Ars Poetica – ЧУДЕСЕН ДЕН

ЧУДЕСЕН ДЕН

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...

Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре към звездите!

Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и аз съм пак хлапенцето от онзи детски сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 22 uni 2017

Ars Poetica – ЖЕЛАЯ ТЕ

ЖЕЛАЯ ТЕ


Спокойно!... Така силно те желая, че не бих легнал с тебе.
Плътта е нежна и гърдите ти блестят в тъмното от белота
с онези две муцунки, щръкнали насреща ми любопитни:
– Какво още чакаш! Защо не атакуваш? – чудят се.

Да те отведа до най-дълбокото, да ти се любувам, когато –
затворила плътно очи, сладострастно отплуваш нанякъде,
по-далече от това легло, далече във високото Седмо небе,
о, това е Тръпка, достойна за опитен ловец! Ала не искам.

Не се съсипвай с мене, момиче. Това, което те привлича,
е толкова опасно за душата, която ще премине в плътта,
после има да се чудиш какво е станало внезапно с тебе –
къде изчезна образът ти в огледалото, та навсякъде

виждаш по нещо от мене: моите очи, длани, рамене,
моите устни, които те карат да полудяваш от желания.
Страхувам се не по-малко от тебе, че не знаеш, момиче,
какви ягодови поляни от страст ще се събудят тогава.

И ще поискаш да ме всмучеш без остатък, да изпиеш
всичките ми илюзии, всичките ми грехове и блянове.
А това не мога да си позволя, не мога да ти позволя,
не бива да позволя да стане, жадувано сладко момиче.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 dec. 2009 – edited 21 uni 2017

Ars Poetica – ПРОШЕПНАТО В ПРОСЪНИЦА

– О, Соледад, какво те мъчи!
Каква ли мъка жалостива!
Плачът ти като сок лимонов
надежда и уста вгорчава.

– Каква голяма мъка! Ходя
из къщата си като луда,
по пода плитките си влача
от кухнята, та до леглото.
Каква зла мъка! Почерняха –
като катран, и плът, и дрехи.
Ах, ризите ми недоткани!
Ах, моите бедра от мак!* 

ПРОШЕПНАТО

В ПРОСЪНИЦА

И тази нощ сънят ми – бездна сива,

косите ти миришеха на хрян:
от теб не зная друга по-щастлива

и мъж от мен по-мрачен и пиян.

Щурците своите цигулки скриха,

реката с името ти ромоли,
на твойта плът ухаеха горите

и слушах как дъждът вали, вали...

При мен е глухо, спомени разгръщам,

и с три бутилки, пак търпя едвам,
пиратска шхуна – цялата ми къща,

клатушка се сред Тихи океан.

При теб дочувам празнични салюти,

сватбарите крещят с пиянски рев;
аз тук броя последните минути

като куршум във заредена цев.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 20 uni 2017

___
* Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936), из "Романс за черната мъка". 

Ars Poetica – КОЙ МЕ БУДИ ПОСРЕДНОЩ

КОЙ МЕ БУДИ ПОСРЕДНОЩ

Кой ме вдига посреднощ със гласче звънливо?
Кой ми шепне: "Ти си лош!" и със смях залива?

Някъде открай света някой се обажда,
търси мене – срамота! – даже ми досажда.

Сънен, чорлав, разгневен, тросвам се сърдито:
– Хей, при теб ако е ден, тук лъщят звездите.

Нямаш ли си някой друг, с него да се чешеш?
– Да, бе! Имам си съпруг, ала с него беше.

– Беше ли? Я се поспри, вгледай се в мъжлето
как за тебе се мори, мила ми кокетке!

Че какво очакваш, хей, между нас да пламне?
С любовта не се живей, с нея – драми само.

Троснах й се. И се скри, отлетя във здрача.
Ха върви сега, че спи! Иде ми да грача.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 19 uni 2017

Ars Poetica – ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

– Прането, манджите, метенето, паниците,

скитала съм по магазините, мили мой,

закъснявала съм, но не съм те питала

няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, риеш пак пода с копитата,

сметка ми търсиш и все ти си прав;

как да се хваля с теб пред роднините,

като сам се не виждаш с този тъп нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,

в неделя обичала съм цял ден да спя,

единствено у мене изкушава те тялото,

а не, миличък, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,

не съм ти оставяла капка топла вода,

била съм нехайна, много често – неточна,

по-често съм ти казвала Не, вместо Да.

Кога, миличък моичък, ще ме разбереш,

жена се удря ни с дума, ни с цвете дори,

предпочитам да ходя боса и пеш,

не с Еди кой си принц Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –

заможни просяци или бедни крале,

с теб да съм само първа дама на Рим

или птица с големи красиви криле?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uni 2016 – edited 18 uni 2017

Ars Poetica – ПЕТЛЕТО

Тригорци, Петър Ненов – Печо (1917-1983) и Вера 

ПЕТЛЕТО

Понякога в бедняшкия квартал
петлето на съседите ме буди,
из сънища кошмарни изпълзял,
отново съм в поляна с пеперуди

и пак съм пред порутен селски плет
в Тригорци, Добруджа преди години –
на Петър Ненов по-малкият зет,
и значи, с Печо бяхме си роднини.

От кръчмата си идваме, едва
крепим се на нозе и рамената
ту аз, ту той подпираме с ръка
да се не изтърколим на земята.

В дома ни чакат наште женоря
настръхнали, ужасно мълчаливи;
като мома изтяга се Нощта
сред сладостите на мъже препили.

В стайчето горе, свит на колене,
мърмори Печо, че ще се умира,
в туй също време моето женче
с юмруци по гърба ми се нервира

и тича в двора с кофата вода
среднощ повърнатото да измие.
А жлътнала се... ех!... една луна,
каквато няма как да знайте вие

описана от мъдър астроном,
ала мъжът пиян добре я знае
и ходи пак да лочи вино, щом
усети бяс по нейната омая.

Когато в утринния бръснещ хлад
петлето на съседите ме буди,
дочуя ли го, пак съм онзи млад
глупак в поляна, пълна с пеперуди.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 maj 2013 – edited 18 uni 2017

Ars Poetica – НЕПОЗНАТА ДАМА В ДЕН ДЪЖДОВЕН

НЕПОЗНАТА ДАМА В ДЕН ДЪЖДОВЕН

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок – 

към тях ръката ще посегне,
за миг – към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят, влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 uni 2017