Ars Poetica – ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада,
тя цъфтеше
и при шивача бе ходила два пъти,
да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не търпя запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Господи, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.

И там, в ателието 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено блестящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...

И седем денонощия мериха я те.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 5 avg.2008 – edited 7 uli 2017