Ars Poetica – ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ ДА СИ ПОТЪРСЯ

ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ 

ДА СИ ПОТЪРСЯ

Температурите напоследък рязко падат,

захладняха напоследък тук утрините –

будя се и като улично куче зъзна,

та извадих черния костюм от нафталина
и преди да нахлуя в него,
провесих го на балкона да се освежи.
От магазина в центъра на света
купих дванайсет копринени ризи
в най-весели цветове на дъгата.
Облякох снежнобялата

 с вратовръзка алена на черни точки,
на кратуната – бомбе "Борсалино"
и наех такси до бар "В обятията на Рая".

Вонях на парфюм и сапун, бях повече от
птичка Божия, кацнал на високо клонче,
понеже жена излязох да си потърся.
Бях весел, скучен, доволен от себе си.
О, как прилично трябва да съм изглеждал,
макар най-обикновен мъж на години!

Момичето на бара се оказа моят избор
може би защото през рамо ми каза:
"Здравей, приятелю, какво ще пиеш?"
а и защото ми се усмихна като жена
със задни мисли, като всяка на света.

О, Съдбо моя несретна, защо ме наказа
да се влюбя до уши и гол да преспя
в крайпътния мърляв хотел, 

гушнал една курва,
при положение че ризите ми са копринени!
Очевидно, нещата са се променили
и не съм вече в курса на новостите,

захладняха напоследък тук утрините.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 noe. 2011 – edited 2 noe.2016