Ars Poetica – СЛУЧАЙНО ЖЕНА

СЛУЧАЙНО ЖЕНА

Тя първа посреща навън раздавача,

когато пристига с куп вести за нас;

когато мъртвеца отнасят, тя плаче,

косите си скубе, пада в несвяст.*

От всички по-умна и най-досетлива,

тя страшните тайни на всички жени

сбира, изстисква, вари и прелива

и само на себе си не измени.

Смехът й кънти по-висок от тавана,

на всяка трапеза e гостенка тя;

навярно в леглото самотна и няма

нещастно поплаква си късно в нощта.

И ето, изчезна – отведе я някой,

досада нелепа у всички расте

и тайничко вече скърбя за жената,

която тъй бързо забравиха те. 

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 2 noe. 1980 – edited 5 uli 2016

_____

* През лятото на 1980 г. в трийсетата си година издъхна в леглото си съседът Васил Новев, веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката до техния апартамент на етажа, като изнасяха ковчега на Васко, когото мъжът й бе бръснал мъртъв в банята им, от площадка между по-горния етаж внезапно взе да си скубе косите: "Васко, на кого ни оставяш!". За нея писах текста, изровен от старите папки, Всъщност, то е тъжно стихотворение за жена, която като няма свой личен живот, преживява съседските драми. По повод смъртта на Васко са и следващите два текста "ЧЕРНА ПЕПЕРУДА" и "ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ".