Ars Poetica – СЕДМОТО ИЗКУСТВО

СЕДМОТО ИЗКУСТВО

Животът е шоу, а може би – кино,
прожекция нощна в селски салон,
дето се сливаш с мечтата незримо –
Чапаев с мустаци на кон-вихрогон.

Конската грива в ушите свисти чак,
отстъпва безредно вражата сган,
накрая награда очаква те – тихо
девойче на стария селски таван.

Я, колко ярки празнични чувства,
я, как внезапно изгря синева!
Киното ли? Ах, то е седмо изкуство,

но първо го турям на своя глава.

В боклука затънаха онези салончета

от нашите днес обезлюдени селца,

където Чапаев се свлича от кончето

и с каскета си Горския трие сълза.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 oct. 2009 – edited 8 uli 2017

Ars Poetica – ЗАРАЗНО ЗЛО

ЗАРАЗНО ЗЛО

 

Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва с дъх на роза,
с каишка от блестящо чер брокат,
изпъстрен с нишчици от злато,
и нощем кара ме да се сънувам,
че бродя плах по твоето тяло,
по твоите коси, тъй разпилени
в сърцето ми, та и не мога
да си поема дъх, да не усещам
дори насън как жажда ме изгаря,
макар да плувам в океан от страсти,
посети от разпътните жени?

Че туй, което и не заслужавам –
гнева ти, думите противни,
предметите, запратени по мене:
строшени чаши, мръсните чинии
и тенджери с поломени капаци,
и твоите разкошни девет фусти,
сандалите ти с токове високи,
и деветте атлазени корсета,
червилото, грима и шнолите от злато,

че и с мъже случайни да флиртуваш,
приемам като Божи дар, преглъщам
подобно грешник – нафората в черква,
и силно унизен, съм тъй щастлив,
тъй весел, празничен и пак шептя,
тържествено шептя: Здравей, Живот!

Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна;
нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва, е Любов?

Пловдив – европейска столица на културата 2019 

Plovdiv, 7 uli 2008 – edited 7 uli 2017

Ars Poetica – ЛЕТЯЩАТА МАМА

На една фея, която през деня е притеснена съпруга и майка, а вечер, когато децата и мъжът, и всички там заспят, излиза, сяда върху покрива да мечтае

ЛЕТЯЩАТА МАМА

Тя излиза среднощ да погледа звездите,
а звездичките всъщност гледат към нея
как от вехтия покрив на блока полита
и от скромно женче се превръща във фея.

Там отзад в тишината на глухите нощи
сухи старци топят залци в редичко мляко,
пес дръглив от бълхите месата си пощи
и на спирката млад мъж жена си очаква.

Ще лети, ще мечтае и няма да види,
че краче е отвило едно от децата,
а другото в тъмното будно примигва
и хърка мъжът като трактор в гората.

Щом се върне с дъжда подир нощната смяна,
ще я срещнат в дома омърлушени всички,
но едно от децата ще кресне: "Пък мама
ни донесла в косите две шепи звездички!"

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 sep.2009 – edited 7 uli 2017

Ars Poetica – ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада,
тя цъфтеше
и при шивача бе ходила два пъти,
да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не търпя запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Господи, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.

И там, в ателието 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено блестящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...

И седем денонощия мериха я те.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 5 avg.2008 – edited 7 uli 2017 

Ars Poetica – ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

У моя млад съсед отруден
на гости се яви смъртта
и върху скромната врата
залепна черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
раздрънкана кола и бледа
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
тя плака горко, от сърце,
след туй с разстроено лице
пое си смяната в завода.

Животът пак заплиска лудо,
години вече оттогаз,
единствен ли си спомням аз
онази Черна пеперуда?

Да си отидеш без победа, 
без бой да свиеш знамена –
си мисля днес, та той нима
приживе сам не се погреба?!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 6 uli 1980 – edited by 15 apr. 2019

Ars Poetica – СЛУЧАЙНО ЖЕНА

СЛУЧАЙНО ЖЕНА

Тя първа посреща навън раздавача,

когато пристига с куп вести за нас;

когато мъртвеца отнасят, тя плаче,

косите си скубе, пада в несвяст.*

От всички по-умна и най-досетлива,

тя страшните тайни на всички жени

сбира, изстисква, вари и прелива

и само на себе си не измени.

Смехът й кънти по-висок от тавана,

на всяка трапеза e гостенка тя;

навярно в леглото самотна и няма

нещастно поплаква си късно в нощта.

И ето, изчезна – отведе я някой,

досада нелепа у всички расте

и тайничко вече скърбя за жената,

която тъй бързо забравиха те. 

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 2 noe. 1980 – edited 5 uli 2016

_____

* През лятото на 1980 г. в трийсетата си година издъхна в леглото си съседът Васил Новев, веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката до техния апартамент на етажа, като изнасяха ковчега на Васко, когото мъжът й бе бръснал мъртъв в банята им, от площадка между по-горния етаж внезапно взе да си скубе косите: "Васко, на кого ни оставяш!". За нея писах текста, изровен от старите папки, Всъщност, то е тъжно стихотворение за жена, която като няма свой личен живот, преживява съседските драми. По повод смъртта на Васко са и следващите два текста "ЧЕРНА ПЕПЕРУДА" и "ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ".

Ars Poetica – ДА СИ СВЯСТНА НЕ СИ...

ДА СИ СВЯСТНА НЕ СИ...

И не знам за какво, но не знам и защо
съм по теб тъй увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян!

Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на този мой шанс:
в леглата преспал на стотици жени,
не открих като теб ни една.

Ти от мен просто нищо не си пожела,
но дивяхме като в стар вертеп
и сега – черна гарга, увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.

Кой те знае къде някой друг те прибра,
но съм спал в несвяст като в гроб,
щом събудих се, бях обрасъл с черни пера
и пиян от безумна любов.

Ех, жена, ех, момиче без капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тез налети гърди, с тез коси, рамена
давя се сам в море от мечти.

Корабът ми опасно люшка се там
и бучи вече тъжният рог:
бях спокоен до днес, че оправям се сам,
ала днес съм пиян от любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 4 uli 2017