Ars Poetica - ТРИМА НА ВОЙНА ХОДИХА

ТРИМА НА 
ВОЙНА ХОДИХА

Трима на война ходиха –
Стареца, Войника и Момчето.
Тръгването беше славно;
всички ги изпратихме с букети,
грееше денят над Пловдив
и не искаше до късно
слънцето зад хълма да залезе.

Стареца се върна първи
по водите на Марица.
Тялото му беше светло,
а тъмнееха очите;
беше двадесет и трета*;
ний погребахме го бързо.
Падаха мъгли над Пловдив.

За Войника дълго време
никой нищо не научи,
докато една неделя
зърнахме го зъл, небръснат,
и без тяло бе... Горкият!
А жандармите пияни
важно крачеха из Пловдив.

Минаха рояк години,
прогърмя сред нас Девети**,
а Момчето все го няма.
Чудя се и днес къде е,
в кой ли край на таз планета.
Щом не се завръща, значи
жив е, някъде се бие...

Трима на война ходиха -
Стареца, Войника и Момчето.
Но един не се завърна...
Жив е. Някъде се бие.

    БЕЛЕЖКА: 

    Писан е текстът в края на 1973 г. Място "на изпращането" в представите ми е спирката откъм Капана, северно от Тунела в Пловдив. Разказах написаното на Добри Жотев в неговата стая на трети етаж в хотел "Тримонциум" и май му се понрави. Беше пожелал предварителен разговор, да се уговорим как да го представя пред моите съграждани от местния Стъкларски завод "Дружба", Електроапаратурния завод "Елпром" и Обувния завод "Петър Ченгелов": три от големите пловдивски предприятия с по няколкохиляден състав.

    И тогава той "чете" своята поема "Буйният вятър". Не четеше, разбира се, а рецитираше, при това доста артистично, та публиката слушаше, затаила дъх. Шетахме и бръмчахме през онези три дни из Пловдив в старичкото му очукано рено 8. Колата бе същинска "бойна машина", кори по облицовката на вратите отвътре липсваха, само следи от шрапнели дето нямаше, но Добри Жотев се държа изискано като беден бохема и потомствен аристократ.

    Това става през април 1974 г. Като лит. сътрудник, на щат в младежкия вестник "Комсомолска искра", връчили ми бяха списък с двайсетина имена на нашумели по онова време поети и разказвачи, да си избера кого да представям в тази литературна тридневка, когато членове на СБП бяха пращани "сред народа" по поръчение на Партията, както наричаха Тодор-Живковата БКП. Избрах Добри Жотев да представям заради легендите, които се носеха за него – широко скроена личност, през чиято творческа работилница (някакво си софийско редакционно стайче) минали като чираци част от "фронтмените" на т.нар. Априлско поколение: Иван Динков, Любомир Левчев, Михаил Берберов и т.н. За всички тях Добри Жотев съвсем не беше Добри Жотев, а Бащата. Такъв респект и синовна обич обграждаха този човек, който с мене, прохождащия вестникар с жълто около уста, се държеше без салтанати, без присъщи за посредствеността надменност и предвземки на литературна примадона.

    За текста по-горе делих ІІ награда (100 лв., колкото тогавашната ми заплата) в някакъв местен литературен конкурс. І награда не дадоха. Делихме второ място с пазарджиклията Иван Есенски, а на Николай Заяков отсъдиха едва ІІІ награда... Той бе вече утвърден автор, имам чувството и досега, че негови "приятели" от ОСИК го унижиха по този начин, като го наредиха подир нас, двамата с Есенски, абсолютни новаци в поезията. Та Големия Заек, с когото почти десет години бяхме колеги в "Искрата", приемах в онзи период за Поета, от когото се уча... 

    Със стоте лева купих полуавтоматична пералня "Рига" и тази пералня се оказа първата значима придобивка за моето бедно тричленно семейство.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv,  dec. 1973 – not edited 25 avg. 2016

_____
* 1923 г. за моето поколение българи, родени непосредствено след Втората световна война, беше година на известното от Българската история т.нар. Септемврийско въстание. 

** Дата на вътрешнополитическия преврат след навлизането на армейски части от ІІІ Украински фронт на СССР в пределите на Отечеството, обявена от БКП за национален празник (9.ІХ.1944 г.)..