Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж...*

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Накрай града, покрай реката

като един уверен мъж,

звезди й свалях... и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля евтина с презрамки,

такава – пъстра, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и ме разсмя.

О не, не съм я уговарял,

бе жежко слънцето над нас,

като свещица пред олтара

запали ме, обзет от страст.

И ме захапа за ухото,

гърба ми дра едва ли не,

и аз отвърнах й, защото

поставен бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш

захласнат и самият Бог

във влажния крайречен пясък

затъна тежкият й кок. 

Бе ненаситна, неспокойна,

внезапна като летен дъжд –

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Да знаех, хич не бих посегнал.

Кажете, бих ли позволил

като жена под мен да легне,

да шепне колко съм й мил?

Осъмнахме покрай реката

и голи къпахме се там,

преди да продължа нататък

по пътя си отново сам.

Крада хляб като всеки манго,

а нея жаля и до днес,

макар че никак не е малко

да браниш женската им чест.

Водите си лениво влачи 

реката, дето ме прокле,

докато чувах я как плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 9 oct 2017 

____

* Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

_{Аз я отведох на реката;}

_{бях сигурен, че е девойка,} 

_{ала тя имала си мъж.}

_{Бе през нощта на Свети Яков}

_{и с дълги уговорки стана.}

_{Фенерите се загасиха}  

_{и се разпалиха щурците.}

_{Чак при последната ограда}

_{допрях гърдите й заспали}

_{и се отвориха те мигом}

_{подобно люлякови гранки.}

_{Колосаната нейна фуста}

_{във моите уши пращеше}

_{безспир като парче коприна,}

_{раздирано от десет ножа.}

_{Дърветата с върхари тъмни}

_{израстваха пред нас грамадни}

_{и лаеше отвъд реката}

_{с далечни псета кръгозорът.}

_{Щом минахме безмълвно двама}

_{къпини, храсти и тръстики,}

_{коравият й ток изрови}

_{във тинята една трапчинка.}

_{Аз смъкнах мойта вратовръзка.}

_{Тя смъкна горната си дреха.}

_{Аз – ремъка със пистолета.}

_{Тя – свойте четири корсета.}

_{Такава гладка кожа нямат}

_{ни охлювът, ни кринът нежен}

_{и не гори в подобен блясък}

_{дори кристалът под луната.}

_{Под мен в уплаха като риби}

_{изплъзваха й се бедрата,}

_{ту пламнали като жарава,}

_{ту като сняг и лед студени.}

_{По най-добрия друм безумно}

_{през тая тъмна нощ препусках,}

_{седефена кобила яхнал}

_{без никаква юзда и стреме.}

_{Аз като мъж не ще повторя}

_{това, което тя ми каза,}

_{защото моят ясен разум}

_{ме учи предпазлив да бъда.}

_{Изцапана от кал и ласки,}

_{аз я отведох на реката.}

_{А кремовете с дълги саби}

_{се биеха под злия вятър.}

_{Държах се както подобава}

_{на всеки циганин достоен.}

_{Дарих я на раздяла щедро}

_{с красива кошница от слама}

_{и не склоних да я залюбя,}

_{защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,}
кога я водех към реката.

_{Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/} 

Ars Poetica – ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

На Вера и Надя

Какво да очакваме от онова дете,
което сред строгите възрастни расте!

Няма кой да го погали,
кой да ръси щедри похвали,
да го облича в ново палтенце,
да шепне: скъпо мое мило детенце,
да му носи играчки
и книжки с картинки,
да го вози в лека кола...

а кога навърши своите три години,
да покани всичките му роднини
от градове
и села,
да го монтира пред огромна торта

и умилени да цвилят хората: 
Ай, какво дете!...
или нещо подобно от сорта
"Тук геният на Балканите расте".

Бедняшкото дете
тези чудни радости
не знае.
Дрешки даже никой не му купува,
а когато веднъж

най-случайно намери петаче,
горкото ужасно се развълнува
и отърча при изнервената си майка,
като врещеше: "Мамо, мамо, ви-и-иж!
Виж това нещо".

Озадачена от крясъците му,
тя го целуна горещо
и каза нещо несвързано.

...Обаче
как всеки ден се намира петаче?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 8 oct. 2017

Ars Poetica – КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА

Спомни си, Ирини! – валеше дъжд над Брест…
Струяха светлини по улицата сива.
Часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…

Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… И ето, някой наоколо извиква:

– Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно.
Единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест.

И всичко в този свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли – случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо започвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 6 oct. 2017

Ars Poetica – ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД НА ТЕРМИНАЛ 2

    Да стоим настрана от токсичните хора и общества. Съществуват хора, способни да изцедят енергията ни. Те винаги намират начин да ни развалят настроението, да попарят ентусиазма ни, да ни накарат да се чувстваме виновни, да ни напомнят за грешките ни или да ни критикуват. Говорят зад гърба ти и се радват на неуспехите ти. Общо взето, правят всичко възможно да се чувстваш нещастен, обезкуражен.

ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД НА 

ТЕРМИНАЛ 2

US дали не е точно такава –
токсична, дяволски злобна държава,
която навсякъде разпалва войни
и превръща в руини онези страни,
от които изгода единствено имат
на янките банките – паплач любима
на всеки продажник, по дух педераст,
дошъл тук енергия да пие от нас.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 oct. 2014 – edited 4 oct. 2017

Ars Poetica – МОИТЕ ЧЕТИРИ ВАЛЕТА

МОИТЕ ЧЕТИРИ ВАЛЕТА*

Светецът ми е безразличен; 
мен грешникът ме изкушава
край толкоз мъдреци велики –
бос по зелената морава.

В ума му свирят ветровете 
изящни песни в сухи храсти –
най-нежното лилаво цвете 
в магарешките тръни расне.

Рефрен:

Насън валета четири държах,
ала "приятел" развали играта
и в онзи кратък миг убиец бях,
преди да ме споходи суетата.

С вале на Любовта в ръка,

подходих сдържано и трезво,

наместо с острата кама

дори и косъм да не резна.

Вале Каро се приближи

тогава, стройно и напето,

и рече ми: – Не се лъжи,

защо ти е кръв по ръцете!

Вале Спатия до уши

усмихна ми се най-ехидно:

– Поне плесница му заший,

че този яко те обиди.

С валето Пика най-подир

спогледахме се кротко-кротко

и каза то: – Живей си в мир,

ако все пак цениш живота;

приятелите, знай, са кът,

и само истински приятел

ще те предпази от греха,

за да си продължиш играта.

Рефрен:

Насън валета четири държах,
ала "приятел" развали играта
и в онзи кратък миг убиец бях,
преди да ме споходи суетата.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 noe. 2007 – edited 4 oct. 2017

–––

* Текстът е по повод рогошки тарикат, който ме завлече с пари и ми уби мечтата, та се чудих известно време какво да го правя. Този тип ми загроби десетгодишен труд над ръкописа "Историйките на ученика Ламски", която книга така и не видя бял свят. Бел.м., Jores.

Ars Poetica – ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА

В памет на баща ми (1922-1983), картечар от Втората световна война

ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА

Като четиримоторен US-бомбардировач
бръмбарът-рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши въздушното родно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината*,
и богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 
и върху бойната ни авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
дето един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти подкосиха им се краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
посред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без никой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
от ония,
дето вършели куп чудеса
и за тази си работа са яко похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви съдбовни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи наперен мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:

– Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са мезетата и вината.
Разполагаме, значи, с подбрани

за всеки вкус кльощави, дебелани,

 танцьори, певачки, смешници
за нашите храбри оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям!

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, 

и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.

И понеже слънцето бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена тъпайки от крак на крак,
високо зад облака 
там, 
в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 uni 2006 – edited 3 oct. 2017

–––

* Когато си писа текста, авторът имаше наум черквицата в родопското село Бойково (трийсетина километра от Пловдив) и площадчето, дето рейсовете от града обръщат, за да поемат по обратния път. Бел.м., tisss.

Ars Poetica – СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил

далеч оттук на хиляди години...*

СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за лицето ти, любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
петък, събота
и неделя
стягам,
изкачвам го по хълбока на вечерта
във сряда – смирен и хитър,

подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли
това хитруване и преструвки,
като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си, като очите ми – ах, очите,
по реката тръгнали надолу,
бъбриво всичко ти разказват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, опасявам се
да не те разруша, да не съсипя този
светъл образ. И тогава дали
всичко няма да ми се разпадне

на делнична пепел,

дали грак от смехове няма
да ме затрупва цяла нощ

и вторникът ще ми се види черен...

Как ненужно е да знаем всичко
един
за
друг!
Предпочитам да те виждам

как минаваш горда
и шията източена да знам, че знак е,
и вирната – брадичката

с полуоткрехнатите устни,
и носът – незабележимо
скършен,
да ми говорят: 

Спри, не разваляй илюзията;

днес е твоят Свети Понеделник!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 3 oct. 2017

___
* Сесар Вальехо (1892-1938), из "Покана за обяд или вечеря". Превод: Ал. Муратов и Ат. Далчев.