Ars Poetica – ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –
пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време!

Като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като Девети кръг на Ада...

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда,
иззад вечерното стъкло Луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 jan. 2011 – not edited 6 noe. 2016

Ars Poetica – MODUS VIVENDI

MODUS VIVENDI

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах – Господ гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и праз две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни!
На топличко – в студентската читалня,
виелица по "Витошка" свисти
а с книгите тук – тихо и печално...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт – ошав със сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Подскачайки по "Руски" окрилен,

от "Грозд" съм приласкан да поостана,

където неколцина като мен

отпиват вино евтино от кана.

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса,
внезапно сред настъпващия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.

Насън преследвам си я цяла нощ,
увит до вежди в старо одеало...
О, Господи, животът не бил лош! –
свирукам си пред късче огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сам на сутринта се лъсна.
Животът не бил лош! – пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, беден, глупав, освежен,
отново вън засмуква ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен,
ала щастлив съм с жълто на устата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edited 6 noe. 2016

Ars Poetica – НИНЕТ КОКЕТКАТА

НИНЕТ КОКЕТКАТА

Нинет Кокетката на лов излиза
със поглед дяволит. Пазете се, мъже!
Ще ви подпали с плът под тънката си риза,
ще метне ласо от копринено въже.

Косите си небрежно ще оправя
и плитката, превързана със син ширит,
навярно ще я видите такава
сияеща, предизвикателна на вид,

че няма как да се не изкушите,
подвластни на коварния нагон,
към който призовава ни душите
самият Сатана с ехиден тон.

Прехласнати от веселия кикот
на меко разлюления й ханш,
по нея ще ви изтекат очите...
Смили се над мъжете, Отче наш!


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 4 maj 2013 – edited 5 noe. 2016

Ars Poetica - ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

ШИПКОВИЯТ ХРАСТ,

ПОД КОЙТО 

СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

От шипковия храст, със сняг загърнат
сред трепета на утринния мраз,
със сто оченца шипките надзъртат,
от тебе щом целуван бил съм аз.

Макар да е ноември, там ги няма
веселието, любовната ни страст
и може би е малко странно –
пияният май бил съм само аз.

Не знам сега дали ще се нервираш,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
с чужда смърт един измежду нас.

Изпърха сипка, сух снежец се сипне…
Оттам отдавна не минавам аз –
небе докато гледат ми очите,
ще помня шипковия храст.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 30  jan. 2010 – edited 4 noe. 2016

Ars Poetica – ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

Живеехме в единствената изба
на улица „Ниш” в прашния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
ала приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато мама и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като тропаха с точилка
по пода, т.е. по тавана над главата ми 
и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да те измъчват две жени в разцвета си
и майка им Цвета, дъртата Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли!
Слънце, не насълзявай очите ми,
защото два метра са си два метра все пак.
Мъртвите ги заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет.
Така че знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите ми държаха на мен.

Да имаш приятели е много красиво,
когато си заключен в избата на улица „Ниш” –
и момчетата идват пред прозореца ти
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с ония три жени, които блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три вещици над главата ти.

Там, два метра под земята, 
когато си още дете,
понякога е неуютно, влажно, студено, самотно.
Ала въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица "Ниш".

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 10 avg. 2011 – edited 2 noe. 2016

Ars Poetica – ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ ДА СИ ПОТЪРСЯ

ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ 

ДА СИ ПОТЪРСЯ

Температурите напоследък рязко падат,

захладняха напоследък тук утрините –

будя се и като улично куче зъзна,

та извадих черния костюм от нафталина
и преди да нахлуя в него,
провесих го на балкона да се освежи.
От магазина в центъра на света
купих дванайсет копринени ризи
в най-весели цветове на дъгата.
Облякох снежнобялата

 с вратовръзка алена на черни точки,
на кратуната – бомбе "Борсалино"
и наех такси до бар "В обятията на Рая".

Вонях на парфюм и сапун, бях повече от
птичка Божия, кацнал на високо клонче,
понеже жена излязох да си потърся.
Бях весел, скучен, доволен от себе си.
О, как прилично трябва да съм изглеждал,
макар най-обикновен мъж на години!

Момичето на бара се оказа моят избор
може би защото през рамо ми каза:
"Здравей, приятелю, какво ще пиеш?"
а и защото ми се усмихна като жена
със задни мисли, като всяка на света.

О, Съдбо моя несретна, защо ме наказа
да се влюбя до уши и гол да преспя
в крайпътния мърляв хотел, 

гушнал една курва,
при положение че ризите ми са копринени!
Очевидно, нещата са се променили
и не съм вече в курса на новостите,

захладняха напоследък тук утрините.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 noe. 2011 – edited 2 noe.2016 

Ars Poetica – СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО

СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО

Женица някоя си, отлитайки за чужбина,

посвети на съпруга си следните редовце,

писани от сърце,

не нарочно, а непорочно някак,

макар несръчни от гледна точка

строгите правила на Поезията с голямо "П".

(кой знае що е поезия, прочее):

"Мили – пишеше романтичната съпруга –

жена ти днес отлита за Швейцария,

а ти със здраве остани си във България.

Ще бъда там, де шумни водопади

и въздух свеж се стелят на талази,

да си припомня, че съм още млада,

а тебе, мили, Господ да те пази!

За мене ти недей да се тревожиш,

а виж да си ми верен, ако можеш,

тъй както аз ще съм ти вярна".

Мъжът посланието мярна,

забучено с големия кухненски нож 

върху масата,

почеса се дръгливо и рече:

"Брей, хептен я втасахме, човече,

щом и Дулсинея стихове прописа,

на зле отива държавата ни, 

чак ме втриса".

И за да си оправи някак настроението,

хлътна отсреща в заведението,

дето в компания от дами отбрани

и приятели верни

затисна кървящите рани

и дълбоките си съмнения черни

с евтино долнопробно вино 

и кисели краставички,

за да забрави някак, че 

жена си още обича.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 1 noe. 1992 – edited 1 noe. 2016