Ars Poetica - ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ

ДЪЖДОВНО
ВРЕМЕ 

Погледайте животните в дъжда

и птиците как се смиряват тихо,

как пият с мокра човчица вода

и в храста зъзнат или под стрехите.

Човек се ражда гол на този свят

пред бурите световни на прогреса,

тъй уязвим в борба за късче хляб

пред глутницата зла на интереса.

Вали дъждът над беден и богат

и всички сме под влажната наметка,

ала беднякът всъщност ми е брат,

а богаташът – звяр във златна клетка.

Plovdiv, 25 apr. 2016

Ars Poetica – ЛЕСНО Е ДА ТЕ ИЗЛЪЖАТ, КОГАТО СИ ВЛЮБЕН

...Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта се не превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли...*

ЛЕСНО Е ДА ТЕ ИЗЛЪЖАТ, КОГАТО СИ ВЛЮБЕН

Идейки си най-случайно
Джени мокра от дъжда,
свари своя мил замаян
във прегръдки на жена.

"Не е туй, което виждаш!" –
рече нейният любим
и посегна да изтрие
от лицето оня грим

на оназ особа чужда,
вмъкнала се в тоя дом
уж по някаква си нужда
от утеха мъжка, щом

някой я обидил злобно
и дотичала по здрач
да изплаче свойта болка
с много хълцане и плач.

Гледа ги горката Джени
и не може да реши
между двамата смутени
всъщност кой кого теши –

нейничкият или тая
ослепителна жена,
в малката им бедна стая
вмъкнала се без вина?

Разбери ги, мила Джени.
Всеки може да сгреши:
щом се появят проблеми,
търсим сродни нам души,

а мъжът, когато мъж е,
трябва да е кавалер
и с прегръдките си дръзки
да изтрие оня чер

мимолетен знак на потрес
и съмнение в мъжа.
Всичко друго е от ревност,
всичко друго е лъжа.

Ще ти се наложи, Джени,
и на тебе някой път
със целувки... несъмнено
други теб да утешат.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 12 jan. 2013 – edited 24 apr. 2016

–––

* Ап. Павел. До коринтяни, посл. І.

Публицистика - ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

Фотография: Здравко Йончев

ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

    Днес е именният ден на моите две дъщери. Християнската философия е оптимистична, понеже се основава върху Вярата, Надеждата, Любовта. Нарекох дъщерите си Вера и Надя по традиция, завещана от брата Гълъб на баба ми Невена по майчина линия. За децата на единствения оцелял от големия, заможния Хаджи-Трендафилов перущенски род вече съм разправил в по-предишна подтема към тая хронография и няма да се повтарям. Имената на щерките ми са понятия, които осветяват живота, придават му много по-висок... Божествен смисъл.

    Древногръцкият хедонизъм е весело упование, като се устройва животът върху стремеж към удоволствия. Католицизмът пък възприема Иисус като образ на мъченичеството и оттам оназ типична католическа назидателност към човека, оковаването му в задължения и догми, свързани най-напреж с религиозните ритуали, с отказ от чувственост и свободолюбие.

    Раболепието пред Бог е лицемерието на невежия, на фанатика, склонен да унижава останалите човеци, да се кичи с всеотдайността си към умозрителни кумири. За мен християнството като философия е жизнено именно защото възприема преминаването през страдание и оскърбления като пътека към Вярата, Надеждата и Любовта, като тъй утвърждава устойчивостта ни пред Злото и Глупостта, пред фанатизма и възгордяването.

    Завчера, 15 септември, седнахме с Емил в онова квартално кафененце, на ъгъла край Асеновградското шосе, което върви успоредно с коловозите към пловдивската Сточна гара. Говорим за Чонов от Рогош и за книгата. "Обади му се – поучава ме Емил. – Ако съм на твое място, ще отида с колата в неговото село да разбера докъде е стигнала работата." Не ми се видя кой знае колко притеснен, че точно той, приятелят Емил, стана причина да поръчам книгата си да я отпечата Чонов от Рогош... приятеля Чонов, че въпросният си нямал клиенти за печатницата, и сетне ядове да бера точно когато бленувах най-очаквания си личен празник от десет и повече години насам – книгата "Историйките на ученика Ламски" да видя в ръцете на моите простосмъртни съграждани и сънародници на цена, кажи-речи, символична*, която едва би ми покрила разходите.

    * * *

    Да приемеш страданието като възлово събитие, което те пречиства, никак не е лесно. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата с разкървавена уста и изранено тяло, бих си късал дрехата и посипвал бих главата си с пепел... Ала защо ми е това? Дирещият съчувствие себе си унижава. "Съчувствен хленч ли ти е нужен?" – бих го попитал.

    Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш, че си уязвим за Злото, и че всъщност човекът винаги е уязвим заради самата ни греховна природа. В страданието обаче се раждат най-смелите проекти, най-красивите мечти.

    Как да постъпиш, когато те лъжат, ограбват твоето, гаврят се и унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове на възмущение. Събери се вътре в себе си, и няма начин да сбъркаш, ако отложиш своя отговор.

    Ние сме нетърпеливи – желаем мигновено да отвърнем, тутакси да изравним сметката; ала когато си се вчепкал здраво със Злото уж за да го надмогнеш, това Зло се просмуква в съзнанието ти и те заразява с бесове.

    Затаяването (което е другото име на смирението) е далеч по-далновиден отговор на Злото. Животът не спира, обстоятелствата се менят; затова изчакай талантливо деня, когато циреят ще нарасне до такава степен, че сам се пукне пред изненаданото множество от хора. И тогава вече ще можеш да почистваш рани, да превързваш потрошени съвести и изправяш пълзящите отново да стъпят върху собствените си нозе.

    Чумата изисква търпение да я надживеем. Да останеш себе си, заобиколен от вихъра на страсти и бесове – то е да бъдеш знак, че има и друг, по-уравновесен начини да се справим с бедствието. Неочаквано и за себе си откривам жестока хубост в умението да се държиш любезно с предатели, без да си предател на мисията, заради която си на тоя свят. 

Plovdiv, 17 sep. 2004 – no redact. 24 apr. 2016

______
* 9,90 лв. за екз. (496 стр.). Бел.м., tisss. 

Ars Poetica - МОЯТА РОДИНА

В памет на летеца Димитър Списаревски (1916-1943)*

МОЯТА РОДИНА


И не казвам, че България
е повече достойна от други.
И не отреждам за моята Тракия
място
по-високо
от множеството земи по света...

Тя е равна.
Тя е в обкръжение на планини
и империи.
Тя е слънчева
и кротка.
Тя може да изхранва мрачни
държави и властолюбци.
Тя може да бъде поробена и оскърбявана...

но – Боже мой! – пак да си бъде 

Тракия, 

хилядолетно сърце, 

колкото открито, толкова и непристъпно.

Plovdiv, 6 maj 1986 – no redact. 23 apr. 2016

–––––

* Самолетът на Списаревски не успява да стартира с ятото и летецът излита със закъснение и след другите, с резервна машина. Когато застига противниковите бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра той сваля един бомбардировач, измъква се от два американски изтребителя и се насочва към група от шестнайсет Либърейтъра. В боя с охраняващите ги британски изтребители свършват патроните на бордовата му картечница. Тогава без колебание се сблъсква с водещата чужда машина. Американският огромен бомбардировач е разцепен във въздуха, спасява се единствено опашният стрелец, изхвърлен заедно с картечниците си от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада върху рид над Пасарел, Софийско. Тялото му откриват сред отломките. В другия край на селото се срива поразеният бомбардировач. Англо-американците са принудени да се оттеглят, като разхвърлят бомбите си из полето. Има различни свидетелства за тарана, но единственият реален очевидец - пилотът на американски изтребител, който малко след това е свален и пленен от нашите, лейтенантът Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, сякаш защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”. Вж. и http://www.pan.bg/view_article-1-7986-68-godini-ot-bezsmyrtniqt-podvig-na-poruchik-Dimityr-Spisarevski.html & https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/25/marinopolski/

Ars Poetica - ОГЪНЧЕ ОТ СТАРАТА ЖАРАВА

ОГЪНЧЕ ОТ СТАРАТА ЖАРАВА

Шумят и отшумяват ветрове.
Те разпиляват
на грижите световни пепелта.

Да стъкнем
огънче от старата жарава,
да се върнем
към детството като във стара къща...
Забравихме ли ключът й къде е скрит?
Дали под изтривалката от стара черга
или под скърцащия праг?

Уви,
ръждясала е старата ключалка
и превърта мракът големи,
блеснали очи
от любопитство:
какво ли там се крие?

Съкровища от мигове,
на купчинки, като ориз...?!

И там - учителят,
за всяко малко зрънце
подробно обяснява,
изпива чашата горчива,
горещи се,
чертае тебеширени реки от знания
и самота.

Самотен и до днеска той е:
след тридесет,
след петдесет,
след петстотин години.
И това е
най-страшната от всички самоти.

-------

Сега сме поколение
от възрастни,
една гора със яки корени,
с корави клони,
и къщата на детството се е снишила,
потропва със бастунче и разнася
по шепа жар за всякое сърце.

Учител на учители се чувствам.
И в тая глъчка на сърцата избуяли,
чувам -
свирят тънко,
отшумяват
събития и хора.

Ала гори пак огънчето -
че сме живи,
докато се учим,
докато сме ученици,
докато животът -
тая класна стая,
с могъща длан обгръща рамената ни
и ни говори...
А пък ний го слушаме
с по детски блеснали очи.

Сватбата на Сийка Ряпова в кв. Прослав, май 1966

Plovdiv, 22 apr. 1976 - no redact. 22 apr. 2016

Ars Poetica - СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята с цвят ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди на Фамагуста,

по острови Полинезийски,

по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в тоя миг по-важно

от твойта силна гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж.

И аз, наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя.

Plovdiv, 18 oct. 2001 - no redact. 19 apr. 2016

Ars Poetica - ВОДНО КОНЧЕ

ВОДНО КОНЧЕ

Самотният летец, който лети във Всемира

със скорост, от която корабът му вибрира,

съсредоточил вниманието си без учудване

в съвършеното свое летателно оборудване,

независим и горд

същински лорд,

не е нищо повече от сива прашинка,

макар и прашинка в бойна машинка.

Със същото основание едно водно конче,

кръжащо над скършено над ручея клонче,

може да има своята гордост

и своите чудесни желания,

настроения, предпочитания.

Но за разлика от пилота високо над мене,

то изобщо не съзнава колко е съвършено,

както ние във водовъртежа от въпроси

не съзнаваме посланията, които носим.

Обаче онзи, който все някога ще ги разчете,

ще трябва да е с неопетнената душа на дете.

Plovdiv, 1996 – no redact. 19 apr. 2016

––––

* Водното конче от вида Pantala flavescens е няколко сантиметра на големина, но е истински въздушен ас, в състояние да прелети над 7 000 км разстояние.