Ars Poetica – ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те след обяд огряна от слънце,
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
Достатъчно бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня как съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което добре си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жени, дечурлига, коли,
паркирани отпред бъбриви, шумни,
потънали в ръжда, воня и прах,
за да си спомня как съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която добре си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня как съм увлечен.

Не знам това моето сега и тук какво е,
само едно послание, написано ситно
и подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
със затворени очи, забулен от облаци
тук – горе, на Седмото небе,
за да си спомня как съм увлечен. 


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 13 avg. 2011 – not edited 29 avg. 2015/2016

Ars Poetica - ТРИМА НА ВОЙНА ХОДИХА

ТРИМА НА 
ВОЙНА ХОДИХА

Трима на война ходиха –
Стареца, Войника и Момчето.
Тръгването беше славно;
всички ги изпратихме с букети,
грееше денят над Пловдив
и не искаше до късно
слънцето зад хълма да залезе.

Стареца се върна първи
по водите на Марица.
Тялото му беше светло,
а тъмнееха очите;
беше двадесет и трета*;
ний погребахме го бързо.
Падаха мъгли над Пловдив.

За Войника дълго време
никой нищо не научи,
докато една неделя
зърнахме го зъл, небръснат,
и без тяло бе... Горкият!
А жандармите пияни
важно крачеха из Пловдив.

Минаха рояк години,
прогърмя сред нас Девети**,
а Момчето все го няма.
Чудя се и днес къде е,
в кой ли край на таз планета.
Щом не се завръща, значи
жив е, някъде се бие...

Трима на война ходиха -
Стареца, Войника и Момчето.
Но един не се завърна...
Жив е. Някъде се бие.

    БЕЛЕЖКА: 

    Писан е текстът в края на 1973 г. Място "на изпращането" в представите ми е спирката откъм Капана, северно от Тунела в Пловдив. Разказах написаното на Добри Жотев в неговата стая на трети етаж в хотел "Тримонциум" и май му се понрави. Беше пожелал предварителен разговор, да се уговорим как да го представя пред моите съграждани от местния Стъкларски завод "Дружба", Електроапаратурния завод "Елпром" и Обувния завод "Петър Ченгелов": три от големите пловдивски предприятия с по няколкохиляден състав.

    И тогава той "чете" своята поема "Буйният вятър". Не четеше, разбира се, а рецитираше, при това доста артистично, та публиката слушаше, затаила дъх. Шетахме и бръмчахме през онези три дни из Пловдив в старичкото му очукано рено 8. Колата бе същинска "бойна машина", кори по облицовката на вратите отвътре липсваха, само следи от шрапнели дето нямаше, но Добри Жотев се държа изискано като беден бохема и потомствен аристократ.

    Това става през април 1974 г. Като лит. сътрудник, на щат в младежкия вестник "Комсомолска искра", връчили ми бяха списък с двайсетина имена на нашумели по онова време поети и разказвачи, да си избера кого да представям в тази литературна тридневка, когато членове на СБП бяха пращани "сред народа" по поръчение на Партията, както наричаха Тодор-Живковата БКП. Избрах Добри Жотев да представям заради легендите, които се носеха за него – широко скроена личност, през чиято творческа работилница (някакво си софийско редакционно стайче) минали като чираци част от "фронтмените" на т.нар. Априлско поколение: Иван Динков, Любомир Левчев, Михаил Берберов и т.н. За всички тях Добри Жотев съвсем не беше Добри Жотев, а Бащата. Такъв респект и синовна обич обграждаха този човек, който с мене, прохождащия вестникар с жълто около уста, се държеше без салтанати, без присъщи за посредствеността надменност и предвземки на литературна примадона.

    За текста по-горе делих ІІ награда (100 лв., колкото тогавашната ми заплата) в някакъв местен литературен конкурс. І награда не дадоха. Делихме второ място с пазарджиклията Иван Есенски, а на Николай Заяков отсъдиха едва ІІІ награда... Той бе вече утвърден автор, имам чувството и досега, че негови "приятели" от ОСИК го унижиха по този начин, като го наредиха подир нас, двамата с Есенски, абсолютни новаци в поезията. Та Големия Заек, с когото почти десет години бяхме колеги в "Искрата", приемах в онзи период за Поета, от когото се уча... 

    Със стоте лева купих полуавтоматична пералня "Рига" и тази пералня се оказа първата значима придобивка за моето бедно тричленно семейство.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv,  dec. 1973 – not edited 25 avg. 2016

_____
* 1923 г. за моето поколение българи, родени непосредствено след Втората световна война, беше година на известното от Българската история т.нар. Септемврийско въстание. 

** Дата на вътрешнополитическия преврат след навлизането на армейски части от ІІІ Украински фронт на СССР в пределите на Отечеството, обявена от БКП за национален празник (9.ІХ.1944 г.)..

Ars Poetica - НИЕ, ВРАБЦИТЕ

НИЕ, ВРАБЦИТЕ

Благословени, лекокрили, упорити, 

по вас изгледаха ни се очите.
Лястовици – вий! –
родини две

и три,

и четири си имате;
а пък врабците ний – една ни е България,
една единствена и в двете полушария,
и пак ний с нея трудно се разбираме:
тук боледуваме

и се налага да умираме,
тук зъзнем зиме
и мори ни жега лете,
ала без нея друг си нямаме

в сърцето.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 25 avg. 2013 – not edited 25 avg. 2016

Ars Poetica – СБОГОМ!

 СБОГОМ!

Сега си тръгвай. И не се оглеждай.
Не съм човекът, който ще те спре.
За мен ти беше нос Добра надежда...
А аз съм просто цялото море.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 21 avg. 2006 – not edited 24 avg. 2016

Ars Poetica – БАЛАДА ЗА НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

БАЛАДА ЗА НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

– Че никога не ще съм само твоя,

навярно вече си се убедил?

– Отминали сме на Април през зноя

и може би през ада на Април…

– С момци, не с тебе сладко се целувах,

нали не предполагаше това?

– Когато прецъфтявал съм през Юли,

за Май и Юни сещам се едва.

– Не казвай как съвсем не те е еня

дали била съм в плен на бесове.

– Прощавай, но за теб бих се оженил,

животът толкоз да не те зове.

– Глупачка съм, нали, моряко важен,

тъй сгодна съм ти да ме укориш?

– Не плувам по вълни, а по паважа,

едва ли с мен видяла би Париж.

– Мъжете твърде леко обещават,

от страст подгонени като коне.

– Така е, вярно, носи ни се слава,

ала и тъй сме истински поне.

– Юнако, ненагледни мой глупако,

Септември наближава с много дъжд,

изтича Август, няма как да чакам,

любовник ми не трябва, ами мъж.

– Че аз не съм ли мъж за теб? Ужасно

за мъж е остроти да понесе!

– Очите ми Октомври виждат ясно,

Ноември се задава като псе,

  а дойде ли Декември, що очакваш,

ще ставам по-свадлива, даже зла.

 – Изпуснали сме с тебе, значи, влака,

ще си наемем може би кола?

– Ще си наемеш, ала ще си с друга

и аз навярно ще съм с някой друг,

грижовна, кротка и добра съпруга,

така че пътят ни е общ дотук.

Тъй шепнат си не само тия двама,

прекъснали целувките за миг:

– Обичаш ли ме? 
– Да. 
– И друго няма...?!

– Мълчанието често крие вик. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 21 avg. 2015 – edited 21 avg. 2016

Ars Poetica - САМОТНИЯТ ПАРАШУТИСТ

САМОТНИЯТ
ПАРАШУТИСТ

  

Увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
бях последният от групата храбри скачачи –
любители на парашутизма, и значи,
обвързан, опасан, замотан в ремъци и въжа,
под копринения купол висях си ей тъй в небето.

И докато ония приятели
там долу под мен
кацаха щастливи върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфория поне за петима
и от подъл, смразяващ, отвратителен страх,
че е възможно да не съм като тях,
че може би участта ми е никога да не слезна
в тая зейнала под нозете ми ужасяваща бездна.

И тогава неочаквано чух,
разбира се, не Светия Дух,
а свистенето на голямата транспортна машина,
която пла-а-авно зави над главата ми и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната, многострадалната черна Земя,
към цялата суета на материалния свят,
и – усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
се сепнах нелепо:
А какво ли ще е без мен?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, 7 avg. 1990 – edited 21 avg. 2016

Ars Poetica – НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок...
към тях ръката ще посегне,
за миг – към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited 20 avg. 2016