Ars Poetica – БАЛАДА ЗА НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

БАЛАДА ЗА НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

– Че никога не ще съм само твоя,

навярно вече си се убедил?

– Отминали сме на Април през зноя

и може би през ада на Април…

– С момци, не с тебе сладко се целувах,

нали не предполагаше това?

– Когато прецъфтявал съм през Юли,

за Май и Юни сещам се едва.

– Не казвай как съвсем не те е еня

дали била съм в плен на бесове.

– Прощавай, но за теб бих се оженил,

животът толкоз да не те зове.

– Глупачка съм, нали, моряко важен,

тъй сгодна съм ти да ме укориш?

– Не плувам по вълни, а по паважа,

едва ли с мен видяла би Париж.

– Мъжете твърде леко обещават,

от страст подгонени като коне.

– Така е, вярно, носи ни се слава,

ала и тъй сме истински поне.

– Юнако, ненагледни мой глупако,

Септември наближава с много дъжд,

изтича Август, няма как да чакам,

любовник ми не трябва, ами мъж.

– Че аз не съм ли мъж за теб? Ужасно

за мъж е остроти да понесе!

– Очите ми Октомври виждат ясно,

Ноември се задава като псе,

  а дойде ли Декември, що очакваш,

ще ставам по-свадлива, даже зла.

 – Изпуснали сме с тебе, значи, влака,

ще си наемем може би кола?

– Ще си наемеш, ала ще си с друга

и аз навярно ще съм с някой друг,

грижовна, кротка и добра съпруга,

така че пътят ни е общ дотук.

Тъй шепнат си не само тия двама,

прекъснали целувките за миг:

– Обичаш ли ме? 
– Да. 
– И друго няма...?!

– Мълчанието често крие вик. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 21 avg. 2015 – edited 21 avg. 2016