Ars Poetica – ПЕТЛЕТО

Тригорци, Петър Ненов – Печо (1917-1983) и Вера 

ПЕТЛЕТО

Понякога в бедняшкия квартал
петлето на съседите ме буди,
из сънища кошмарни изпълзял,
отново съм в поляна с пеперуди

и пак съм пред порутен селски плет
в Тригорци, Добруджа преди години –
на Петър Ненов по-малкият зет,
и значи, с Печо бяхме си роднини.

От кръчмата си идваме, едва
крепим се на нозе и рамената
ту аз, ту той подпираме с ръка
да се не изтърколим на земята.

В дома ни чакат наште женоря
настръхнали, ужасно мълчаливи;
като мома изтяга се Нощта
сред сладостите на мъже препили.

В стайчето горе, свит на колене,
мърмори Печо, че ще се умира,
в туй също време моето женче
с юмруци по гърба ми се нервира

и тича в двора с кофата вода
среднощ повърнатото да измие.
А жлътнала се... ех!... една луна,
каквато няма как да знайте вие

описана от мъдър астроном,
ала мъжът пиян добре я знае
и ходи пак да лочи вино, щом
усети бяс по нейната омая.

Когато в утринния бръснещ хлад
петлето на съседите ме буди,
дочуя ли го, пак съм онзи млад
глупак в поляна, пълна с пеперуди.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 maj 2013 – edited 18 uni 2017