.

И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като тая...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1984 – edited 22 apr. 2018

Ars Poetica – ДЯВОЛЪТ МИ СЕ ЯВИ

ДЯВОЛЪТ

МИ СЕ ЯВИ

В модерен фрак, кой знае как,
яви се Дяволът при мен и
с патъци жълти на бос крак
и блеснали очи зелени

внезапно ми се появи,
за миг се материализира,
във фразичката: C'est la vie*,
светът е изветряла бира.

Плешив, с коремче, дребен ръст,
невзрачен – кой да предположи! –
струеше дим лютив и гъст
изпод косматата му кожа.

Каквото и да мислиш, знай,

усмихнат Дяволът ми рече,

ти, вместо да живееш в рай,

живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018 

___

* (фр.) Такъв е животът.

Ars Poetica – КОПНЕЖЪТ НА МЪЖЕТЕ

КОПНЕЖЪТ

НА МЪЖЕТЕ

Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата,

от пяната край Кипър изваяна красива
и светлина божествена от тебе се излива.

Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред този свят наежен тъй нежна пеперуда,

привързала косите с панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,

та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от Нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят и няма как сам да не отмина;

но даже влязъл в мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, при нас дошло от Рая.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 jan. 2011 – edited 21 apr. 2018 

Ars Poetica – АКО ТЕ НЯМАШЕ

 АКО ТЕ НЯМАШЕ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...

Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше? 

 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 maj 1980 – edited 21 apr. 2018

Ars Poetica – СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ

ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята с цвят ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди на Фамагуста,

по острови Полинезийски,

по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от силната ти гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж.

И аз, наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited 19 apr. 2018

Ars Poetica – ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

Тръгнах из народа весел хубав, спретнат и достоен,
да му се порадвам мъдро, както ми се ще на мен.
Слънце грееше над Пловдив, но за изненада моя
появи се леден вятър в този декемврийски ден.

Кукли, свирки, залъгалки за големи или малки,
плюшени мечоци в черно, розов захарен памук,
Дядо Коледа, Снежанка кипреха се мило двамка
и шейничка с два рогача от картон висеше тук,

здрави просяци двамина мушеха се из тълпата,
циганка една саката щураше се тук и там;
балерини, шут, палячо се премятаха, и значи,
цялата таз хубосия свежо лъхаше на чам.

Пих кафенце на площада, вестник купих си с награда
и към празничната врява като кръпка се приших,
хапнах цаца, портокали, поприказвах ала-бала
и тъй както подобава, седнах да измисля стих.

Имах готина идея всичко родно да възпея,
враговете на прогреса и мира да заклеймя,
но жената на съседа взе тъй нежно да ме гледа,
че, издъно разгневена, Музата ми отлетя.

Затова не се чудете, ако младите поети
пишат на провала мрачно, обладани от печал –
любовта разваля всичко, а мераците са слепи,
но светът ни оцелява, че лудешки се е смял.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25-26 dec. 2012 – edited 19 apr. 2018