Ars Poetica – ПРОШЕПНАТО В ПРОСЪНИЦА

– О, Соледад, какво те мъчи!
Каква ли мъка жалостива!
Плачът ти като сок лимонов
надежда и уста вгорчава.

– Каква голяма мъка! Ходя
из къщата си като луда,
по пода плитките си влача
от кухнята, та до леглото.
Каква зла мъка! Почерняха –
като катран, и плът, и дрехи.
Ах, ризите ми недоткани!
Ах, моите бедра от мак!* 

ПРОШЕПНАТО

В ПРОСЪНИЦА

И тази нощ сънят ми – бездна сива,

косите ти миришеха на хрян:
от теб не зная друга по-щастлива

и мъж от мен по-мрачен и пиян.

Щурците своите цигулки скриха,

реката с името ти ромоли,
на твойта плът ухаеха горите

и слушах как дъждът вали, вали...

При мен е глухо, спомени разгръщам,

и с три бутилки, пак търпя едвам,
пиратска шхуна – цялата ми къща,

клатушка се сред Тихи океан.

При теб дочувам празнични салюти,

сватбарите крещят с пиянски рев;
аз тук броя последните минути

като куршум във заредена цев.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 20 uni 2017

___
* Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936), из "Романс за черната мъка".