Ars Poetica – КАРДИФ

КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тая -
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си
ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.

Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
със мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята Макар че няма,
няма никъде да ходя.

И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като тая...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1984 – edited 22 apr. 2018

Ars Poetica – ДЯВОЛЪТ МИ СЕ ЯВИ

ДЯВОЛЪТ

МИ СЕ ЯВИ

В модерен фрак, кой знае как,
яви се Дяволът при мен и
с патъци жълти на бос крак
и блеснали очи зелени

внезапно ми се появи,
за миг се материализира,
във фразичката: C'est la vie*,
светът е изветряла бира.

Плешив, с коремче, дребен ръст,
невзрачен – кой да предположи! –
струеше дим лютив и гъст
изпод косматата му кожа.

Каквото и да мислиш, знай,

усмихнат Дяволът ми рече,

ти, вместо да живееш в рай,

живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018 

___

* (фр.) Такъв е животът.

Ars Poetica – КОПНЕЖЪТ НА МЪЖЕТЕ

КОПНЕЖЪТ

НА МЪЖЕТЕ

Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата,

от пяната край Кипър изваяна красива
и светлина божествена от тебе се излива.

Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред този свят наежен тъй нежна пеперуда,

привързала косите с панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,

та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от Нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят и няма как сам да не отмина;

но даже влязъл в мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, при нас дошло от Рая.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 jan. 2011 – edited 21 apr. 2018 

Ars Poetica – АКО ТЕ НЯМАШЕ

 АКО ТЕ НЯМАШЕ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...

Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше? 

 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 maj 1980 – edited 21 apr. 2018

Ars Poetica – СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ

ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята с цвят ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди на Фамагуста,

по острови Полинезийски,

по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от силната ти гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж.

И аз, наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited 19 apr. 2018

Ars Poetica – ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

Тръгнах из народа весел хубав, спретнат и достоен,
да му се порадвам мъдро, както ми се ще на мен.
Слънце грееше над Пловдив, но за изненада моя
появи се леден вятър в този декемврийски ден.

Кукли, свирки, залъгалки за големи или малки,
плюшени мечоци в черно, розов захарен памук,
Дядо Коледа, Снежанка кипреха се мило двамка
и шейничка с два рогача от картон висеше тук,

здрави просяци двамина мушеха се из тълпата,
циганка една саката щураше се тук и там;
балерини, шут, палячо се премятаха, и значи,
цялата таз хубосия свежо лъхаше на чам.

Пих кафенце на площада, вестник купих си с награда
и към празничната врява като кръпка се приших,
хапнах цаца, портокали, поприказвах ала-бала
и тъй както подобава, седнах да измисля стих.

Имах готина идея всичко родно да възпея,
враговете на прогреса и мира да заклеймя,
но жената на съседа взе тъй нежно да ме гледа,
че, издъно разгневена, Музата ми отлетя.

Затова не се чудете, ако младите поети
пишат на провала мрачно, обладани от печал –
любовта разваля всичко, а мераците са слепи,
но светът ни оцелява, че лудешки се е смял.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25-26 dec. 2012 – edited 19 apr. 2018

Ars Poetica – ДОНОС, ПИСАН ВЪРХУ КЪСЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

Д ОНОС, ПИСАН 

ВЪРХУ КЪСЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

В памет на най-чаровната в рода*

Ах, господине, страшно съжалявам!

Изпълнена към Вас със уважение,

понеже сте тъй горд и тъй прославен,

а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,

която истината да Ви каже,

пред наглостта на Вашата съпруга,

която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша

какви ги върши, по кого тя страда,

кого преследват нейните въздишки,

с кого си ляга грешница и млада.

Поне да беше малко по-дискретна

и този тип да беше мъж достоен,

а то съвсем разбуниха градчето

с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –

мизерникът, нает да копа двора,

а рови той и в нейната градинка,

и хвали се на всичкото отгоре.

По къра твърде весела, честита

тя с него цели дни се размотава,

а както знам, единствено разчита

на Вас разбрицаната ни държава. 

От този пропищял е орталъкът,

петима рогоносци уж го дебнат,

а благоверните им съхнат в мъка,

обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине,

и мен ме гони мъката коварна,

че плюх на своя дом и честно име

и до насита любих го край Варна.

На пясъка ний двама поиграхме, 

лудяхме и обичахме се много:

търкаляхме се и щастливи бяхме

като деца, забравени от Бога.

Солено щастието, знам, се плаща

и тъй, завърнала се при мъжа си,

кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.

Честта е важно нещо, господине,

а Вие тук едничък сте ни важен, 

макар съвсем да ми е непростимо

да си простя онез игри на плажа.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 avg. 2007 – 17 apr. 2018

–––

* Сюжетът тук е действителна ситуация. Нинче, моля, ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах за неизчерпаемия ти оптимизъм и дяволитост. Бел.м., tisss.