Ars Poetica – МОИТЕ ЧЕТИРИ ВАЛЕТА

МОИТЕ ЧЕТИРИ ВАЛЕТА*

Светецът ми е безразличен; 
мен грешникът ме изкушава
край толкоз мъдреци велики –
бос по зелената морава.

В ума му свирят ветровете 
изящни песни в сухи храсти –
най-нежното лилаво цвете 
в магарешките тръни расне.

Рефрен:

Насън валета четири държах,
ала "приятел" развали играта
и в онзи кратък миг убиец бях,
преди да ме споходи суетата.

С вале на Любовта в ръка,

подходих сдържано и трезво,

наместо с острата кама

дори и косъм да не резна.

Вале Каро се приближи

тогава, стройно и напето,

и рече ми: – Не се лъжи,

защо ти е кръв по ръцете!

Вале Спатия до уши

усмихна ми се най-ехидно:

– Поне плесница му заший,

че този яко те обиди.

С валето Пика най-подир

спогледахме се кротко-кротко

и каза то: – Живей си в мир,

ако все пак цениш живота;

приятелите, знай, са кът,

и само истински приятел

ще те предпази от греха,

за да си продължиш играта.

Рефрен:

Насън валета четири държах,
ала "приятел" развали играта
и в онзи кратък миг убиец бях,
преди да ме споходи суетата.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 noe. 2007 – edited 4 oct. 2017

–––

* Текстът е по повод рогошки тарикат, който ме завлече с пари и ми уби мечтата, та се чудих известно време какво да го правя. Този тип ми загроби десетгодишен труд над ръкописа "Историйките на ученика Ламски", която книга така и не видя бял свят. Бел.м., Jores.