Ars Poetica – БУНТ НА КОРАБА

БУНТ НА КОРАБА

Не сме се разбирали да съм Ви сянка,

не сме се разбирали.

Не сме се разбирали да съм от свитата,

не сме се разбирали.

Кралица на моето сърце е друга работа.

Това е нещо много специално.

То значи да върша подвизи,

да си рискувам живота

за Вашето кралско достойнство,

ала не значи да падате по гръб –

понеже ми разваляте илюзията

и повече не мога да съм рицар,

с което всъщност ме изкушавахте досега.

Plovdiv, noe. 2001 – no edited 16 noe. 2016

Ars Poetica - ВОЙНАТА НА МЪРФИ

http://online-filmite.net/load/filmi/drama/murphy_39_s_war_vojnata_na_mrfi_1971/7-1-0-2572

ВОЙНАТА

НА МЪРФИ

С други дертове зает, не и с тебе да воювам,
виждам ти се зъл, проклет, както ми се струва.

Моля да не ме виниш! Да ме разбереш опитай –
дадени са ми низ дни не за да броя звездите,

не за да редя слова за ухания и птички;
пиша от любов това, от любов е всичко.

Да си стиснем тук ръце, истината е стипчива:
на приятелско сърце само истина отива.

Не, не виждам в тебе враг, като мене ти си,

и понеже нямам брат, много ще ми липсваш.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 7 noe. 2008 – edited 12 noe. 2016

Публицистика - ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)

ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ

    Продължение

    04.08.2004.

 

    Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош. "Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не ща да ми говориш с такъв тон" – рече Т. Чонов на въпроса ми: Какво става, объркваш ми всички сметки? Машината му се била повредила, счупила се някаква част. И колко още ще се проточи печатането? 

   
    – Не мога да кажа. Ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя. Ако не вярваш, ела да видиш на какъв огън съм.

    И приключихме. Ще ми се обади... Година по-късно ще си отбележа върху записа на този разговор, че повредата на печатарската му машина бе до онзи момент седма или осма по ред причина да не си свърши работата, след като изкрънка да му платя предварително цялата сума за книгата "Ламски". Сам съм си виновен. Не си давай парите, преди да видиш свършена работа от някой, дето не го знаеш какво може, па и какви главоболия ще ти навлече. Солидна поука!

    * * *
    Тези дни още една ярко посредствена личност, окичена с титлите професор и академик, бе разобличена, този път от журналисти на БиБиСи, уредили си среща с господина в софийски луксозен хотел като подставени лица, появили се тук уж да преговарят да им осигури лоби за кандидатурата на Лондон за, ако се не лъжа, следващите Зимни олимпийски игри. Срещу милион евро, приведени в личната му банкова сметка зетят на Тодор Живков склонил да им осигури още седем гласа от хора във висшите кръгове на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече; 
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак*... Но млъкни, сърце!

    Ега си! Тарикатът не си играел на дребно. Противно просташката му ухилена физиономия по едно време ми беше омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Навирил показалец над притихнала България, с неизменната кристална чаша уиски и пура в другата лапа, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се, ала и с ехидна усмивка на оглупял от алкохола грандоман, някогашният плах ватерполист, 150-сантиметровият Иван Славков (1940-2011) се изживяваше досега като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**

    Снощи и тази сутрин по бТВ въртят заснетия със скрита камера палячо, който от петнайсетина години се надсмива над плахите опити да бъде свален от високите два поста Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и Биг бос на Футболната федерация в България – местенца злачни и удобни за източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в спорта у нас на средства в размер на милиони долари.

    Огласиха между другото и че същият образ подарил на сегашния Министър на спорта някой си Васил Иванов – сладкар с италианското прозвище Лучано... Та г-н академикът Иван Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Може пък г-н Батето много да обича пастички, баклавичка, бозичка... минава ми през ум. Като мен!

    Когато попитали въпросния Васил Иванов – Лучано като как възприема този великодушен жест, отвърнал мило: "Това са човешки работи!" – демек, какво сте ми се вперили в подаръка, бе-е-е-е, я хайде холан, мене просто ме уважават...

    Преди някакви си шест-седем години дребничкият г-н Иван Славков сам основа Партията "Напред, България!" по подобие на италианския топ-мафиот Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало му се търпението на Западноевропейското висше общество, и то – което май не успя да се справи с фамозния Силвио Берлускони (1936), тръгна да вади този гнил зъб от лакомите челюсти на българската нагла парвенюшка прослойка, окупирала т.нар. "демокрация", а всъщност то са си пак нашите добри стари познати от Миналото.

    Завчера, 1 август, там, в местността Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветствало сегашния шеф на Българската социалистическа партия, младежа в якенце на рокер Сергей Станишев (1966). Моят приятел писателят Емил Калъчев (1932-2013) и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков (1956-2016) канили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, но Маруф не отишъл.

    Комунистите отново се канят да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свободата, Равенството, Братството. Що им е тази демонстрация на самочувствие, като тъй и тъй пак комунисти са заели ключови позиции у нас във всички сфери на управлението и навсякъде, де е кайнакът за големите далавери!

    Чудно, Западноевропейската дипломация не съзира ли това лицемерие и страст към милиардите евро, които предстои да потекат към личните банкови сметки на старите "добри познати": вождове и техните любимци и мили рожби?

    Днес или утре ще е погребението на заклания (ритуално обезглавен според вековна ислямска традиция) български шофьор, отвлечен като заложник от хора на Ал Кайда (по арабски: мрежа) в Ирак. Името на българина е Георги Лазов и в родния му град Кочериново кметът обявил тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

    Милион и половина българи едва преживяват с по шейсет - сто лева месечна пенсия, безработните са около милион, външната конюнктура все по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци по вълните на бурно море. Събрали сме се осем милиона корабокрушенци, а циганите ни ги навират в очите с техните золуми и шмекерии, може би да не усетим как се е изправила Държавата ни именно срещу нас, обикновените българи, дето я издържаме тази ненаситна наша държава.

    05.08.2004. 

    "Аз съм в литературата поне от трийсет години насам. Имала съм случай в Пловдив на литературно четене. Изправя се един и..." И следва сентенция "Човек е много неща", и друга: "Талантът може да съжителства с ужасна проклетия".

    После: "Аз от 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет. Хоби са ми четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало цветя"... за да обобщи в края на двайсетте и пет минути ефирно време по Радио Нова Европа: "Смятам, че съм силен човек". 25 (цели двайсет и пет минути водещата предаването "Добри познати" Златна Костова ми надува главата с поетесата като талант, занимаващ се основно и само с "високото изкуство".

    Слушах лакърдиите на г-жа Поетесата, която ми беше някога "добра позната", дойде ми на ум заглавие, подходящо за изящните й стихове, "Бледи анемони". Нямам представа как изглеждат бледите анемони, но си мисля, че са подходящо безжизнени и нямат нищо общо с някогашното жизнерадостно кокетно момиче от Сливен, първокурсничка в СУ”Климент Охридски”, Българска филология.

    * * *
    Г-н Гиньо Ганев (1928), женен за щерката на Кимон Георгиев***, днес научавам, е председател на Инициативен комитет за отпразнуване на шейсетгодишнината от Победата на Славния Девети септември 1944 г. И във въпросния инициативен комитет са пак известните ни стари "добри познати": речовитият Почетен член на Мултигруп г-н Вежди Рашидов, незабравимият глупак Велко Вълканов, божем и той академик подобно Негова светлост Иван Славков – Батето, актьорът-граматик проф. Ламбо – Стефан Данаилов (збогом вм. сбогом), който години по-късно ще ни стане Министър на културата... все "добри познати" от Татово време.

    Та ми иде и аз да изокам: А бре, братя българи, какво става тук! Ужким вече сме анджък в Демокрацията, пък що, като се погледна в огледалото, пак сме си същият, пак същите "добри познати" ми дават наклон и на мечтите, и на живота?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 4-5 avg. 2004 –edited 11 noe. 2016

_____
* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наравно с г-н Батето в онзи момент, пък Батето се кълнеше като дърта циганка, че е чист пред съвестта си като момина сълза.
** Любим събеседник беше академикът Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков (1952), Кеворк Кеворкян (1944) и прочие хора от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В този смисъл не хлевоустият Кеворкян, а смешникът Славков може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистика у нас за ключова фигура на епоха изобщо в манипулиране на българите дотам, че да свикнат с гърчовете и гримасите на посредствеността.
*** Кимон Георгиев (1882-1969) – професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта и катурване на три правителства на България. 

Публицистика - ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)

    Да пребъде във вековете вечната и нерушима дружба между БКП и обновената БСП, ГЕРБ, ДПС, ПП Атака, ВМРО, Реформаторски блок и пр. с техния славен Десети ноември 1989-а, драги ограбени и унижени мой сънародници българи!

ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ

    В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" някакви хора в полицейски униформи, появили се там с полицейски джип, разстреляли бос от мафиотската "СИК"* и петимата му телохранители, а други двама от тази дружинка душа берат във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио Нова Европа съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

    * * *

    Вчера в два града – Мосул и Багдад, по едно и също време дистанционно били взривени коли-бомби пред поне пет християнски храма, точно когато там протичала християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са били пълни с богомолци.

    Информационните емисии на българските и световните медии все повече придобиват форма на военни комюникета. В самите Съединени американски щати властите обявили втора по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани самоубийци. Заплашени са сгради на ню-йоркската стокова борса и всички други центрове на световните банки и търговия с ценни книжа.

    Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа провели петдесетхиляден (?!) митинг, дето облеченият като рокер Сергей Станишев обявил "сериозната заявка" на т.нар. другарки и другари обновени демократи да поемат властта, управлението.

    От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташите и плътно обкръжилите ги сноби – травестити, курви, отрепки, провалени хора и мародери. По Нова телевизия, титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, дето обсъждаха такива "важни за нацията" теми, като:

    1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" Емил Кошлуков?

    2) Кой подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

    3) Как ще обзаведе 450-те си квадрата супер-луксозен палат в столичния кв. Драгалевци свързаната с мафиоти Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне висок зид около имота си, да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в огромната зала на два етажа Калканджиева проектирала кът, дето с изискани особи да отмаря във философски мухабети, питиета, чат-пат покер...

    В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" пък тема за ожесточен спор бе дали една дама е в състояние пълноценно да люби двама или трима мъже (оле-оле!), а и дали хубавите жени по любов се омъжват или встъпват в брак, за да си уредят живота в разкош и мързелуване. Страхотно занимателен животрептущ проблем за целокупната ни бедстваща нация!

    Единствено в обновеното предаване от Татово време "Всяка неделя” in live Кеворк Кеворкян (1944) с двамата сина Кин и Стефан на отишлия си наскоро Радой Ралин (1923-2004) възкреси представата ми за нормален човек, който се вълнува за притесняваните от властта изявени личности на родното изкуство, наука, култура, както и за пренебрежението към възрастните бедни българи.

      Като глас от мъртвилото прозвуча разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков (1938), изрекъл тежки думи за вечно управляващите: че по върховете на държавата са пак същите хора от Тодор-Живковата "гвардия", окопали се в БСП и над двеста политически формации у нас.

    От всичко дотук оставам с усещането, че в България цари романтичен и зловещ хаос, внушение: всеки да се спасява как може, а обикновеният българин изнемогва, престанал да слуша какво бръщолевят политиците, мечтае единствено да си плати сметките, таксите, данъците, лихвите към банката-кредитор, тока и кофичка кисело мляко. Че същият този бедстващ българин е озадачен (меко казано) от разкоша, в който се разплува най-посредствена измет (политически курви, певачки, травестити с нежни гласове и груби претенции). Култура, изкуство, наука, образование, армия, здравеопазване, прокуратура, съд, държавна и общинска администрация – всичко-всичко е батак, а крадците от ден на ден са все по-нагли и тях охранява продажната интелигенция на моята България.

    * * *

     Към обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов (1945). Чувам мъжествения му свеж глас: "Мисля за тебе, работя за тебе". Според което наприказва, книгата ми е набрана, но кориците още не е започнал да прави, и изобщо – заебал е книгата ми. Откривам по-късно, че печатал частното си списание "Плесница" върху офсетовата хартия, върху онези две хиляди листа, които му закарах със старичката си жигула в Рогош за допълнителните сто екземпляра на книгата ми "Ламски".

     Това е типичният българин, мисля си, който е най-известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания, на всяка крачка нарушава всякакви писмени договори и обещания... ала какво да го правя! Характер... Щял да ми звънне, като се прибере след обяд в своето родно село Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак, подир седмица вероятно – отново сам не го потърся.

     Мога да се кося от нерви, да го нападам, но този стил ми е вече добре познат – да се разтакава, да отлага една работа до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да търся пазар за книгата си, евентуално: да се видя с някакви пари от продажбите й.

    По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лв., задлъжнял съм с около 250 лв. отгоре, а ръцете ми са вързани и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у "моя приятел-печатар" поета Чонов от селото Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за отпечатването на собствени разноски на другите ми книги. 

    В редичка чакат:

    1. Сборник от четиридесет къси разказа плюс новелата "Ася".

    2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

    3. Сборник есета "Въведение", пет тома от по 250-300 стр. всеки.

    4. Книгата джобен формат с афоризми "Врели-некипели": стотина страници, плюс двайсетина миниатюрни сатирични графики.

    5. Сборник публицистика от 1990 г. – есета, печатани във вестника на някогашната първа Демократическа партия "Демократическо знаме" (май 1990-фев. 1991) и подир това.

    * * *

    Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ – старче, трогателно в увереността си, че е Божи наместник в нашия свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от Ислямската религия през последните 600 г. след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките й там салтанати и златовезани одежди, наметала, дори папската му тиара, спорят с евангелския текст, дето е и посланието на Исус: А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая** и като заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно***.

    * * *

    Надвечер позвъних по телефона в Рогош. Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа? Ама, разбира се. Рапорт приет! – този стил, този нашенски манталитет вече ми е добре познат.

    Следва

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 avg. 2004 – edited 10 noe. 2016

______
* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.
** Т.е. вглъби се, не се моли само за да те видят, че си обърнал лице към твоя бог.
*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7. 

Ars Poetica – НЕЖНА Е НОЩТА

НЕЖНА Е НОЩТА


– Ти защо не ме обичаш?
– Как да любя, щурчо мой,
като в друга си се вричал,

плачеш според мен за бой!

– Друга ли... Къде я виждаш?

Вперил съм се в теб, 

спрях да пуша, спрях да пия,

гони ме съклет.

– Да те гони... Кой те кани? 

Ама че досадник жив!

– Кой ли? Сигур любовта ми...
– Значи, си щастлив?

– Да бе, щастие се казва, 

ала само аз си знам...
– Мога и да те намразя, 

престани със тоя плам!

Всички вече те разбраха, 

станахме за смях. 
– Като сврака с двата крака 

с теб се замотах...

– И готов си да отлитнеш... 

Че отлитай, прав ти път!

Не отлита той, а пита. 

Тъй върви светът.

Тъй сърцата си говорят – 

нежна е нощта.
Леле, колко непокорна 

била Любовта!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 apr. 2011 – edited 10 noe. 2016